О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 783
гр. София, 20.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1593 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на Е. Н. Б., подадена чрез адвокат Д. А. против решение № 8697 от 21.12.2017 г. по гр. дело № 4294/2017 г. на СГС /Софийски градски съд /, гражданско отделение, ІV – Д въззивен състав.
Ответникът [фирма], [населено място] е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адвокат М. Д., в който е изложено становище за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 2829 от 09.01.2017 г. по гр. дело № 29479/2015 г. на СРС /Софийски районен съд/, с което са отхвърлени исковете на настоящия касатор по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и по чл. 128, т. 2 КТ. Прието е за установено, че уволнението е законосъобразно, предвид доказването на релевантните факти – ръководен характер на процесната длъжност, упражняване на правото за прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „търговски директор“ в срока по чл. 328, ал. 2 КТ, наличие на бизнес – план с икономически показатели във връзка с договора от 16.03.2015 г. След като анализира фактите по делото СГС стига до заключението, че С. на директорите е бил компетентен да одобри бизнес плана, както и че липсата на договор за бонус – пакет и целеполагане обуславя неоснователност на претенцията за заплащане на възнаграждение.
В изложението се твърди, че въззивното решение е в противоречие с решение по гр. дело № 168/2011 г. на ВКС, ІV г.о. относно характеристиките на договора за възлагане на управление, като се посочват приетите от касационния съд правни разрешения относно квалифицирането на този тип договори. Не е поставен правен въпрос във връзка с решаващите мотиви на второинстанционния съд. По този начин не е въведено общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. В ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 е изложено, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правният въпрос от значение за изхода на делото служебно и същевременно е разяснено, че последицата от липсата на правен въпрос е недопускането на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. В случая в изложението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК отсъства общо основание. Разгледаният в касационното решение правен въпрос е по спора, който е бил висящ пред ВКС и не може да послужи като общо основание и по настоящето дело, тъй като касаторът е задължен да го формулира, а ВКС е задължен да селектира касационната жалба единствено по въпроса, въведен от жалбоподателя. Затова настоящата инстанция приема, че страната не е обосновала приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени следните въпроси: “следва ли съдът подробно и в детайли да изследва клаузите в договора за управление и дали същите не представляват привидни договорки или само формално да разгледа представен по делото документ. Важен въпрос е също така, дали едно подобно изследване ще ограничи възможността на лицата, на които е възложено управлението на предприятието, свободно да подберат своя екип от ръководни специалисти и следва ли тази възможност да е неограничена.“. Първият от цитираните въпроси не произтича от конкретен решаващ мотив на СГС, а и не е обоснован с приети от въззивната инстанция разрешения, които да обективират „формално“ според страната разглеждане на посочен от същата документ. Правният въпрос трябва да произтича от мотив на съда, обусловил постановения резултат, а формулираният от касатора въпрос не притежава такава характеристика, подробно изяснена в отразеното по – горе ТР на ОСГКТК на ВКС. Следващият въпрос, за свободното подбиране на екип е изложен в хипотеза, която не е разглеждана от въззивния съд и следователно не може да представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение относно тази част от изложението трябва да се посочи, че не са мотивирани и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не са съобразени от жалбоподателя разясненията в т. 4 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото основание с твърдения за необоснованост на изводите на въззивния съд, неизлагане на собствени фактически и правни изводи, нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не са аргументирани основания за допускане на касационен контрол.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8697 от 21.12.2017 г. по гр. дело № 4294/2017 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – Д въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: