О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 23.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.11.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1685 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. С. С. и Д. С. З., двамата от [населено място], С. област, чрез пълномощника им адв. М.З., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 688 от 22.03.2018 г., по в.гр.д.№ 6016/17 г., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 5818 от 09.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 7847/2016 г., при условията на чл.271, ал.1 ГПК, са отхвърлени предявените от настоящите касатори, като ищци, активно субективно съединени преки искове по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ против ЗАД”ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, гр.София за разликата над по 100 000 лв. за всеки един от ищците до размера на по 130 000 лева, ведно със законната лихва върху тази горница от датата на непозволеното увреждане- 13. 10. 2014 г. до окончателното и изплащане, като е изменен и размера на присъдените деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторите възразяват срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че така присъденото на всеки от тях обезщетение за понесените неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател, резултат от процесното пътно- транспортно произшествие в размер от по 100 000 лв. е справедливо по см. на чл.52 ЗЗД. Поддържат още, че в този си размер това обезщетение е занижено и в резултат на извършена от решаващия съд неправилна преценка на фактите, поради което е нарушен и материалния закон. Поради изложеното се иска отмяна на въззивния съдебен акт в обжалваната му част и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите обосновават касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „Кои факти и обстоятелства са от значение за съда при прилагане на принципа за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, въведен с чл.52 ЗЗД и как следва да се прилага този принцип?”
За илюстрация на твърдяното противоречие жалбоподателите сочат ППВС № 4/68 г. и формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК казуална практика на ВКС: решение № 167 от 27.10.2016 г., по т.д.№ 1599/2015 г. на І т.о.; решение № 178 от 12.11.2013 г., по т.д.№ 458/2012 г. на І т.о.; решение №205, по т.д.№ 218/2010 г. на ІІ т.о. и решение по т.д.№ 1919/2014 г. на І т.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу искането за достъп до касация, излагайки подробни писмени съображения за допуснато смесване между основанията по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. При условията на евентуалност изразява и несъгласие с основателността на въведените с касационната жалба пороци за неправилност на въззивния съдебен акт, предмет на същата.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени предявените преки искови претенции по чл. 226, ал. 1 КЗ/ отм./ за разликата над сумата от по 100 000 лв. до пълния претендиран размер от по 130 000 лв., въззивният съд е счел, че същата тази сума се явява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД на претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди, настъпили от смъртта на общия им наследодател, техен баща – б.ж. на [населено място],С. област С. Г. С., предизвикана от процесното пътно-транспортно произшествие на 13.10.2014 г. на път 6620 в посока от запад на изток към [населено място]. При определяне размера на дължимото обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди на всеки един от ищците решаващият състав на Софийски апелативен съд е взел предвид дълбоката скръб, която всеки от тях е преживял от загубата на своя баща, предвид съществувалите помежду им приживе на наследодателя им хармонични отношения на обич, уважение, привързаност и близост, тежестта на нанесената им от внезапната му смърт травма, като е отчел и факта, че всеки от двамата ищци от дълго време не е живял в едно домакинство с починалия си родител, че са пълнолетни и в трудоспособна възраст лица – съответно на 50 г. и на 44 г., че не са били зависими финансово от него и не са имали необходимост от непосредствените му грижи, за да се справят с ежедневието си. Съобразена е и възрастта на починалия към момента на непозволеното увреждане- 74 г., както и икономическа конюнктура в страната към 2014 г., индиция за която е ноторната средна работна заплата и нормативно определените нива на застрахователно покритие.
С оглед съдържанието на решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение, настоящият съдебен състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за изхода на спора по см. на задължителните за съдилищата разяснения по т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но по отношение на него не е осъществено поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно формираната задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД неимуществените вреди, именно поради своя особен характер не подлежат на поправяне, а могат единствено да бъдат възмездявани чрез парично обезщетяване за доставяне на други блага. Затова и обезщетението, като своеобразен паричен еквивалент на моралните вреди, се определя както въз основа на примерно указаните в ППВС № 4/68 г. обективни критерии, така и съобразно характера и степента на конкретните субективни преживявания на увреденото лице, преценявани с оглед на всички ангажирани доказателства по делото, вкл. обичайната за страната трайна продължителност на човешкия живот, икономическата конюнктура към момента на непозволеното увреждане и формираната съдебна практика за сходни случаи.
С тази практика, част от която цитирана и от касатора, въззивният съд изцяло се е съобразил при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди на всеки един от ищците, като е подложил на преценка всички примерно посочени в ППВС № 4/68 г. обективни критерии, относими към принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, отчитайки и всички конкретни обстоятелства – ноторните икономически условия в страната към 2014 г., степента и интензитета на моралните им страдания, изрично установени от показанията на св.Г..
Що се касае до правилността и обосноваността на извършената от въззивния съд преценка, като въпрос относим към основателността на касационната жалба, а не към предпоставките за достъп до касация, тя не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски за касационното производство, които с оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК му се следват в размер на сумата 100 лв. – определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 688 от 22.03.2018 г., по в.гр.д.№ 6016/17 г. по касационната жалба на Г. С. С. и Д. С. З., двамата от [населено място], С. област.
ОСЪЖДА Г. С. С. и Д. С. З., двамата от [населено място], С. област да заплатят общо на ЗАД ”ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, гр.София сумата 100 лв./ сто лева/, деловодни разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: