2
определение по ч.гр.д.№ 3301 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 16.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3301 от 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Ц. Д. срещу определение № 1984 от 03.08.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 1761 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 6885 от 18.06.2018 г. на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 9453 от 2018 г. поради недопустимост на предявения иск по чл. 440 ГПК.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост.
Като основания за допускане на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се противоречие с посочена от жалбоподателката задължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС / по следните въпроси:
1. Налице ли е правен интерес за завеждане на иск по чл. 440 ГПК и може ли да се противопостави на взискателя вписаната искова молба, тогава когато по отношение на вписаната възбрана по образуваното изпълнително дело е настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но съдебният изпълнител не е прекратил производството и не е вдигнал наложената по перемираното се изпълнително дело възбрана?
2. Следва ли съдът преди да прекрати производството първо да даде указания на ищеца да наведе твърдения досежно правния си интерес ?
Освен това, жалбоподателката счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Евентуално се твърди, че определението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
Ответниците по частната жалба М. Д. К. и [фирма] не вземат становище.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК: жалбоподателката е била уведомена за обжалвания съдебен акт на 16.08.2018 г., а частната жалба е подадена на 20.08.2018 г.
Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК тази частна жалба подлежи на касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
В случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд поради следното: За да постанови определението за прекратяване на делото, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск по чл.440, ал.1 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му поради следното: Ищцата И. Ц. Д. основава правото си на собственост върху процесния имот на влязло в сила решение за отмяна на дарение по гр.д.№ 2199 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, което е постановено по искова молба, която е вписана след налагането на възбрана на имота по изпълнително дело № 20117180401798 на ЧСИ С. К.-Д. /исковата молба по иска за отмяна на дарение е вписана на 26.10.2017 г., а възбраната е наложена още на 07.01.2017 г/. В този случай съгласно разпоредбата на чл.453, ал.1, т.2 ГПК правата на ищцата не могат да се противопоставят на правата на взискателя по изпълнителното дело [фирма] и на присъединилите се по това дело кредитори. Поради това първоинстанционният съд е приел, че дори и по делото по предявения иск по чл.440, ал.1 ГПК да бъде установено, че процесният имот не е собственост на длъжника по изпълнението М. Д. К., взискателят по изпълнителното дело има право да иска продължаване на принудителното изпълнение върху този имот за удовлетворяване на вземането си. Следователно, и при уважаване на иска ищцата не би могла да постигне целта на производството по чл.440, ал.1 ГПК- да отрече правото на взискателя на принудително изпълнение върху собствената й вещ, поради което и няма правен интерес от предявяването на този иск.
За да потвърди това определение, въззивният съд е изложил други мотиви. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск има всяко трето лице, чието право би било засегнато от предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия, като това може да бъде както притежаваното от третото лице право на собственост върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено вещно право или облигационно право, което не би могло да се противопостави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се погаси след извършването й. Предпоставка за предявяване на иска е започнато принудително изпълнение за парично вземане и предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат правата на трето лице, което отрича правото на длъжника върху вещта, като целта е при уважаването му да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК. В този смисъл според съда, за третото лице е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК във всички случаи, освен когато спорът за принадлежността на правото е предмет на вече висящо исково производство, съответно е разрешен със сила на пресъдено нещо или защитата му е успешно реализирана чрез друг предвиден в закона способ. Такъв, според въззивния съд, бил настоящия случай, при който с приключилото производство по конститутивния иск за отмяна на дарението е постигнат същия правен резултат като с иска по чл.440, ал.1 ГПК, а именно: установено, че имотът не принадлежи на длъжника по изпълнението М. К., поради което производството по предявения иск по чл.440, ал.1 ГПК било безпредметно.
Като допълнителен аргумент, въззивният съд е изложил, че тъй като целта на производството по чл.440, ал.1 ГПК е да се отрече възможността за принудително изпълнение върху вещта поради това, че тя не принадлежи на длъжника по изпълнението, необходима предпоставка за предявяване на иска е принудителното изпълнение върху тази вещ да не е приключило. А в конкретния случай, предвид твърденията на ищцата, че изпълнителното производство вече е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съдът е приел, че в случая тази цел е постигната.
Предвид тези мотиви на обжалваното определение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по поставените правни въпроси, поради следното:
1. Първият поставен от касаторката правен въпрос /налице ли е правен интерес за завеждане на иск по чл. 440 ГПК и може ли да се противопостави на взискателя вписаната искова молба, тогава когато по отношение на вписаната възбрана по образуваното изпълнително дело е настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но съдебният изпълнител не е прекратил производството и не е вдигнал наложената по перемираното се изпълнително дело възбрана/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Както бе посочено и по-горе, мотиви, касаещи този въпрос, са изложени от първоинстанционния съд, но мотивите на въззивния съд за потвърждаване на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото са други- не са свързани с това дали решението по вписаната след налагане на възбраната искова молба за отмяна на дарението може да се противопостави на взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело.
2. По втория поставен въпрос /следва ли съдът преди да прекрати производството първо да даде указания на ищеца да наведе твърдения досежно правния си интерес/ има постановена съдебна практика, например определение № 725 от 11.11.2015 г. по ч.гр.д. № 3241 от 2015 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 468 от 14.10.2016 г. по ч.гр.д. № 3879 от 2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др. В нея е прието, че ако при проверката по чл.130 ГПК относно допустимостта на иска съдът констатира, че същият е недопустим, той поначало следва да върне исковата молба, но не винаги е длъжен да постъпи по този начин. Прието е, че с оглед задължението му по чл.7 ГПК да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните, преди да приложи последиците на чл.130 ГПК, съдът следва да констатира по безспорен начин дали са налице съответните недостатъци. В тези случаи при съмнение съдът следва да даде указания на ищеца (например да изложи фактически твърдения, които обосновават правния му интерес от предявяване на иска) и да му определи срок, в който да ги изпълни, и едва след това да прецени сезиран ли е или не с допустима искова молба и да приложи последиците на чл.130 ГПК.
Обжалваното определение не противоречи на тази практиката на ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, тъй като по конкретното дело съдът не е дал срок на ищцата И. Д. да наведе твърдения досежно правния си интерес от предявяването на иска по чл.440, ал.1 ГПК, защото не е била налице неяснота в нейните твърдения, нито съмнение у съда относно допустимостта на този иск. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос, тъй като от постановяването на горепосочената съдебна практика не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да обуславят необходимост от нейната промяна.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението. Същото е валидно и допустимо- постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Определението не е и очевидно неправилно, тъй като изводът на съда, че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.440, ал.1 ГПК /поради това че с уважаването на предявения от нея иск за отмяна на дарението ищцата е постигнала същия правен резултат, както с иска по чл. 440 ГПК- установяване, че имотът не принадлежи на длъжника по изпълнението/, както и изводът, че искът по чл.440, ал.1 ГПК е недопустим при вече прекратено производство по принудително изпълнение не са формирани при грубо нарушение на материалния или процесуалния закони или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Недаването на указания за обосноваване наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл.440, ал.1 ГПК също не представлява нарушение на процесуалния закон, още повече не е грубо нарушение- такова до степен, в която законът е приложен в неговия противоположен смисъл.
Поради всичко гореизложено обжалваното определение на Варненския окръжен съд не следва да се допусне до касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1984 от 03.08.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 1761 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.