О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.696
гр. София, 06.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№993 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Център за отдих и релакс” ЕООД срещу решение №278 от 25.10.2017 г. по в.т.д.№378/2017 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №450 от 10.11.2016 г. по т.д.№870/2015 г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „Център за отдих и релакс” ЕООД против „Булгафрост” АД искове за отмяна на решение от 15.09.2015 г. на СД на „Булгафрост” АД /11.00 часа/ и решение от 15.09.2015 г. на СД на „Булгафрост“ АД /18.00 часа/, поради нарушаване предимственото право на „Център за отдих и релакс” ЕООД в качеството му на акционер да придобие припадащата се част от новите акции от емисията на увеличението на капитала на „Булгафрост” АД.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Н. в срока по чл.194, ал.3 от ТЗ по сметка на дружеството на парична вноска, определена в решението на ОС за увеличение на капитала и представляваща номиналната стойност на новоемитираните акции, води ли до преклузия на предимственото право на акционера. 2. Следва ли вноските за записаните при увеличение на капитала акции да бъдат преведени по нарочно открита за тази цел набирателна сметка в съответствие с чл.166 от ТЗ. 3. Засяга ли членствените права на акционера, вкл. и правото по чл.194 от ТЗ, решение на СД, с което се констатира преклудирането на предимственото право на акционера и се допуска записването на незаписани акции от увеличението на капитала на АД от останалите акционери. 4. Незаконосъобразно ли е решение на СД, с което се констатира записването на незаписани акции от увеличението на капитала на АД, взето преди да е изтекъл срока за записване на акции, за които не е било упражнено право по чл.194 от ТЗ. 5. Ако внасянето на вноска за новозаписаните акции от увеличението на капитала на АД е условие за надлежно упражняване на предимственото право по чл.194, ал.1 от ТЗ, то преклудира ли се правото при непосочена в Поканата за записване на нови акции, публикувана по партидата на АД в ТР или по-късно при поискване банкова сметка, по която да бъдат преведени вноските, респективно длъжен ли е акционерът, упражняващ правото си по чл.194 от ТЗ да знае платежната сметка на дружеството, по която следва да нареди паричната сума по вноската за придобиване на записаните то него акции. 6. Допустимо ли е постановяването с решение на ОС на допълнителни условия за надлежното упражняване на правото по чл.194, ал.1 от ТЗ извън упражняването му в срока по чл.194, ал.3 от ТЗ. Посочва се, че първите два въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се поддържа, че решението е очевидно неправилно.
Ответникът по касация „Булгафрост” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата като претендира присъждането на направените пред ВКС разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че взетите решения на заседанието на СД на ответното АД в 11 часа на 15.09.2015 г. не засягат пряко правата на ищеца като акционер, тъй като са във връзка с взетите от Общото събрание решения на 30.07.2015 г., а ищецът в качеството си на акционер е участвал в това общо събрание, гласувал е за решенията и те са приети с единодушие. Посочил е, че СД не е вземал каквито и да е допълнителни решения във връзка с увеличаването на капитала и придобиването на акции и не е определял и нови срокове за това, а решенията му са свързани с изпълнението на вече взети решения на Общото събрание, респективно не създават нови права за който и да е от акционерите и не засягат такива права – обстоятелство само по себе си достатъчно, за да обоснове неоснователност на предявения иск за отмяна на решенията, в частност на тези, взети на заседанието в 11 часа. В тази връзка, доколкото тези решения са от оперативен характер и са свързани с процедурата по изпълнение на вече взети от Общото събрание решения, въззивният съд е намерил за неоснователни, доводите на ищеца, че като не са му съобщени решенията, са нарушени членствените му права, както и доводите, свързани със състава на СД, респ. с роднинските връзки на членовете му и конфликта на интереси – членовете на СД са избрани по съответния ред, предвиден в Устава и ТЗ от Общото събрание, чийто член е и ищеца и то с права върху 75% от акциите до 30.07.2015 г., когато са взети решенията, свързани с едновременното увеличаване и намаляване на капитала. Изложил е съображения, че въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи извод за нарушаване на предимственото право на ищцовото дружество с решенията на СД – единодушното решение на ОС от 30.07.2015 г. е обявено в ТР на 13.08.2015 г., ведно с отправената въз основа на него, покана до акционерите за записване на новите акции, като твърденията на ищеца за наличие на последващи решения на СД, извън решението на Общото събрание от 30.07.2015 г., касаещи увеличаването на капитала с нова емисия акции, са голословни. Счел е, че изтичането на определения от ОС 32-дневен срок, което е станало на 14.09.2015 г., преклудира възможността на ищеца да придобие новите акции – за придобиването на акциите съгласно решението на ОС от 30.07.2015 г. е необходимо до този момент акционерите да са заявили желанието си да ги придобият и да са направили парична вноска в размер на 25% от тяхната номинална стойност по банкова сметка на дружеството, като двете изисквания следва да бъдат изпълнени кумулативно до края на срока, за да се приеме, че възможността на акционера да придобие акциите не е преклудирана. Приел е, че желанието на ищеца като акционер да придобие част от новите акции не е направено в преклузивния срок /обаждането по телефона до ИД на дружеството, извършено на 14.09.2015 г. от лице, за което по делото не е установено да е било изрично упълномощено да извършва изявления от името на ищцовото дружество, не може да бъде прието за редовно упражняване на предимственото право/, като установеното по делото внасяне на сума в размер на 15 000 лв., е станало след 32-дневен срок, което е достатъчно за извода, че предимственото право на ищеца като акционер е преклудирано. По отношение доводите, че ищецът не е знаел сметката, по която следва да внесе сумата, въззивният съд е изложил съображения, че същите са въведени в процеса едва в хода на устните състезания пред първата инстанция и като такива са преклудирани, но дори и да не са преклудирани, те са неоснователни – в случая дружеството е действащо, а не новоучредяващо се, поради което изискването за откриване на набирателна сметка не важи, а ищецът в качеството си на акционер следва да има информация за сметката на дружеството, още повече че всички вноски, свързани с придобиването на новите акции, са правени от акционерите, включително от ищеца по една и съща сметка, което също е аргумент, че тя им е била известна и че са имали предвид точно нея при вземането на решението на Общото събрание. По отношение второто заседание на СД, проведено в 18 часа, съдът е посочил, че на него е констатирано записване на незаписаните в първия 32-дневен срок 37800 акции по равно от останалите двама акционери /станало с нарочни заявления вх.№133/15.09.2015 г. и №132/15.09.2015 г./ и внасяне на пълната стойност на акциите от новата емисия, както и осъществено реално намаляване и увеличаване на капитала, като е изготвен и списък на акционерите с посочване на броя притежавани акции преди и след увеличаването на капитала. Въззивният съд е счел, че това решение отново е свързано само с действия и констатации по изпълнение на решението на Общото събрание от 30.07.2015 г., не се отклонява от него, респективно не накърнява членствените права на ищеца. Посочил е, че доводите на ищеца относно несъобщаването на първите решения, взети от СД в 11 часа и лишаването му от възможността да придобие акции в новия 15 дневен срок са неоснователни, доколкото според решението на Общото събрание право да запишат незаписаните в първия срок акциите в допълнителния 15 дневен срок имат останалите акционери по равно, като не е споделил и доводите, че останалите двама акционери са записали и платили незаписаните в първия 32-дневен срок акции още преди да е започнал да тече новия 15-дневен срок. Приел е, че този срок според решението на ОС тече веднага след като е изтекъл 32-дневния срок, тъй като става въпрос за „допълнителен“ срок, т.е. такъв, който се прибавя към първоначалния и тече от момента на изтичане на първоначалния, поради и което не може да се направи извод, че с решенията на СД са нарушени членствените права на ищеца, респективно, че има основание за тяхната отмяна.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
При постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по приложение на чл.194 от ТЗ и в частност със споделяното от настоящия състав становище, обективирано в решение №139 от 08.07.2010 г. по т.д.№964/2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, според което, в разпоредбата на чл.194, ал.1 от ТЗ е признато право в полза на акционерите в акционерно дружество да придобият с предимство част от акциите, издадени от дружеството във връзка с решение на общото събрание за увеличение на капитала, съразмерно на дяловете им преди увеличението. Упражняването на предимственото право е обвързано от закона – чл.194, ал.3 от ТЗ, със срок, който се определя от общото събрание с решението за увеличение на капитала и не може да бъде по-малък от един месец, считано от обявяване в търговския регистър на поканата за записване на акции. В рамките на определения и оповестен в поканата срок акционерите могат и следва да отправят до дружеството волеизявление за придобиване на конкретен брой акции, а ако е предвидено в решението – и да внесат паричните вноски срещу стойността на записаните акции. По своята правна същност волеизявлението съставлява приемане на поканата за придобиване на нови акции, отправена до акционерите чрез обявление в търговския регистър, и за да породи целените правни последици, то следва да бъде адресирано и да достигне до дружеството в рамките на определения от събранието срок. В този смисъл по поставените в изложението първи и шести въпроси, касационно обжалване не може да бъде допуснато /посочената практика изключва наличие на бланкетно поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК спрямо шести въпрос/.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, касационно обжалване не може да се допусне и по останалите формулирани от касатора въпроси. По четвъртия от въпросите в обжалваното решение липсва произнасяне /в мотивите е обсъждан единствено моментът, от който започва да тече допълнителния срок за записване на незаписаните акции/, а от друга страна, както бе посочено, в обжалваното решение е възприето становище, че доводите, свързани с банковата сметка, по която следва да се внесе сумата, са преклудирани, като отхвърлянето на исковете е обусловено и от констатираното наличие на самостоятелно основание – незаявяване от страна на ищеца на желание да придобие акциите и невнасяне на парична вноска в размер на 25% от тяхната номинална стойност, в срока, определен от общото събрание. В този смисъл изложените от съда съображения, свързани с необходимостта от посочване на набирателна сметка и знанието на ищеца за банковата сметка на дружеството /до които се отнасят въпроси втори и пети/, както и тези, свързани с решенията на СД, изпълняващи вече взети решения на Общото събрание и несъздаващи нови права, за който и да е от акционерите и незасягащи такива права /трети въпрос/, представляват единствено допълнителен аргумент в подкрепа на формирания извод за неоснователност на исковете, но посочените въпроси не са обусловили правната воля на съда – както и да бъдат решени, изходът на делото, респективно постановеният правен резултат, не би се променил.
Предвид изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №278 от 25.10.2017 г. по в.т.д.№378/2017 г. на АС Пловдив.
ОСЪЖДА „Център за отдих и релакс” ЕООД,[ЕИК] да заплати на „Булгафрост” АД,[ЕИК] сумата от 1 200 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.