О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 15.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2376 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. К. Я. срещу решение № 1059 от 01. 03. 2018г. по в. гр. дело № 805/2017г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 7191 от 25. 08. 2017г. по гр. д. № 187/2015г. на Благоевградски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката срещу Р. К. Р. иск с правно основание чл. 132, ал. 1 СК за лишаване от родителски права спрямо непълнолетните деца: В. Й. К. Р. Р. и Е. Р. Р., поради трайно неполагане на грижи и извършване на неправомерни действия – международно отвличане на децата, опасно за живота и здравето им.
Касаторката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено при нарушения на материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Отвеждането от родна страна на дете в друга държава от бащата, без негово желание и против волята на майката, поставя ли в риск детето? и 2. Отвличането на дете от единия родител, попада ли в хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 1 СК и предпоставка ли е за лишаване от родителски права?, по които навежда разрешаването им от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 37/19. 03. 2015г. по гр. д. № 4218/2014г. на 3 г.о. на ВКС; в решение от 02. 02. 2015г. по в. гр. д. № 425/2014г. на Ямболски окръжен съд и в решение № 74 от 01. 02. 2015г. по гр. д. № 2966/2016г. на Шуменски районен съд. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Р. К. Р. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност, както и за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК /общо и допълнителни/. Моли да му бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по иск за лишаване от родителски права по чл. 132, ал.1 СК/аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК/. В тази част обаче не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 132, ал. 1 СК въззивният съд е взел впредвид, че гражданският брак между страните, от който са родени децата В. Й. К. Р. Р. и Е. Р. Р., е прекратен с развод по вина на двамата съпрузи на 28. 07. 2014г., като упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на майката заради по – добрите й родителски качества, при определен обичаен режим на лични контакти на децата с бащата – френски гражданин и определен месечен размер на дължимата издръжка от бащата на всяко дете от по 200 лв.. Намерил е за безспорно обстоятелството в процеса, че преди развода, на 07. 07. 2012г. бащата е взел двете деца с уговорка към майката да ги върне на следващия ден, но въпреки това ги е отвел без съгласието на тяхната майка в Република Франция, като децата са върнати при майката в Република България в изпълнение на решение от 02. 05. 2013г. на Окръжен съд – [населено място], Франция, квалифициращо извеждането на децата от бащата, без знанието и съгласието на майката, и невръщането им в родината им България, за незаконно. Благоевградски окръжен съд е приел за установено въз основа на приетите доказателства /писмени и гласни/, че след връщането на децата в България, те заживяват в новото семейство на майката и новият й съпруг Р. Р. при добри жилищни условия, като оттогава бащата не е имал лични контакти с децата поради препятстването им от майката и неглижирането от страна на децата на бащата, представян за небиологичен техен баща по разкази на майката. Намерил е за установено също, че както по време на пребиваването на децата във Франция, така и след това, вкл. след развода на страните, бащата е полагал грижи за тях /във Франция са били записани в добри училища, спортували са, посещавали са развлекателни мероприятия/ и е плащал редовно дължимата месечна издръжка, желаел е и е правил опити да осъществи контакт с децата, възпрепятствани от поведението на майката. Въз основа на горепосочените установени по делото правнорелевантни факти въззивният съд е извел решаващият правен извод, че не са осъществени законовите предпоставки на чл. 132, ал. 1 СК за лишаване на бащата от родителски права – без основателна причина трайно да не полага грижи за децата и да не им дава издръжка, и поведението на родителя да представлява особено тежък случай на опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата. Напротив намерил е, че бащата е желаел контакти с децата си, неосъществени поради поведението на майката, което е довело до настъпилата отчужденост между децата и бащата; че от загриженост за децата и за осигуряване на тяхното спокойствие бащата е взел решение да не предприема принудителни мерки за осъществяване на лични контакти с тях въпреки издадения изпълнителен лист и че е предоставял редовно необходимия финансов ресурс под формата на месечна издръжка, в определения от бракоразводния съд, размер. По отношение на липсващо поведение на бащата, съставляващо особено тежък случай на опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд. Последният е намерил за неосъществена хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 1 СК както поради обстоятелството, че релевираното от ищцата „международно отвличане“ на децата от бащата през 2012г. е през времетраенето на брака между страните, а чл. 132, ал. 1, т. 1 СК има впредвид поведение на родителя след прекратяване на брака, така и поради установените по категоричен и несъмнен начин полагани грижи за децата през времепребиваването им във Франция, изразяващи се в осигуряване на нужното удобство и комфорт с намиране на просторно и уютно жилище, осигуряване на адекватни образователни обучения, занимания и спорт, задоволяващи развлекателните нужди и потребности на децата според степента на развитие на всяко от тях. Изразеното от двете деца нежелание да виждат баща си е възприето от въззивния съд като проявление на установения синдром на отчуждение на децата от единия родител, провокирано от поведението на другия родител, който е извън предмета на спора по чл. 132, ал. 1 СК.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касаторката два въпроса в изложението към касационната жалба не удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото са извън контекста на съвкупността от решаващи мотиви в обжалваното въззивно решение, те нямат обуславящо значение за изхода на конкретното дело за лишаване от родителски права. Въззивният съд е достигнал до извода за отсъствие на изискуемите от чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 СК основания за лишаване на бащата от родителски права въз основа на преценката на цялото му поведение в отношенията му с децата, включващо комплекс от фактори като родителски качества, изпълнение на вменените му от закона и с бракоразводното решение родителски задължения, вкл. желание и многократни опити за осъществяване на лични контакти, редовно заплащане на дължимата месечна издръжка, полагани реални и адекватни грижи за децата през времепребиваването им при бащата във Франция, което поведение нито представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, нито е дезинтересиране от родителския дълг по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Следователно отвеждането на децата в друга държава без знанието и съгласието на другия родител само по себе си няма определящо значение за преценката на съда в хипотезите на чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 СК. То е само елемент от поведението на родителя като съвкупност от горепосочените фактори, която съвкупност формира извод за пълно неизпълнение на родителския дълг, при което лишаването от родителски права като крайна законоустановена мярка е в защита интересите на децата. В този смисъл извеждането на децата от бащата във Франция без съгласието на майката, макар противоправно, не е достатъчно да обоснове лишаване от родителски права на основание чл. 132, ал. 1, т. 1 или т. 2 СК, щом не е особено тежък случай на поведение, застрашаващо личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата, и щом са налични родителски грижи по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
Не са налице и основания за служебно допускане на касационния контрол поради вероятна нищожност или вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, касаторката следва да заплати на ответника по касационната жаба сумата 800 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС, чието плащане е удостоверено с договор за правна помощ и съдействие от 29. 05. 2018г. към отговора на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1059 от 01. 03. 2018г. по в. гр. дело № 805/2017г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Б. К. Я., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Р. К. Р., ЛНЧ: [ЕГН], сумата 800 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: