Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 12.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.10.2018 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1287 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. М. срещу въззивно решение № 163 от 19.12.2017 г. по възз. гр. д. № 223 /2017 г. на Силистренския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу [община] с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване на право на собственост върху лозе с площ 1 059 кв.м., находящо се в землището на [населено място], придобито на основание земеделска реституция и дарение, а евентуално – в резултат на давностно владение в периода от 1976 г. до 1986 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [община] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, по което не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:
Искът се основава на твърдения, че при възстановяване на собствеността на лозето е допусната грешка в неговата идентификация, като посоченият в решението на ПК номер е този на имот, който е съседен на процесния, който е владян от наследодателя на ищеца и ищеца в посочения период от време.
Реституцията е по план за земеразделяне, а не в стари реални граници (в която хипотеза при реституцията се съобразява точното местоположение на имота преди кооперирането на земята). Поради това не може да се приеме, че при постановяване на решението на ПК е допусната грешка в индивидуализацията на поземления имот. Не е представено и решение за поправка на решението на ПК по чл.62,ал.2 АПК. Поради изложеното ищецът не е собственик по реституция и последващо дарение в негова полза.
Не е налице и основанието за придобиване по давност от ищеца на процесния имот
Няма спор, че лозето е земеделска земя. Според нормата на чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ на възстановяване подлежи и земеделска земя, която не е била отчуждавана по законовия ред и за която не съществува законово основание за завземането и от държавата. За да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ необходимо и достатъчно е имотът да е имал земеделски характер, както е в случая. По делото е установено, че ТКЗС е извършвало мероприятия по окрупняването на имотите в местността, в която се намира процесният имот и прокарване на пътища до тях и дори дядото на ищеца или неговият баща да са обработвали лозето, то е било част от кооперативното стопанство. Нещо повече, по делото не се спори и е установено, че наследодателят е бил член на ТКЗС. Следователно по аргумент от чл.8 от Примерния устав на ТКЗС наследодателят на ищеца е внесъл цялата притежавана от него земеделска земя, включително лозето в стопанството.
Следователно, дори да се приеме, че наследодателите на ищеца са владели лозето повече от десет години, считано от 1974 г. (в действителност като негови държатели), то това е правно ирелевантно съгласно чл.86 ЗС и чл.5,ал.2 ЗВСОНИ (давността е заличена). Намерението за своене се опровергава от подаденото заявление за възстановяване на собствеността.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
1. Материалноправен: При кооперирането в ТКЗС всички земеделски земи ли са включени в блоковете на ТКЗС, или само следните земеделски земи: внесената от член – кооператорите в ТКЗС тяхна земя, земята на членовете на техните семейства, земята, която те стопанисват с други сънаследници или съсобственици, земята, която държавата е предоставила на ТКЗС за ползване и земята, която е била изключена от строителната част от населените места и включена в блоковете на ТКЗС по установения за това ред? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение по гр.д. № 3308 /2008 г. на ВКС, I г.о., с което е прието, че в блоковете на ТКЗС са включени само следните земеделски земи: внесената от член – кооператорите в ТКЗС тяхна земя, земята на членовете на техните семейства, земята, която те стопанисват с други сънаследници или съсобственици, земята, която държавата е предоставила на ТКЗС за ползване и земята, която е била изключена от строителната част от населените места и включена в блоковете на ТКЗС по установения за това ред.
Доколкото е обуславящ (тъй като самият жалбоподател във връзка с първото твърдяно от него придобивно основание, твърди, че собствеността върху процесното лозе е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но в резултата на допусната грешка на наследодателя му е възстановен съседен имот (като, този който е притежавал и внесъл в ТКЗС), въпросът не е разрешен както твърди жалбоподателят, а в съответствие с приетото в посоченото съдебно решение – въззивният съд е приел, че процесният имот е внесен от наследодателя на ищеца, който е бил член – кооператор, в ТКЗС и е включен в блоковете на ТКЗС.
2. Материалноправен: винаги ли е правно-ирелевантно наличието на давностно владение повече от десет години върху земеделски имот с оглед разпоредбите на чл.86 ЗС и чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение по гр.д. № 2967 /2008 г. на ВКС, IV г.о., и решение по гр.д. № 3303 /2008 г. на ВКС, I г.о., с които се приема, че посочените разпоредби не се прилагат по отношение на имоти, които не са били държавна или общинска собственост и не са били включени в блоковете на ТКЗС и ДЗС, а сред имотите, оставени на собствениците им.
И този въпрос не е разрешен в противоречие с посочената практика, доколкото въззивният съд е приел, че имотът е бил внесен от наследодателя на ищеца в ТКЗС и е бил включен в кооперативното стопанство (в блоковете на ТКЗС).
За двата въпроса може да се отбележи, че са основани на твърдения, каквито не са установени по делото от въззивния съд.
3. Процесуалноправен: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните? Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по негов довод, че наследодателят му не е заявил за възстановяване лозе, а само ниви и др..
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя, относими към спорния предмет, такъв, какъвто е наведен с твърденията в обстоятелствената част на исковата молба – към всяко едно от двете твърдени отделни придобивни основания, и е изложил самостоятелни мотиви по тях.
Въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда основателността на всяко отделно изречение във въззивната жалба, чрез което се интерпретират по-ранни твърдения и доказателства. Например не е бил длъжен да обсъжда твърдение, че наследодателят на жалбоподателя не е заявил за възстановяване лозе, а само ниви, при положение, че в исковата молба се твърди, че наследодателят на жалбоподателя е подал заявление за възстановяване на земеделски земи, включително и за възстановяване на собствеността върху процесното лозе (стр.1,абзац 2 на исковата молба).
От изложеното следва, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода то това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на разноски за процесуално представителство от адвокат в размер, определен съгласно чл.9,ал.3 НМРАВ, е основателно за сумата 500 лева и тъй като това е минималният предвиден размер, настоящата съдебна инстанция намира възражението на жалбоподателя за прекомерност за неоснователно.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 163 от 19.12.2017 г. по възз. гр. д. № 223 /2017 г. на Силистренския окръжен съд.
Осъжда Б. И. М. да заплати на [община] сумата 500 лева за процесуално представителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.