2
определение по гр.д.№ 4142 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 10.122018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4142 от 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. А. срещу решение № 830 от 27.06.2017 г. по в.гр.д.№ 395 от 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII граждански състав, с което е отменено частично решение № 398 от 22.12.2016 г. по гр.д.№ 9676 от 2016 г. на Пловдивския районен съд, VI граждански състав, като вместо него е постановено решение за допускане на делба на апартамент № 2/18, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] , вх.Д, ет.1, сграда № 5 между Н. В. С. и М. Т. А. при следните квоти: 573/914 ид.ч. за Н. С. и 341/914 ид.ч. за М. А..
В жалбата се поддържа, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно като постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на решението с посочена практика на ВКС /решение № 313 от 17.02.2012 г. по гр.д.№ 62 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 755 от 11.07.2011 г. по гр.д.№ 27 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., т.4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №1058 от 17.10.2008 г. по гр.д.№ 4588 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 843 от 21.07.2011 г. по гр.д.№ 315 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните въпроси:
1. При наличие на утвърдено от съда споразумение по чл.51, ал.1 СК, в което е посочено, че придобит по време на брака имот остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, може ли в последващ исков процес да се установява наличие на частична трансформация ?
2. Дали оборването на презумпцията по чл.21 СК следва да се извърши при пълно и главно доказване, че вложените средства в закупения по време на брака имот са с извънбрачен произход ?
В писмен отговор от 25.09.2017 г. ответникът по касационната жалба Н. В. С. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
С определение № 103 от 23.04.2018 г. на настоящия състав на ВКС делото е било спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д.№ 3 от 2015 г. на ОСГК на ВКС.
Тъй като това тълкувателното решение вече е постановено /Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. по тълк.д.№ 3 от 2015 г. на ОСГК на ВКС/, настоящото дело следва да бъде възобновено и ВКС да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване.
По основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на ВКС счита следното: За да постанови обжалваното решение за допускане на делбата на процесния апартамент- бивша СИО между ищеца Н. В. С. и ответницата М. Т. А. при квоти 573/914 ид. ч. за Н. С. и 341/914 ид.ч. за М. А., въззивният съд е приел, че е налице частична трансформация на лични средства на Н. С. в придобиването на апартамента в размер на 232/914 ид.ч. /съответстващи на получена по договор за дарение от 06.01.1995 г. и вложена в закупуването на апартамента сума/. Съдът е приел, че е допустимо в това производство по делба ищецът да се позовава и да установява частична трансформация по чл.23, ал.2 СК, въпреки че при прекратяването на брака между страните е било сключено споразумение по чл.51, ал.1 СК, че делбеният апартамент остава в обикновена съсобственост между бившите съпрузи.
Така постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС по поставените от касаторката два правни въпроса:
1. По първия поставен правен въпрос /при наличие на утвърдено от съда споразумение по чл.51, ал.1 СК, в което е посочено, че придобит по време на брака имот остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, може ли в последващ исков процес да се установява наличие на частична трансформация/ приетото от въззивния съд съответства на приетото в горепосоченото Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. по тълк.д.№ 3 от 2015 г. на ОСГК на ВКС, с което бе уеднаквена противоречивата практика на ВКС по този въпрос.
2. По втория поставен правен въпрос /дали оборването на презумпцията по чл.21 СК следва да се извърши при пълно и главно доказване, че вложените средства в закупения по време на брака имот са с извънбрачен произход/ също няма противоречие между практиката на ВКС и приетото в обжалваното решение. В посочените от касаторката решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /решение №1058 от 17.10.2008 г. по гр.д.№ 4588 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 843 от 21.07.2011 г. по гр.д.№ 315 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ е прието, че оборването на презумпцията по чл.21 СК следва да се извърши при пълно и главно доказване, че вложените средства в закупения по време на брака имот са с извънбрачен произход. В обжалваното решение е прието по същество същото: че претенцията на ищеца за частична трансформация е основателна, тъй като същият е доказал пълно и главно, че е вложил лични средства в придобиването на делбения апартамент.
Поради всичко гореизложено не е налице соченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 850 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 4142 от 2017 г. на ВКС, ГК, първо отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 830 от 27.06.2017 г. по в.гр.д.№ 395 от 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII граждански състав.
ОСЪЖДА М. Т. А.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Н. В. С.- ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ТЦ „Г.“, ет.3, офис 3-65, чрез адв.Р.П.П. на основание чл.78 ГПК сумата 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.