2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
гр. София, 26.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2974 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. С. против решение №145/27.04.2018 г. по гр.д.№ 1082/2018 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Производството по делото е спряно с определение на състава, до приключване на производството по к.д.№10/2018 г. по описа на КС на РБ. Производството по това дело е приключил с приемането на решение № 15/06.11.2018 г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима относно жалбата в частта против решението по иска с правно основание чл.59, ал.2 СК.
С обжалваното решение, съдът е приел, че родителските права по отношение на децата на страните следва да се предоставят на бащата, определил е режим на лични отношения с майката, като резултат от този извод на съда е предоставил на бащата за ползуване семейното жилище и е определил размер на дължимата от майката издръжка.
Съдът е приел, че бащата притежава родителски капацитет за отглеждането на децата, без да отрича изцяло този на майката, като в тази насока са обсъдени всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и социалния доклад, при изготвянето на който майката е посочила , че живее в С., без да посочва адрес, поради което не е проведена среща между нея и социален работник. Съдът е посочил и обсъдил доказателствата, свързани с приетото от него, че бащата в по-голяма степен ще полага необходимата грижа за отглеждането и възпитанието на децата, предвид приетото за установено по делото, свързано с характера на майката и отношението и към децата, така и към бащата.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че решението е очевидно неправилно, както и че съдът дава разрешение на процесуален въпрос, отнасящ се до неговото задължение да обсъди всички доказателства по делото и доводи и възражения на страните. По процесуалноправния въпрос не се сочи в коя хипотеза на чл.280 ГПК се сочи въпроса, но въпреки това, следва да се отбележи, че доводите на страната в тази насока са свързани с доводи за необоснованост на съдебното решение, доколкото и в касационната жалба, така и в изложението на касационните основания се интерпретират доказателства по спора, събрани и обсъдени от съда, но се правят различни правни и фактически изводи от тях, от тези на съда. Всичко това води до извод, че касатора се позовава на необоснованост, която не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, а евентуалното й наличие следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, предвид разпоредбата на чл.281 ГПК, но след като са налице касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Касаторът твърди, че е налице очевидна неправилност на решението.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая горните предпоставки не са налице, доколкото съдът е обосновал своите изводи с възприетата от него фактическа обстановка, а спорните според касатора фактически изводи и правни изводи не представлява очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Разноски на ответника по касационната жалба се дължат, но по делото липсват данни такива да са сторени.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №145/27.04.2018 г. по гр.д.№ 1082/2018 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.