ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 939
София, 29. ноември 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3338 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 84/21.05.2018 на Сливенския окръжен съд по гр. д. № 215/2018, с което е потвърдено решение № 135/22.02.2018 на Сливенския районен съд по гр. д. № 3895/2017, с което са уважени предявените искове за сумата 11.500 лв. дадена без основание по чл. 55 ЗЗД и за сумата 2.407,03 лева законна лихва на основание чл. 86 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката С. И. Т.- В. от [населено място], представлявана от адв. Е. П. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички възражения на страните и всички доказателства по делото, както и за доказателствената тежест на основанието за обогатяването и по-специално за необходимостта от писмен договор за доказване наличието на основание за плащане, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата С. Б. С. от [населено място], представляван от адв. Н. Н. от ПАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а по същество решението е правилно и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е дал на ответницата сумата от 11.500 лв. (с два банкови превода по нейна сметка съответно от 1.000 лв. и 1.500 лв. и с разписка за предаване в брой на сумата от 9.000 лв.), като ответницата не оспорва факта на получаването на общата сума от 11.500 лв. от ищеца. При двата банкови превода, като пояснение на превода, е посочено временна финансова помощ, а сумата от 9.000 лв. е предадена в брой на ответницата срещу разписка, в която освен факта на получаване на сумата, няма отбелязване на основанието за това предаване. Ответницата от своя страна твърди (с въззивната жалба, отговор на исковата молба не е подаван) наличие на каузално отношение между други страни – ищеца и трето, неучастващо по делото лице – нейния съпруг, като въпросните парични средства са били предназначени за третото лице, на което тя само ги е предала. Въззивният съд е приел, че възражението е преклудирано и няма ангажирани доказателства в твърдяната насока (доказателствени искания не са направени нито с въззивната жалба, нито в проведеното открито съдебното заседание). Освен това е прието, че това възражение само по себе си също е за липса на основание за плащането на процесната сума на ответницата, тъй като изрично е заявила липсата на каквито и да е отношения между нея и ищеца, а отношенията на ищеца с трети лица са ирелевантни. Предвид изложеното, съдът е приел, че процесната сума е платена на ответницата без основание при начална липса на такова, поради което подлежи на връщане от нейна страна. Предвид основателността на главния иск, като основателен е уважен и иска за заплащане на законната лихва за забава, считано от поканата – 24.03.2014г. до 13.04.2016 г.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като материалноправният въпрос за необходимостта от писмен договор за доказване наличието на основание за плащане не обуславя решението по делото с оглед приетото от въззивния съд, че възражението за наличието изпълнение на договор за мандат е преклудирано. Останалите правни въпроси, макар да обуславят решението по делото, нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че е длъжен в мотивите на решението да обсъди всички възражения и доказателства на страните относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. Съгласно т. 4 от тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са актуални при действието на новия ГПК.
По въпроса за доказателствената тежест на основанието за обогатяването, въззивният съд е съобразил установената практика, че по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. В чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД е установена оборимата презумпция, че основанието се предполага, но тази презумпция се отнася до основанието (каузата, причината) на договора, който се претендира да е нищожен поради липса на основание. По иска за прогласяване на нищожността на един каузален договор поради липса на основание се предполага, че основанието (причината) съществува и в тежест на ищеца е да установи липсата на основание (кауза, причина). Но по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото без основание в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът – на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува (решение № 721 от 3.01.2011 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 401/2009).
При този изход на делото на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 84/21.05.2018 на Сливенския окръжен съд по гр. д. № 215/2018.
ОСЪЖДА С. И. Т. – В. от Т. да заплати на С. Б. С. от П. сумата 710,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.