2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
гр. София, 26.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2115 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. С. против решение № І-1/16.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 1587/2017 г. от І-ви въззивен състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството по делото е спряно с определение на състава, до приключване на производството по к.д.№10/2018 г. по описа на КС на РБ. Производството по това дело е приключил с приемането на решение № 15/06.11.2018 г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е обезсилено решението на първата инстанция, с което съдът се е произнесъл по обратния иск, като в тази част производството е прекратено. В частта, с която първоинстанционния съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.422 ГПК, решението е потвърдено.
Съдът е приел, че на 13.10.2015 г., около 20,30 часа, ответникът по възлагане на [фирма], е управлявал багер „С.“ с № .. по [улица]в посока[жк], [населено място], като при движението си с превозното средство допуснал ПТП и нанесъл материални щети на ищцовото дружество, представляващи засягане на въздушната контактна мрежа на тролейбусната линия и увреждане на тролейбус „Ш. 26 С.“ с рег. № …. Тези обстоятелства съдът е приел за бузспорни, както и за установени от представен по делото протокол за ПТП № …./….. г. на мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР [населено място], неоспорен от страните и ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила досежно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице, както и за направените пред него изявление и извършените от него и пред него действия. Прието е също така, че превозното средство – багер „С.“ представлява извънгабаритно ППС, както и че ответникът разполага с професионална квалификация за управлението му. Видно от представен трудов договор № …/… г. и предизвестие № 4/…. г., ответникът, в периода от 24.03.2014 г. до 01.10.2015 г., е заемал длъжността „Багерист“ при работодателя [фирма].
От представени по делото А. №….7/….. г. и издадено въз основа на него наказателно постановление № … от 10.12.2015 г. на началник сектор към ОДМВР Б., Сектор „Пътна полиция“ – Б., съдът е приел за установено, че при допускане на гореописаното ПТП, ответникът е нарушил разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чл. 5, чл. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Съдът е приел за неоснователен основаният аргумент на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация по главния предявен иск и приложение към процесния казус на специална материално-правна норма – чл. 11, т. 5 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /Наредбата/. Прието е, че посочената разпоредба от Наредбата предвижда отговорност за превозвача-собственик на превозното средство за обезщетяване на щети, произтекли от извършване на превози при неспазване условията, посочени в разрешителното и наредбата, като предвидената отговорност е с характеристиките на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност и следва да бъде разглеждана като доразвитие на уредбата на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД. В този смисъл, съдът е приел, че възраженията за наличие на основание за ангажиране на акцесорната отговорност на възложителя на превоза и собственик на превозното средство – [фирма] не могат да изключат реализацията на отговорността за личните виновни действия на ответника или да го освободят от отговорност, като предвид липсата на предявена срещу [фирма] претенция от ищцовото дружество, изложените съображения за допуснати от третото лице административни нарушения при организацията и извършването на превоза и за приложение на принципа за разпределяне на риска в облигационното право се явяват неотносими към предмета на спора. Посочено е, че по делото безспорно са установени всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно – противоправното деяние на ответника, изразяващо се в управление на превозното средство в нарушение на разпоредбите на ЗДвП; настъпилите имуществени вреди за ищцовото дружество, установени по размер със заключението по приетата експертиза; както и наличието на причинно следствена връзка между деянието на ответника и настъпилите вреди, установена от представените протокол за ПТП, А. и наказателно постановление – официални документи, ползващи се с обвързваща съда материална доказателствена стойност до оборването им от ответника.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно. Сочените правни въпроси са относно приложението на чл.11, чл.37 от Наредба № 11/03.07.2011 г. за движение на изнъгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във връзка с приложението на чл.49 и чл.50 ЗЗД. Поставя се въпрос относно безвиновната отговорност на лице, което извършва превоз по смисъла на чл.11, т.5 от Наредба № 11/03.07.2011 г. за движение на изнъгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, акцесорна ли е неговата отговорност и солидарна ли е отговорността между това лице и водача на ППС при погасяване на щетите от превоза на извънгабаритен товар.
Съдът не е отрекъл отговорността на лице, което извършва превоз по смисъла на чл.11, т.5 от Наредба № 11/03.07.2011 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства за щети при превоза. Поставените правни въпроси касаят евентуалната отговорност на лицето, което извършва превоза, но не и отговорността на причинителя на вредата, на основание непозволеното увреждане, предмет на спора по настоящото дело. Дали наред с причинителя на вредата /водача на ППС/ отговорност за вредата следва да носи и лицето, извършващо превоза по смисъла на Наредба № 11/03.07.2011 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и дали отговорността е солидарна, не е от значение за изхода на спора по делото, поради което така поставените правни въпроси са неотносими към спора, респ. и към производството от чл.288 ГПК. Решаващите изводи на съда относно основателността на предявения иск са свързани с наличието на основания да се ангажира отговорността на причинителя на вредата на основание деликтната отговорност, по които изводи на въззивния съд не се сочат правни въпроси.
Посоченото основание по чл.280, ал.2 ГПК, като очевидна неправилност е в касационната жалба и доводите, свързани с така посоченото основание касаят все отговорността на лицето, извършващо превоза по смисъла на Наредба № 11/03.07.2011 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, а не на водача на ППС, осъществил състава на непозволеното увреждане, поради на същото основание са неотносими към настоящото производство. Тези въпроси са относими в производство по иск, по който е конституиран като ответник наред с прекия причинител и лицето, извършващо превоза. С оглед произнасянето на съда относно недопустимостта на обратния иск в производството по иска с правно основание чл.422 ГПК, тези въпроси са неотносими към настоящото производство.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-1/16.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 1587/2017 г. от І-ви въззивен състав на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.