О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
гр. София, 08.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2803 по описа на Трето гражданско отделение за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата К. И. И. срещу решение № 2064 от 27. 09. 2017г. по гр. дело № 840/2017г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГК, 1 състав, в частта му, в която е отменено първоинстанционното решение № 408 от 02. 12. 2016г. по гр. д. № 407/2016г. на Пернишки окръжен съд и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката срещу [фирма] установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумите 69 313. 40 лв. и 56 203. 63 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА за осъществено процесуално представителство в производства по чл. 18 Закона за медиацията /ЗМ/, образувани съответно в гр. д. № 5096/2014г. и в гр. д. № 2626/2015г. по описа на Пернишки окръжен съд.
Касаторката – ищца счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд е излязъл извън правораздавателната си компетентност, намесил се е в самоуправлението на адвокатурата, като е нарушил стабилитета на обществените отношения, настъпили с влизане в сила на решението на Пернишки адвокатски съвет по т. 11 от дневния ред на редовното заседание, проведено на 31. 03. 2016г., взето с протокол № 5; не се е съобразил с последиците от неподаването на отговор по чл. 133 ГПК, въвел е служебно начало, произнасяйки се по нерелевирано възражение за материална незаконосъобразност на акта на Пернишки адвокатски съвет; формирал е неправилен извод, че производството по чл. 18 ЗМ е охранително, макар то да не е едностранно и да се отличава съществено от класическото охранително производство. Моли въззивното решение в атакуваната му част да бъде отменено и да й бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба ищцата релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси от значение за изхода по конкретното дело: 1/ „Разполага ли въззивният съд с правомощието да преценява инцидентно правилността на акта на адвокатския съвет, издаден по реда и при условията на чл. 36, ал. 3 ЗА, без да е използвана отделна процедура за това, както и при неподаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез който да е било въведено твърдение за неговата неправилност, респективно – при липса на предявен насрещен иск по чл. 211 ГПК за прогласяване нищожността на решението на адвокатския съвет и при липса на каквито и да било възражения от насрещната страна, касаещи действителността на акта на адвокатски съвет, т.е. при настъпила за ответника преклузия по чл. 133 ГПК?“; 2/ „Как следва да бъде определен размерът на дължимото се на адвокат възнаграждение в хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА /при липса на договор между адвокат и клиент/ за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие в производство по чл. 18 ЗМ – съобразно правилата на охранителното производство, т.е. на основание чл. 7, ал. 1, т. 5 Наредба № 1 от 09. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или съобразно правилата на спорните производства, т.е. на основание чл. 7, ал. 2 от същата наредба?“ и 3/ „Производството по медиация охранително производство ли е предвид неговите предмет, същност, характер и правни последици?“, разрешаването на които счита, че ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна нищожност, вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Последните обосновава с извършената от въззивния съд извън правораздавателната му компетентност ревизия на решението на Пернишки адвокатски съвет, с което на ищцата е определено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА в процесните производства по чл. 18 ЗМ, въпреки че възражение в тази насока не е предявено от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, както и с приемането на съдебното производство по чл. 18 ЗМ по одобряване на постигнато споразумение в процедура по медиация за охранително, вместо за спорно и двустранно.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] подава писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение поради неосъществяване на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Претендира съдебни разноски за касационното производство.
В срока и при условията на чл. 287, ал. 2 и сл. ГПК [фирма] депозира насрещна касационна жалба срещу решение № 2064 от 27. 09. 2017г. по гр. дело № 840/2017г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГК, 1 състав, в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното решение № 408 от 02. 12. 2016г. по гр. д. № 407/2016г. на Пернишки окръжен съд, с което е признато за установено съществуването на вземания на ищцата И. спрямо ответника, в хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, за: сумата 3 021. 224 лв. – незаплатено адвокатско възнаграждение за съставяне на извънсъдебна спогодба в процедура по медиация – споразумение от 13. 08. 2014г. към договор № 18/26. 09. 2005г. и сумата 2 584. 25 лв. – незаплатено адвокатско възнаграждение за съставяне на извънсъдебна спогодба в процедура по медиация – споразумение № 2/23. 04. 2015г. към договор № 18/26. 09. 2005г.. Поддържа, че в тази част въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което исковете с правно основание чл. 422 ГПК в горепосочената част да бъдат отхвърлени като неоснователни. Сочи като основания за допускане на касационно обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК /очевидна неправилност/.
Ответницата по насрещната касационна жалба – К. И. И. подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за нейната недопустимост и неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищцата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по граждански спор по искове с правно основание чл. 422 ГПК с цена над 5 000 лв., но не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземания на ищцата за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА /липса на писмен договор/ за осъществено процесуално представителство в две съдебни производства по чл. 18 ЗМ /одобряване от съд на споразумение, постигнато в процедура по медиация, което по този начин придобива статут на съдебна спогодба/ пред Пернишки районен съд, че последните са охранителни производства, по които дължимият адвокатски хонорар съобразно чл. 7, ал. 1, т. 5 Наредба № 1 от 09. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 720 лв. /по 360 лв. за всяко дело/ е платен от ответника на ищцата, поради което исковете за сумите 69 313. 40 лв. и 56 203. 63 лв. са неоснователни. Осъществяването на процесуалното представителство от ищцата спрямо ответника в процесните производства по чл. 18 ЗМ, приключили с одобряване от съда на постигнатите в медиационните процедури споразумения, и плащането на договорения в писмени договори за правна помощ между страните адвокатски хонорар от по 360 лв. за всяко дело, е намерено за безспорно между страните в процеса.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираните от ищцата –касатор горепосочени въпроси не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното въззивно решение, поради което не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване. Ищцата е осъществявала процесуално представителство спрямо ответника в производствата по чл. 18 ЗМ, образувани в гр. д. № 5096/2014г. и в гр. д. № 2626/2015г. по описа на Пернишки окръжен съд, въз основа на писмени договори за правна защита и съдействие от 19. 08. 2014г. и от 19. 05. 2015г., в които е договорено адвокатско възнаграждение в размер по на 360 лв. с ДДС за всяко от двете съдебни производства, което е заплатено от ответника. При наличието на писмен договор между адвоката и неговия клиент не е приложима хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, в която компетентният адвокатски съвет определя дължимия адвокатски хонорар, съобразявайки минималния размер по Наредба № 1 от 09. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК за сумите 69 313. 40 лв. и 56 203. 63 лв. като неоснователни, въззивният съд е съобразил наличието на писмени договори за правна помощ в производствата по чл. 18 ЗМ и обстоятелството, че договореният в тях адвокатски хонорар е заплатен изцяло, като допълнително е посочил, че с оглед вида на съдебното производство, а именно – охранително по одобряване на извънсъдебно споразумение между страните, договореният и платеният адвокатски хонорар е съобразен с размерите в приложимия чл. 7, ал. 1, т. 5 Наредба № 1 от 09. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този решаващ правен извод на САС за неосъществена хипотеза на чл. 36, ал. 3 ЗА поставените от ищцата въпроси за допустимостта на инцидентния съдебен контрол върху материалната законосъобразност на решенията на Пернишки адвокатски съвет, с които са определени на основание чл. 36, ал. 3 ЗА адвокатски възнаграждения за оказаната правна помощ от ищцата в производствата по чл. 18 ЗМ, и за вида на съдебното производство по чл. 18 ЗМ – охранително или спорно, са без значение за крайния изход на настоящия исков процес. При писмен договор за правна помощ между страните адвокатският съвет не разполага с компетентност да определя възнаграждението на адвоката. С такава компетентност не разполага и съда, когато размерът на адвокатското възнаграждение е определен от страните в договора за правна помощ, доколкото противното би означавало противоправна намеса в свободата на договаряне, прокламирана от чл. 9 ЗЗД. Поради това е без значение вида на производството по чл. 18 ЗМ, щом страните са постигнали съгласие в писмен договор за конкретен размер на адвокатския хонорар.
Не са осъществени и релевираните от ищцата основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна нищожност, вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Наведените в тази връзка от касаторката доводи се свеждат единствено до неправилно осъществен по служебен почин на съда косвен съдебен контрол върху материалната законосъобразност на решенията на Пернишки адвокатски съвет за определяне на адвокатско възнаграждение в полза на ищцата на основание чл. 36, ал. 3 ЗА и до неправилен извод за вида на производството по чл. 18 ЗМ като охранително, следователно касаят единствено правилността на съдебния акт, но не и неговата нищожност и недопустимост. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти – явна необоснованост. Такива хипотези на квалифицирани състави на неправилност също не са осъществени.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по касационната жалба на ищцата не следва да бъде допуснато.
На основание чл. 287, ал. 4 ГПК и с оглед недопускане на касационно обжалване по основната касационна жалба на ищцата, насрещната касационна жалба на ответника не следва да бъде разглеждана.
С оглед изхода на спора в настоящото касационно производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 4 160 лв., съставляваща адвокатски хонорар, платен съгласно договор за правна защита и съдействие от 08. 12. 2017г., за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2064 от 27. 09. 2017г. по гр. дело № 840/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от К. И. И. срещу [фирма] установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за сумите 69 313. 40 лв. и 56 203. 63 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА за осъществено процесуално представителство в производства по чл. 18 ЗМ по гр. д. № 5096/2014г. и гр. д. № 2626/2015г. по описа на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА К. И. И., ЕГН: [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 4 160 лв. /четири хиляди сто и шестдесет лева/ – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.