5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 21.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1329/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от З. Б. И., чрез адв. З. Н., САК, против решение № 436 от 21. 12. 2017 г. по гр. д. № 311/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 с-в В ЧАСТТА, с която З. Б. И. е осъдена, на осн. чл. 72 ЗС, да заплати на Г. К. В. и М. Г. В. сумата 23170, 33 лв., представляваща 1/3 част от стойността на извършени в делбения имот, в периода 02. 08. 2002 г. – 22. 01. 2007 г., подобрения. Твърди се неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му и отхвърляне на претенцията по чл. 72 ЗС за пълния предявен размер. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се съдебни разноски.
Ответниците по касационната жалба Г. К. В. и М. Г. В., чрез адв. П. Г., изразяват становище за правилност на атакуваното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да уважи претенцията на Г. и М. В. против З. И. с правно основание чл. 72 ЗС, съставът на въззивния съд е приел, че в периода от 02. 08. 2002 г. (сключването на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот от Г. и М. В.) до 22. 01. 2007 г. (предявяването срещу тях, от З. И., на иска по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху 1/3 ид.ч. от процесния имот, уважен с влязло в сила решение) съделителите В. са имали качеството да добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70 ЗС. Осъществявали са владение върху имота на правно основание годно да ги направи собственици – действителен договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 33/2002 г., без да знаят, че праводателите им по този договор С. Р. В. и Г. Н. В. са притежавали само 2/3 идеални части от прехвърления имот, тъй като тяхната праводателка по договора за продажба, сключен с н.а. № 186/2001 г., Ц. Р. С., не е била изключителен собственик на същия (1/3 идеална част е била на З. Б. И., наследник по закон на Б. П. С.). Прието е за доказано извършването на подобренията от Г. и М. В. в заявения от тях период (предхождащ предявяването на ревандикационния иск), както и сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на подобренията. Прието е, че не следва да се разглежда възражението на З. И. за погасяване по давност на вземането на Г. и М. В. за претендираните подобрения, тъй като същото е направено за пръв път с въззивната жалба, а първоинстанционният съд е коментирал този въпрос в нарушение на чл. 120 ЗЗД, без позоваване на заинтересованата страна.
Не са налице сочените от жалбоподателката, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
И трите въпроса, поставени от касатора, са процесуалноправни: а/. какво е дължимото съдържание на молбата по чл. 346 ГПК за присъждане стойността на извършени в делбения имот подобрения и какви са последиците от неспазване изискванията за индивидуализация на подобренията; б/. длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по направено в първоинстанционното производство възражение за изтекла погасителна давност; в/. ако възражение за изтекла погасителна давност е направено за пръв път във въззивната инстанция, следва ли въззивният съд да го разгледа и да се произнесе по него, като инстанция по съществото на спора. По първите два въпроса се сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по третия – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по първия въпрос. Същият не е решен в противоречие с посоченото и представено решение № 1 от 24. 01. 2014 г. по гр. д. № 4717/2013 г. на ВКС, 3 г.о., според което при иск за подобрения в чужд имот задължение на ищеца е в обстоятелствената част на исковата молба да индивидуализира строително-монтажните работи по вид, количество и стойност. В случая, молбата по чл. 346 ГПК, с която е заявена претенцията по чл. 72 ЗС, съдържа индивидуализация в достатъчна степен на претендираните подобрения. Конкретизирано е, че реконструкцията и ремонтът на старата сграда увеличава стойността на имота със сумата 12680 лв. и се изразява в следното: изливане на бетонна плоча върху гредоред; покриване на покрива с керемиди; подмяна на подовите настилки с ламиниран паркет, дюшеме и теракот; шпакловка и боядисване с латекс на стените и таваните; смяна на дограмата с нова дървена; поставяне на окачени тавани; външна изолация на цялата сграда; смяна на ВиК инсталацията на цялата сграда; в банята и мокрото помещение – нова ел., инсталация, поставяне на плочки по стени и тавани, поставяне на нови мивки и тоалетни чинии. Посочено е, че към старата сграда е изградена, въз основа на одобрени строителни книжа (виза за проектиране, разрешение за строеж, одобрен инвестиционен проект, протокол за определяне на строителна линия и ниво), пристройка на две нива с площ от 80 кв.м. и РЗП 165 кв.м., включваща дневна, трапезария, две стаи, баня и тоалетна, мокро помещение, кабинет, стая, входно антре, стълбище и балкон, увеличаваща стойността на имота със сумата 133000 лв. Описано е, че е извършен ремонт на покрива на полумасивната стопанска сграда със застроена площ 28 кв.м. на стойност 135, 3 лв., както и подобрения в дворното място от 795 кв.м. на обща стойност 782, 60 лв., изразяващи се в следното: направа на бетонова стена от 8,80 куб. м. на стойност 1056 лв., ограда от бетонни колове и мрежа 35 л.м. на стойност 525 лв. и скеле за лози от метални тръби и винкел 118 кв.м. на стойност 767 лв. За по-голяма яснота молбата съдържа и препращане към заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице П. С. Д. (представено като приложение към молбата по чл. 346 ГПК), както и към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г. А. Г., приета в първата фаза на делбеното производство, в които има описание на извършените строително-ремонтни работи. Посочено е, че претендираната от съделителите сума от 49478 лв. представлява 1/3 от увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения, възлизаща на 148678 лв. При тези данни, преценката на въззивния съд, че претендираните подобрения са конкретизирани в достатъчна степен по видове, количество, стойност, време на извършване, не противоречи на цитираната по-горе практика на ВКС.
Вторият въпрос (длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по направено в първоинстанционното производство възражение за изтекла погасителна давност) няма връзка с направените от съделителката З. И., в първоинстанционното производство, защитни възражения срещу претенцията по чл. 72 ЗС и не е обусловил решаващите изводи на съдебния състав. Възражение за погасителна давност пред първоинстанционния съд съделителката З. И. не е направила (лично или чрез пълномощника си адв. Н.) нито в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата, нито в следващите проведени четири открити съдебни заседания, нито в представените писмени становища. Твърденията в обратен смисъл не съответстват на удостоверените с изготвените протоколи за проведени открити заседания действия, нито на изявленията, съдържащи се в подадените от името на З. И. молби и становища.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и по въпроса, касаещ правомощията на въззивния съд да разгледа възражение за изтекла погасителна давност, направено за пръв път във въззивната инстанция.
Така поставеният въпрос е обсъден в точка 4 на ТР № 1/2013 г. Прието е, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция. Постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в тази им част не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.
Няма причини, пораждащи необходимост от промяна на формираната задължителна съдебна практика чрез различно тълкуване на цитираните разпоредби, а обсъждането на същите проблеми не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Действията на въззивния съд съответстват на извършеното от ОСГТК на ВКС тълкуване. Възражението за изтекла погасителна давност срещу предявените с писмена молба, в първото заседание след допускане на делбата, претенции за подобрения, е направено за пръв път с въззивната жалба, без в същата да са изложени оплаквания за невъзможност за своевременното му заявяване в първоинстанционното производство, поради допуснато процесуално нарушение. Неразглеждането му, като преклудирано, не противоречи на формираната задължителна съдебна практика, приложима и за възраженията срещу претенциите по сметки, заявени по реда на чл. 346 ГПК, доколкото за делбата, извън уредените специални правила, важат общите правила на исковия процес..
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Ответниците по касационната жалба не претендират разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 436 от 21. 12. 2017 г. по гр. д. № 311/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: