Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 13.11. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.10. 2018 г.в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1134 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. К. срещу въззивно решение № 321 от 16.10.2017 г. по гр. дело № 1284 /2017 г на Старозагорския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 360 от 24.04.2017 г. на Старозагорския районен съд по гр. дело № 2295 /2016 г., с която е отхвърлен иск на жалбоподателя М. С. К. срещу С. И. Т., С. В. Н. и М. К. Н. с правно основание чл.33,ал.2 ЗС за изкупуване на продадената от С. И. Т. на С. В. Н. по време на брака му с М. К. Н. на 1 /4 ид.ч. от поземлен имот в [населено място], на [улица], с идентификатор 68850.503.231, с площ 325 кв.м., срещу цена от 25 000 лева.
М. К. Н. е починала в хода н апроизводството и като нейни правоприемници са конституирани съпругът и С. В. Н. и дъщеря и К. С. Х..
Насрещната страна С. В. Н. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение с цена на иска над 5 000 лева и не съществува ограничение за касационно обжалване по чл.280,ал.3 ГПК.
За да отхвърли иска, въззивният съд е изложил мотиви за следното:
Правилото на чл.33,ал.2 ЗС не намира приложение в случая, тъй като не е налице обикновена съсобственост (на дворно място), а в случая е налице така наречената „хоризонтална етажна собственост“ между страните, тъй като в дворното място има отделни сгради, които са самостоятелни обекти на собственост. Поради това съсобственост има единствено и само върху терена (дворното място), а върху отделните сгради в него е налице отделна собственост. Това дава право на собственика на отделна сграда да я предлага за продажба и да продава тази сграда и на трети лица, защото частта от дворното място няма самостоятелен характер, а представлява по същността си принадлежност към прехвърлената сграда, поради което останалите „хоризонтални“ етажни собственици нямат право на изкупуването и.
Безспорно установено и доказано е, че процесната жилищна сграда не е погинала изцяло към момента на продажбата. Тя е била съществено повредена и не е могла да бъде използвана по предназначението си като съществено повредена не значи изцяло погинала и следователно към датата на атакуваната сделка е имало напълно годен обект за тази прехвърлителна сделка.
Но дори и да се приеме хипотетично, че процесната жилищна сграда е погинала изцяло, то правото на строеж на продавачката по сделката върху нея не се погасява, а само се прехвърля на купувачите (приобретатели) съгласно императивната норма на чл.66,ал.2 ЗС.
Ето защо продавачката (собственик на отделен жилищен имот в хоризонталната собственост) няма никакво законово задължение да предлага на останалите си съсобственици в тази хоризонтална съсобственост да изкупят отделния и недвижим жилищен имот.
Действителната цел на потестативното право на изкупуване от съсобственик в обикновената съсобственост по реда на чл.33,ал.2 ЗС е да се ограничи промяната на съсобствениците на недвижимия имот, като не се допускат други – трети нови съсобственици в него.
Купувачът С. Н. не е трето за хоризонтална съсобственост лице, а съпруг на друг съсобственик и закупената чрез сделката самостоятелна жилищна сграда и 1 /4 ид.ч. от дворното място е попаднала в бездяловата съпружеска имуществена общност (с.и.о.) на двамата.
Поради това и на това фактическо и правно основание в полза на останалите съсобственици не е възникнало право на изкупуване. Възникването на с.и.о. между купувача и втората ответница (негова законна съпруга) е пряка и непосредствена законна последица от възмездността на сделката. Затова тази продажба не застрашава интересите на останалите съсобственици. До същия резултат би се достигнало и ако купувач беше съпругата, а не съпругът. Правните последици са едни и същи, собствеността се придобива от съсобственика, т.е. не е било необходимо продавачът да предлага на останалите съсобственици в хоризонталната им съсобственост.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните въпроси (дословно):
При преценката за нищожност на договор поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД следва ли да се вземе предвид фактическото състояние на прехвърляната вещ и годността и за обичайно ползване към момента на сделката, или документалното и отразяване, съответно наличието на нейни остатъци, е достатъчно да се приеме, че същата е годен обект на прехвърлителна сделка?
Частично нищожен ли е поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД договор, с който се прехвърля собственост върху реално обособена сграда, за която е доказано, че не съществува в първоначалния си вид и не е годна за обичайното и ползване, а остатъците и са инкорпорирани в съседна постройка?
Какви са критериите, които трябва да спазва съдът при преценката дали една вещ е погинала, съответно сериозно повредена?
Собственикът на идеална част от общо дворно място в режим на хоризонтална съсобственост следва ли на основание чл.33,ал.1 ЗС да предлага на останалите съсобственици да закупят идеалната му част от дворното място, при положение, че самостоятелната сграда, която е притежавал, не съществува в първоначалния си вид и не е годна за обичайното и ползване, а остатъците и са инкорпорирани в съседни постройки, или нейното отразяване в кадастралната карта, съответно правото на строеж по чл.66,ал.2 ЗС представляват годен обект на прехвърлителна сделка, който дерогира задължението по чл.33,ал.1 ЗС?
Прилага ли се общият срок по чл.67,ал.1 ЗС при възстановяване на погинала сграда по см. на чл.66,ал.2 ЗС или правото на строеж не се погасява и същата може да бъде възстановена без ограничение във времето?
Прехвърлянето с нотариален акт на самостоятелна сграда, за която е доказано, че не съществува в първоначалния си вид и не е годна за обичайното и ползване, а остатъците и са инкорпорирани в съседни постройки, следва ли да се приравнява на прехвърляне на право на строеж по чл.66,ал.2 ЗС?
Разпоредбата на чл.33,ал.1 ЗС прилага ли се, когато идеалната част се продава на съпруг на някой от другите собственици и съществува ли в този случай задължение на продавача да предлага идеалните си части на останалите съсобственици?
Настоящият състав намира, че изведените въпроси не са обуславящи, тъй като не се основават на установената от въззивния съд фактическа обстановка, а на неприетите за доказани твърдения на ищеца (представляващи основание на неговия иск).
По-конкретно:
При извод, че в резултат на продажбата правото на собственост върху идеална част от дворно място (която представлява обща част на сградата), е придобито от съсобственик на дворното място, поради което не е осъществен хипотезисът, предвиден в правилото на чл.33,ал.1 ЗС (че правилото на чл.33,ал.2 ЗС не намира приложение в случая), нито един от изведените въпроси не е обуславящ.
При извод, че не е продадена идеална част от дворно място, а една от няколко отделни сгради в едно дворно място, представляваща отделен обект на собственост, заедно с идеална част от дворно място, която представлява обща част на сградата (според правилото на чл.38 ЗС), поради което не е осъществен хипотезисът, предвиден в правилото на чл.33,ал.1 ЗС (че правилото на чл.33,ал.2 ЗС не намира приложение в случая), въпросите, съществува ли в този случай задължение на продавача да предлага идеалните си части на останалите съсобственици на дворното място и въпросите, основани на твърдението, че продажбата е единствено и само на идеална част от дворно място, не са обуславящи.
При извод, че в резултат на атакуваната продажба правото на собственост върху една от няколко отделни сгради в дворното място, евентуално правото на строеж върху отделна сграда (постройка според правилото на чл.66,ал.2 ЗС), заедно с идеална част от дворно място, която представлява обща част на сградата, е придобито от съсобственик на дворното място (в съпружеска имуществена общност), което е обща част, на който е основан изводът, че правилото на чл.33,ал.2 ЗС не намира приложение в случая, въпросът съществува ли в този случай задължение на продавача да предлага идеалните си части на останалите съсобственици на дворното място, въпросът нищожен ли е поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД договор, с който се прехвърля собственост върху реално обособена сграда, за която е доказано, че не съществува в първоначалния си вид и не е годна за обичайното и ползване (което не е прието за доказано), въпросът какви са критериите, които трябва да спазва съдът при преценката дали една вещ е погинала, съответно сериозно повредена и въпросът прилага ли се общият срок по чл.67,ал.1 ЗС при възстановяване на погинала сграда по см. на чл.66,ал.2 ЗС, или правото на строеж не се погасява и същата може да бъде възстановена без ограничение във времето, не са обуславящи.
При извод, че дори постройката да е била частично погинала, то съгласно правилото на чл.66,ал.2 ЗС правото тя да бъде построена (възстановена) не се погасява (че правото на строеж също е самостоятелно вещно право), въпросите, основани на твърдението, че сградата не съществува в първоначалния си вид и не е годна за обичайното и ползване, а остатъците и са инкорпорирани в съседни постройки, не са обуславящи.
Жалбоподателят твърди и че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като противоречи на духа на закона за ограничаване промяната на съсобствениците и и запазване на стабилността в ползването и управлението на недвижимия имот.
Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).
В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 и ал.2 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна С. В. Н. жалбоподателят да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно представения списък за разноски е основателно и доказано за сумата 960 лева с представения договор за правна помощ, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 321 от 16.10.2017 г. по гр. дело № 1284 /2017 г на Старозагорския окръжен съд, г.о.
Осъжда М. С. К. да заплати на С. В. Н. сумата 960 (деветстотин и шестдесет) лева разноски за процесуално представителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.