2
определение по ч.гр.д.№ 3488 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 16.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3488 от 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. В. М. срещу определение № 12747 от 06.06.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 6328 от 2018 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, с което е оставена без уважение подадената от касатора частна жалба срещу определение № 377813 от 03.04.2018 г. на Софийски районен съд, 85 състав за връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК на искова молба вх. № 2032618 от 29.12.2017 г. и прекратяване на производството по гр.д.№ 90599 от 2017 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна.
Като основания за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ГПК. Счита, че касационната инстанция следва да се произнесе по следните посочени от него въпроси дословно:
1. Придобили ли са като необходими другари жалбоподателят и другите наследници по закон на общия им наследодател процесните два недвижими имота по наследство и давностно владение и ако са ги придобили- кога ?
2. Загубил ли е наследотателят на жалбоподателя правото на собственост по повод на Закона за одържавяване на някои имоти и Наредбата след 09.09.1944 г. или на друго правно основание; актуван ли е този имот, респ. деактуван ли е, съответно кога; в случай, че е така- по кой ред следва да се върне собствеността и въз основа на кой нормативен акт; в какъв срок ?
3. Следва ли да се разгледа делото, като по допустим и основателен иск за и във връзка с горното, въззивната частна жалба, исковата молба и всички допълнения и уточнения към нея, да се изискат съответните официални документи, да се разпитат съответните свидетели и да се назначи съдебнотехническа експертиза с формулираните задачи, да се изготви комбинирана скица и т. н., като правният интерес е с оглед липсата на документ за собственост, отказа на общината и кмета да издаде скица и да отговори на тези въпроси, като единственият документ е от 1936 г.?
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец в производство/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК /обжалваното определение на Софийски градски съд е било съобщено на жалбоподателя на 20.06.2018 г., а частната жалба е подадена на 27.06.2018 г./. Тъй като с обжалваното определение е потвърдено определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, то съгласно чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване на определението на въззивния съд може да се допусне само при наличие на някои от основанията по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
В случая не са налице основания по чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението поради следното:
1. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване на решение или определение по чл.274, ал.3 ГПК, касаторът следва да посочи правен въпрос от значение за делото, практиката на ВКС или актовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, на които обжалваният съдебен акт противоречи /основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/ или да обоснове защо произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
В случая, по настоящото дело жалбоподателят В. М. не е посочил практика на ВКС, актове на КС на РБ или на С., нито е обосновал защо произнасянето на ВКС по настоящото дело би било от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: каква непълнота в закона е налице, която да налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или коя е приложимата към спора неясна правна норма, която се налага да бъде тълкувана от ВКС, или какви промени в законодателството или в обществените условия налагат да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на приложимата правна норма.
Освен това, жалбоподателят въобще не е посочил и правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, което съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1 ГПК, без да бъде посочен такъв въпрос, а ВКС не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го да конкретизира и уточни. В случая първите два изведени от жалбоподателя въпроси са материалноправни и касаят основателността на предявения иск, по тези въпроси съдът не се е произнасял в обжалваното определение и в този смисъл те не са обусловили изводите на съда, които са само относно процесуалния въпрос дали предявеният установителен иск е допустим /дали ищецът има правен интерес от предявяване на такъв иск/. Действително, от третия поставен въпрос може да се изведе процесуалноправния въпрос: има ли ищецът по установителен иск правен интерес от предявяването на такъв иск срещу Общината, когато последната отказва да издаде скица, а ищецът не разполага с документ за собственост. Този въпрос обаче също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК от значение за конкретното дело, по което в исковата молба, в уточнителната молба от 25.01.2018 г. и във въззивната жалба ищецът въобще не е твърдял, че посоченият ответник /Столична общината- район „П.“/ е отказвал да му издаде скица за процесните имоти или че по какъвто и да било друг начин оспорва правото му на собственост върху тези имоти.
2. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийски градски съд: Същото е валидно и допустимо- постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание.
Определението не е и очевидно неправилно, тъй като изводите на съда, че не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост /предвид на това, че липсата на документ за правото на собственост на наследодателя на ищеца за процесните имоти и неяснотата в правното положение на тези имоти не са действия на ответната община, с които тя оспорва правото на собственост на ищеца/ не са формирани при грубо нарушение на материалния или процесуалния закони или при грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Поради гореизложеното касационното обжалване на определението на Софийски градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12747 от 06.06.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 6328 от 2018 г. на Софийски градски съд, търговско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.