О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
гр. София, 12.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2348 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бон марин лоджистик” ООД срещу решение №150 от 27.06.2018 г. по т.д.№144/2018 г. на АС Варна в частта му, с която след частична отмяна на решение №149 от 27.02.2018 г. по т.д.№1271/2016 г. на ОС Варна, е определена начална дата на несъстоятелността на „Булминерал” АД – 28.12.2016 г.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че въззивният съд не е взел предвид съмнителната събираемост на вземанията на длъжника, които формират голяма част от краткотрайните му активи и не е съобразил останалите показатели, относими към момента на настъпването на неплатежоспособността, каквито са коефициентите на абсолютна ликвидност, на финансова автономност и задлъжнялост.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се излагат съображения, че определянето на началната дата на неплатежоспособност е въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, като се поддържа, че решението в обжалваната част е очевидно неправилно.
Ответникът по касация – „Булминерал” АД заявява становище за недопустимост на жалбата, с оглед липсата на надлежно конституиране на касатора в срока по чл.629, ал.4 от ТЗ, а предвид непосочване на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, евентуално излага съображения за неоснователност на жалбата, като е подал насрещна касационна жалба срещу решението на въззивния съд, в частта, с която е разгледана молбата на „Бон марин лоджистик” ООД.
Навежда доводи, че решението в посочената част е вероятно недопустимо, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът с указания по чл.101 от ГПК да насочва страна по делото към промяна на основанието и/или петитума на претенцията си. 2. Нередовна или изначално недопустима е молба по чл.685 от ТЗ, подадена преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. 3. Допустимо ли е с обратна сила да се зачита искане на кредитор за присъединяване по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ, каквото не е направено до приключване на първото заседание по делото или такова искане следва да се отдели в отделно производство, подлежащо на спиране. Твърди, че първият от въпросите е решен в противоречие с практиката на ВКС, по отношение на втория – че разрешението е очевидно неправилно, евентуално, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, наличието, на което основание, поддържа и по отношение на третия от въпросите. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна /депозираната от „Бон марин лоджистик” ООД в първоинстанционното производство, преди първото по делото заседание и преди да е открито производство по несъстоятелност, молба по чл.685 от ТЗ, в която се поддържа, че е кредитор, представлява нередовно процесуално действие, поради което дадените от първоинстанционния съд указания за уточняване на искането до съда, се явяват правилни, а присъединяването след изпълнение на указанията, е в срока по чл.629, ал.4 от ТЗ – нередовността на подадена в срока по чл.629, ал.4 от ГПК молба, която нередовност е отстранена след първото по делото заседание, но в предоставения от съда срок, е от значение, но не за преценката за спазване на срока за присъединяване, а за момента на настъпване на преклузията за възражения/, в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната от „Бон марин лоджистик“ ООД част въззивният съд е приел, съобразно представените доказателства и заключението на ССЕ, че длъжникът „Булминерал” АД не разполага с достатъчно налични парични средства, необходими за погасяване, както на формирания дълг към „Уникредит Булбанк“ АД и „Бон марин лоджистик“ ООД, така и на задълженията към други кредитори, в общ размер на над 22 000 000 лв. Посочил е, че показателите за обща и бърза ликвидност, характеризиращи способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, според заключението на вещото лице, след средата на 2016 г. до 31.12.2016 г., се движат в допустимите граници между 0.9 и 1, но след обявяване на банковия кредит за предсрочно изискуем, стигат до 0.5, което означава, че дружеството вече не разполага с достатъчно краткотрайни активи, които да обезпечат текущите задължения, като анализът на показателите за финансова автономност и структура на пасива сочи, че затрудненията на дружеството имат траен и необратим характер, а ниската ликвидност – че съществува обективно състояние на имуществото на длъжника, при което краткотрайните активи са недостатъчни за покриване на текущите задължения без опасност за кредиторите. Изложил е съображения, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника, като следва да се установи кое от спиранията е израз на това трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл.608 от ТЗ. Счел е, че най-ранните падежи на изискуеми непогасени задължения, датират от м.10.2015 г., но анализът на финансово-икономическото състояние на дружеството сочи, че към края на 2015 г., показателите са стабилни, а длъжникът е разполагал с парични средства и е погасявало задълженията си към по-голямата част от доставчиците. Приел е, че посочената от вещото лице величина на показателя за обща ликвидност, съобразно допълнителната ССчЕ към 31.12.2015 г. е 1.3926, а показателя за бърза ликвидност 1.2647; към м.август 2016 г., показателят за обща ликвидност е 0.9195, а този за бърза ликвидност 0.8470; към 30.11.2016 г., показателят за обща ликвидност е 1.0741, а този за бърза ликвидност 0.8198, а едва след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, показателите за ликвидност драстично спадат, като към 31.12.2016 г., показателят за обща ликвидност е 0.5094, а този за бърза ликвидност – 0.4767. Посочил е, че в случая структурата на актива на предприятието преимуществено се формира от материални запаси и вземания, а наличните парични средства са в незначителен размер, което обуславя и ниските показатели на незабавната и абсолютната ликвидност, без това да презюмира неплатежоспособност, като коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при установените добри показатели на ликвидност, не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуално бъдещо настъпване на такова състояние. Изложил е съображения, че от средата на 2016 г. и до настоящия момент дружеството е започнало да изпитва затруднения в обслужването на текущите си задължения, като тази тенденция в края на 2016 г., след обявяване на кредита за предсрочно изискуем е установена трайно и необратимо, а наред със съществуващите стари задължения, през 2016 г., дружеството е започнало да формира и нови, просрочени задължения. Счел е, че първата неплатена вноска по договора за кредит е с падеж 08.08.2016 г., но спирането на плащанията не представлява самостоятелно основание за откриване производството по несъстоятелността – спиране на плащанията към определен период представлява проявление, обективиране на невъзможността на длъжника за плащане, която е станала известна на кредитора, но съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608, ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника за невъзможност за плащане, за погасяване задължения към всички кредитори, което следва да се установи и чрез коефициентите за ликвидност, финансова автономност и др., които са спаднали едва в края на 2016 г. В този смисъл и при съобразяване на горепосочените критерии, е достигнал до извод, че началната дата на неплатежоспособност следва да бъде определена на 28.12.2016 год., към която дата е настъпил ефекта на предсрочна изискуемост и всички коефициентите са се влошили значително.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът „Бон марин лоджистик“ ООД не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /преповтарянето на доводите за неправилност на решението и съдържащите се в изложението съображения за противоречие на решението с практиката на ВКС, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/ и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Дори да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.280, ал.1 от ГПК, то решението отново не може да бъде допуснато до касационно обжалване, с оглед обстоятелството, че при постановяването му, въззивният съд се е съобразил с формираната от ВКС практика /която изключва наличие на бланкетно поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, според която: От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, като началната дата на неплатежоспособност се определя чрез преценка на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни/текущи задължения с краткотрайните /текущи/ активи. Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи и постепенно, и рязко – ако в един и същ момент се падежират значима част от дългосрочните до този момент задължения на длъжника /вкл. когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели. При финансово-икономическия анализ основен показател за състоянието на неплатежоспособност по правило е коефициентът на обща ликвидност, при условие, че е налице действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Недопускането на касационно обжалване по подадената касационна жалба, представлява процесуална пречка за разглеждане на насрещната касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане съгласно чл.287, ал.4 от ГПК.
Независимо от изхода на производството по чл.288 от ГПК по касационната жалба, разноски в полза на ответника по тази жалба не следва да се присъждат, предвид липсата на доказателства за извършване на разноски.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №150 от 27.06.2018 г. по т.д.№144/2018 г. на АС Варна в частта му, с която след частична отмяна на решение №149 от 27.02.2018 г. по т.д.№1271/2016 г. на ОС Варна, е определена начална дата на несъстоятелността на „Булминерал” АД – 28.12.2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на „Булминерал” АД срещу решение №150 от 27.06.2018 г. по т.д.№144/2018 г. на АС Варна в частта му, с която е прието за процесуално допустимо и е потвърдено решение №149 от 27.02.2018 г. по т.д.№1271/2016 г. на ОС Варна, в частта по отношение на молбата на „Бон марин лоджистик” ООД.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.