2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
София, 20.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2500 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя инж. Я. М., чрез юрк. Р. М., против решение № 45 от 30 март 2018 г., постановено по в.гр.д. № 30/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 126 от 20 декември 2017 г., постановено по гр.д. № 292/2017 г., по описа на районния съд в [населено място] в частта му за отмяна на заповед № 244 и 245, двете от 05.06.2017 г., издадени от управителя на дружеството за налагане на дисциплинарното наказание уволнение и е прекратено трудовото правоотношение с М. С. М., с адрес в [населено място], и М. е възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди” в Експлоатационен район А., и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че уволнението е незаконно поради липсата на системност на нарушенията и поради неговата несъразмерност по тежест с извършеното нарушение. Твърди се, че заповедта е законосъобразна, защото са извършени дисциплинарни нарушения, констатирани и възпроизведени в последващи проверки при установена системност. Работодателят бил преценил съответствието между нарушение и наказание на базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост. Според касатора, неправомерното поведение на ищеца проявява устойчивост, като последният не може или не желае да го коригира, и това поведение нарушава в значителна степен отношенията на доверие между работник и работодател, които трябва да съществуват при изпълнение на трудовите задължения. Подчертано е, че е налице „натрупване” на еднородни и близки нарушения, които в голямата си част са умишлени и в своята цялост съставляват тежко нарушение на трудовата дисциплина. Установените нарушения на трудовата дисциплина са достатъчни, за да обосноват наложеното наказание. Поддържа се, че системността на нарушенията се установява от представената заповед за налагане на наказание за предходно извършени от ищеца нарушения. Извършени са не само три, но и повече отделни нарушения, за които дисциплинарно наказание не е наложено. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът М. С. М., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. А., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание както за допускане на касационното обжалване, така и за отмяна на обжалваното въззивно решение.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд взема предвид установеното по делото: посочените в заповедта нарушения нередовно отчитане на показанията на водомери на абонати, вследствие на което е установена разлика в показанията на водомер и неотчитане на друг водомер с начислена служебна консумация, при което при проверка е констатирана разлика в показанията на водомера, доклад за отразяване констатациите за допуснати нарушения от страна на ищеца, установени при извършена проверка в периода 13-15.09.2016 г., искани обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ. Прието е, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентния дисциплинарно наказващ орган при спазване на необходимите законови процедури, мотивирана е, но е незаконосъобразна, защото посочените в нея нарушения са две. Съобразени са обясненията на ищеца, че за първия водомер неотчитането е поради необитаване на обекта в продължителен период от време и нанасяне на новите собственици десетина дена преди проверката, като твърденията на ищеца не са били оспорени от работодателя и не са били представени доказателства срещу тях, поради което е счетено, че неотчитането на показателите на този водомер не е станало по вина на ищеца. Наложеното наказание е възприето за несъответно на тежестта на единственото установено нарушение, като е подчертано, че ищецът има на отчет около 600 обекта и от проверените 62, е установено нарушение само на един обект. Посочено е и че начислената служебно консумация не е оспорена и е заплатена от потребителя.
Не може да се сподели тезата на касатора, че обжалваното решение е недопустимо. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск, или при ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Правото на иск се намира в зависимост от наличието на положителни процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки за пораждането и осъществяването му – наличието на гражданскоправен спор, процесуална легитимация и подведомственост на правния спор, липсата на друго влязло в сила решение относно същото право и за същото искане и др., като общото между тях, е че те са част от процесуалното правоотношение между страните и съда, възникващо по повод сезирането му. В случая касаторът не твърди наличието на коя да е от сочените предпоставки за недопустимост на обжалваното решение, а и съдът служебно не констатира такава.
Твърдяното от касатора основание за допускане на касационното обжалване противоречиво решаване от съдилищата, не може да е предмет на разглеждане в настоящото производство, доколкото касационната жалба е подадена на 16.05.2018 г., при действието на чл. 280, ал. 1 ГПК в редакцията му от 27.10.2017 г., ДВ бр. 86/2017 г., която не предвижда това основание за допускане на касационното обжалване. Ето защо въпросът за установена системност на нарушенията, констатирани и възпроизведени в последващи проверки, послужили за основание при издаване на процесната заповед за дисциплинарно уволнение, обвързан с посоченото по-горе допълнително основание за касационна селекция, не може да бъде разгледан.
Поставените от касатора проблеми при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК също не водят до допускането на касационното обжалване.
Предвид извода на съда за липса на системност на нарушенията и съразмерност на наказанието се поставя въпрос по приложението на чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 189, ал. 1 КТ, като се твърди противоречие с разрешенията, дадени от ВКС в решение № 117 по гр.д. № 1306/2011 г., ІV г.о., решение № 44 по гр.д. № 2306/2017 г., ІV г.о., решение № 29 по гр.д. № 3149/2014 г., ІІІ г.о., решение № 441 по гр.д. № 1681/2010 г., ІV г.о., решение № 58 по гр.д. № 304/2011 г., ІV г.о. В първото сочено решение се тълкува въпросът дали при извършване на пет нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях, наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. К. съд приема, че системност на нарушенията има в случай, че работникът или служителят е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. Подчертано е, че при избора на наказание работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението (определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината), обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя, като същите критерии се съблюдават и при системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, съобразно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ, което означава, че и при тези нарушения работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение. Същото разрешение е възприето във второто и четвъртото сочени решения. В третото сочено решение, освен същото тълкуване, се акцентира и върху устойчивостта в неправомерното поведение на работника при системност на нарушенията, като такова поведение нарушава в значителна степен отношенията на доверие между работник и работодател, с които се характеризира трудовоправната връзка и които трябва да съществуват при изпълнението на трудовите задължения. В последното сочено решение по съществото на спора ВКС възприема, че установените по делото нарушение по чл. 187, т. 3 КТ, с оглед тежестта и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното от работодателя наказание „уволнение”, като определеното наказание е в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ при съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, и поведението на ищеца.
В разглеждания случай съдът, съобразявайки доказателствата по делото и писмените обяснения на ищеца в процедурата по чл. 193 КТ, приема, че е установено само едно нарушение на трудовата дисциплина, което предвид неоспорването на служебно начислената консумация и заплащането на стойността й от потребителя, води до извод за несъразмерност на наложеното наказание. В оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание се сочи, че работникът системно не изпълнява служебните си задължения за отчет на консумираната вода от абонати в поверения му за инкасиране район. Ищецът сочи, че при констатирани в доклад 11 нарушения от проверени 62 абоната, след представени от него писмени обяснения в заповедта са записани само две нарушения. От страна на работодателя не е въвеждано твърдение, че извън посочените в заповедта две нарушения, ищецът е осъществил и други нарушения, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. При това положение, и предвид установените по делото обстоятелства, съдът е заключил, че липсва системност на извършените нарушения, а наложеното наказание е несъразмерно по тежест спрямо единственото констатирано нарушение на трудовата дисциплина. Противоречие с посочената практика на ВКС, изразяваща константно поддържаното тълкуване на приложението на чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 189, ал. 1 КТ, не се установява.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 500 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 45 от 30 март 2018 г., постановено по в.гр.д. № 30/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на М. С. М., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: