О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 655
гр. София, 19.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1184 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т. срещу решение №57 от 08.01.2018 г. по в.гр.д.№4759/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №4138 от 12.06.2015 г. по гр.д.№6353/2016 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Т. Т. против ЗД „Бул инс” АД искове: по чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ до размера на сумата от 43 388 лв., обезщетение по договор за застраховка „Автокаско“, полица №Е./19.12.2014 г. за лек автомобил „Ауди“, за щета, настъпила в резултат от ПТП на 04.07.2015 г., осъществило се в Република М. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2 170 лв., законна лихва за забавено плащане на дължимото обезщетение за периода 23.11.2015 г. – 25.05.2016 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. В правомощията на съда ли е по своя инициатива да обори и да не кредитира прието с исковата молба доказателство, за което ответникът изрично е заявил, че не оспорва. 2. Приетото от съда писмено доказателство, представено от ищеца и доказващо твърденията му, за което ответникът заявява изрично, че не оспорва, безспорно доказателство ли е по делото и допустимо ли е решаващият съдебен състав да го отхвърли, основавайки се на доводи, които не са изложени и/или твърдяни от никоя от страните. 3. Указания на застраховател, дадени от него на брокерите и служителите му, относно прилагане и действие на даден вид застраховка и същите по смисъла на чл.293, ал.4 от ТЗ, представляващи изявление на застрахователя, записано по технически начин, който дава възможност да бъде възпроизведено, когато са приети като доказателство по делото, представени от ищеца и неоспорени от ответника като неотносими или неверни, следва ли решаващият съд да ги приеме като относими към процесния договор за застраховка и периода му на действие или съдът има право без оспорване от ответника, по своя инициатива да приеме, че същите са неотносими към периода на действие на договора. 4.1. Съществува ли разлика в правната същност на Добавъка и Анекса, подписани в период на действие на застрахователен договор и действията, които пораждат. 4.2. Правно обосновано ли е да се приеме, че добавъкът и анексът, неразделна част от застрахователния договор, са един и същ документ, пораждащ едни и същи правни действия. 4.3. Добавъкът основание ли е за възникване на предоставено от застрахователя, при наличие на определени обстоятелства покритие или само констатира това обстоятелство. 4.4. Неиздаването на добавък води ли до погасяване на предоставено покритие или е съществено нарушение на ОУ към договора за застраховка.
Ответникът по касация ЗД „Бул инс” АД не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, разглеждайки основния спорен между страните въпрос, относно териториалното покритие на процесния застрахователен договор, е приел, че от представената по делото и неоспорена от страните застрахователна полица се установява, че изрично е предвидена територия на валидност на договора – територията на Република България, като в полицата е обективирано изявление на застрахованото лице – праводател на ищеца, че Общите условия на ответното дружество за застраховка „Автокаско“ представляват неразделна част от полицата и застрахованото лице се е запознало с тях, получило ги е и ги приема, поради което ищецът като последващ приобретател на застрахованото МПС е встъпил в правоотношението, така, както е установено. Посочил е, че в т.4, раздел V от Общите условия е предвидено, че „застраховката действа на територията на Република България“, като съгласно т.4.1 разширяване на действието на застраховката и за чужбина може да се извърши при специално договаряне между страните по договора, а в Указания по застраховка „Автокаско“ – „HIT каско“,„VIP каско“ и „CLASSIK каско“ е посочено, че при наличие на застраховка „Гражданска отговорност“, Сертификат „Зелена карта“ и „Автокаско“ в ЗД „Бул инс” АД, компанията предоставя безплатно покритие на „Автокаско“ по клауза „Р“ за страните от ЕС и за страните членки на МСЗК, между които е и Република М., но при издаден добавък от ЦУ на „Ес Ди Ай груп” ООД, въз основа на изпратени копие на полица Автокаско, полица Гражданска отговорност, на сертификат Зелена карта и попълнена молба. Изложил е съображения, че дори и да се приеме, че така депозираните от ищеца Указания са били действащи през периода на валидност на полицата и при липса на спор между страните, че към момента на осъществяване на застрахователното събитие за същото МПС са били налице и застраховка „Гражданска отговорност“, и издаден сертификат Зелена карта за същото МПС от ЗД „Бул инс” АД, то по делото нито се твърди от ищеца, нито се установява от събраните доказателства, ищецът да е изпълнил условието да изпрати копия от посочените документи, както и попълнена молба до ЦУ на „Ес Ди Ай груп” ООД, а видно от цитираните указания, издаването на добавък за безплатно покритие на застраховката „Автокаско“ за чужбина – за страните от ЕС и за страните членки на МСЗК, не е автоматично и по право /каквато теза поддържа ищецът/, а се изисква подаване на посочените документи, както и молба за това. Счел е, че дори и да се приеме, че представените от ищеца и неоспорени от ответника Указания, инкорпорират волята на застрахователя да сключи анекс към всеки договор за застраховка „Автокаско“, за който са изпълнени условията по абзац 5 от т.10 от Указанията и същите по смисъла на чл.293, ал.4 от ТЗ представляват изявление на застрахователя, записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено, то липсва насрещно писмено волеизявление на насрещната страна по договора за застраховка /ищеца/, за сключване на анекс към договора за разширяване на покритието по полицата за страните от ЕС и за страните членки на МСЗК. В този смисъл и при липса на насрещни съвпадащи волеизявления /в писмена форма за действителност/ за изменение на сключения между страните договор за застраховка „Автокаско“ за разширяване действието на полицата в чужбина, е достигнал до извод, че такова изменение на договора за застраховка не е настъпило и настъпилите вреди по застрахованото МПС на територията на Република М. не са покрит по полицата риск, поради което претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение на претърпените имуществени вреди от настъпилата тотална щета на застрахованото МПС при процесното ПТП на 04.05.2015 г. в Република М. е неоснователна.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне.
С формулираните от касатора въпроси /от първи до трети/, свързани с осъществената от въззивния съд преценка на приетите по делото доказателства /каквато съдът е длъжен да извърши с оглед формиране на фактически и правни изводи по очертания като спорен по делото въпрос относно териториалното действие на процесния договор за застраховка – неоспорването на дадено доказателство от едната страна по делото, не е равносилно на признаване на фактите, които другата страна се стреми да установи с това доказателство/, по същество се оспорва правилността на решението, която обаче извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато освен, че не се твърди от касатора, в случая не се и установява/, не подлежи на проверка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби.
На следващо място въпроси 4.1. и 4.2 не са обусловили правната воля на съда, доколкото не са обсъждани в обжалваното решение, поради което спрямо тях не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, а отговорите на въпроси 4.3. и 4.4. се свързват и са обусловени от конкретни факти и обстоятелства /с оглед конкретните уговорки, обективирани от страните във всеки един договор/, които са релевантни за спора, т.е. тези въпроси са фактически и се решават за всеки конкретен случай, съобразно събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №57 от 08.01.2018 г. по в.гр.д.№4759/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.