О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София, 10.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.10.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1303 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД със седалище [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 534 /06.03.2018 г., по т.д.№ 4789/17 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1501 от 2407.2017 г., по т.д.№ 753/2017 г. за уважаване на предявените от ”ГРИЙН ЕНЕРДЖИ 210” ЕООД, [населено място] срещу касатора, като ответник, обективно съединени искове – по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на сумата 75 817.31 лв., дадена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за периода 30.09.2012 г. – 30.06.2013 г. и по чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД за сумата 21 712.78 лв., обезщетение за забава за времето от 15. 04. 14 г. до 16.02.2017 г., както и за деловодните разноски за двете инстанции в общ размер от 14 061.23 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, който порок – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е мотивиран с отсъствие на надлежна процесуална легитимация за ищеца да предяви специалния кондикционен иск за неоснователно обогатяване. Съображенията са, че страните са валидно обвързани с действащ помежду им двустранен възмезден консенсуален и комутативен договор за същия предмет, който изключва приложимостта на правилата на института на неоснователното обогатяване.
При условията на евентуалност касаторът въвежда оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт, излагайки подробни писмени съображения за необоснованост, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на закона – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Иска обезсилване, евентуално отмяна на въззивното решение и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция с отхвърляне на предявените искове, заедно с всички законни последици.
В пространното си изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.”Разполага ли с процесуална легитимация за предявяване на иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД лице, което към момента на предявяване на иска е обвързано от действието на договора, представляващ основание за престацията. Прилагат ли се правилата на т.1 от ПП 1/1979 г. на ВС на РБ към договорите по чл.104 от ЗЕ, които не са прекратени към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ?”; 2. „Кой е източникът на облигационното задължение – Законът за енергетиката, индивидуалният административен акт (Решение Ц-33/14.09.2012 г.) на ДКЕВР и смесен фактически състав, на който Решението на ДКЕВР е елемент? Представлява ли самостоятелно основание за плащане индивидуалният административен акт на ДКЕВР, с който на основание чл. 32, ал. 4 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, са определени цени за достъп до електроразпределителната мрежа по договора за достъп до ЕРМ ? Представлява ли решението на ДКЕВР съществен елемент от договора за доставка на ежемесечна услуга – достъп до електроразпределителна мрежа и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на административния акт като такъв елемент?”; 3.”Елемент от смесен фактически състав ли е решението на ДКЕВР като единен източник на облигационни права и задължения, включващ договор за доставка на услугата достъп до мрежови услуги (гражданскоправен елемент) и индивидуален административен акт по определяне на пределна цена (административен елемент) и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на единия от елементите (административния) върху валидността, съдържанието и действието на другия елемент – договора; „изпълнените задължения по договора и погасените поради изпълнение правоотношения?”; 4.”Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието?”; 5.”Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него. Има ли значение фактът на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните?”;6.”След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът, в случай, че ищецът иска връщане на платеното?”; 7.”Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи от недоказани с допустими процесуални способи факти. Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на общия административен акт от съда поражда права и по отношение на него?”;8.” Противоречи ли на принципите на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания отмяната на индивидуален административен акт /ИАА/ да води автоматично до отмяната на правните последици от допуснатото предварително изпълнение само за една от страните по действащ договор – цената за достъп, която е платена на законово и договорно основание следва да бъде върната, а насрещната престация – достъп (под формата на предоставени услуги) – не?; Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверен и оправомощен източник, което да породи оправдано правно очакване у оператора на електроразпределителна мрежа по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета да получи договорената цена за достъп до тази система. 9./Следва ли чл. 17, пар.1 от Х. на основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че защитава законно придобит доход на оператор на разпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета, изразяващ се в платена цена за достъп до разпределителната мрежа, в хипотезата на главния спор, при която цената за достъп е определена от националния регулатор с индивидуален административен акт с допуснато предварително изпълнение, и този индивидуален административен акт впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение?”;10.” Допустимо ли е съгласно чл. 16, параграф от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или частично, разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай че при транспонирането на директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл. 16, параграф 4 от същата директива?”
Селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поддържано по отношение на въпроси №№1 и 7 е обосновано с различно възприетото, спрямо обжалвания съдебен акт, разрешение на същите в задължителната съдебна практика изразена в ППВС № 1/53 г., в т.19 от ТР №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и във формираната по реда на чл.290 ГПК практиката на ВКС, обективирана в следните съдебни решения:451/15.07.2010 г., по гр.д.№ 844 / 2009 г.; № 381 от 03.01.2012 г., по гр.д.№ 1514/2010 г. на ІІІ г.о.; № 246 от 27. 05. 2011 г., по т.д.№ 1265/2010 г.
По отношение на въпрос № 2 се поддържат едновременно селективните основания по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За илюстрация на първото от тях – единствено е аргументирано, са цитирани и приложени влезли в сила съдебни актове на различни по степен съдилища в страната. Наличие на противоречие в съдебната практика се твърди и по отношение на въпрос № 3, с оглед постановени от Варненския окръжен съд, от Пловдивския окръжен съд и от Софийски градски съд влезли в сила решения „по идентични казуси”, но по отношение на друг оператор на електроразпределителна мрежа, в които е дадено различно от тълкуването на Софийски апелативен съд относно темпоралното действие на отмяната на индивидуален административен акт и правните последици, произтичащи от същата.
Като значими за точното прилагане на закона и за развитие на правото са посочени въпроси №№ 4 и 6, като аргументите са, че се разрешават противоречиво в съдебната практика.
Като допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация по за въпроси с №№ 5, 8, 9 и 10 са въведени едновременно критериите за селекция по т.2 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.Първият от тях, за разлика по начина на аргументирането му при въпрос № 3 и № 5/ противоречие в практиката на съдилищата/ е обоснован/ за въпрос №№ 8 и 9/ с практиката на Съда на Европейския съюз, чрез цитиране на конкретни съдебни актове.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК, чрез процесуалния си представител – адв. М.Ч., възразява срещу допускане на касационното обжалване, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
По искането за достъп до касация:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните е счел за доказани елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Възприемайки за безспорни фактическите изводи на СГС, според които ищецът, като на производител на електроенергия от фотоволтаична електрическа централа, находяща се в [населено място], В. област, присъединена към електоразпределителната мрежа на ответника е заплатил, по силата на договор от 25. 06.2012 г. за използване на същата, цена за достъп в размер на сумата 90 980.79 лв. с ДДС/ 75 81732 лв. без ДДС/, за периода 30.09.2012 г. – 30.06. 2013 г.,съобразена с определените с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР временни цени за достъп без ДДС, решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел, че с отмяната на акта на регулаторния орган, са отпаднали с обратна сила и породените от него правни последици за всички правни субекти. Позовавайки се на действащата към релевантния за спора период законодателна уредба – чл.30, ал.1 от Закона Е /ДВ, бр. 54 / 2012 г./, ал.2 и ал.3 на чл.84 ЗЕ, първата от които в сила от 17.07.2012 г./ и чл.30 от Закона за енергията от възобновяеми източници, както и на изрично постигнато между съконтрахентите съгласие с договорната клауза на чл. 24 от процесния договор, че производителят на електрическа енергия заплаща на мрежовия оператор извършения пренос по цена, утвърдена от ДКЕВР, въззивната инстанция е счела, че спорното задължение за плащане цена за достъп възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент – договор за достъп/вкл. при фактическо присъединяване/ и административноправен – решение на ДКЕВР за определяне временна или окончателна цена за достъп.
Липсата на административноправния елемент, каквато последица настъпва при отмяна акта на регулаторния орган, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт,означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп. Следователно независимо, че цената за достъп е съществен елемент от договорното правоотношение между страните и плащането и да е дължимо на договорно основание, щом нейното определяне не е подвластно на волята им, а подлежи на принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор, то според Софийски апелативен съд, до издаване на съответния административен акт, в което тя да е обективирана, фактическият състав се явява незавършен и за производителя не съществува задължение за заплащане на такава цена за достъп. В съответствие с така възприетото разрешение е изграден и правен извод, че с безспорно постановената, с влязъл в сила акт на ВАС, отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР с обратна сила са отпаднали и всички последици на административния акт, включително възникналото въз основа на него задължение за плащане на ответното АД конкретна цена за достъп. С отпадане на основанието за извършените плащания от страна на производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници, отпада и основанието за задържане на получените суми от ответника – мрежов оператор, поради което същият дължи връщането им по реда на чл.55,ал.1,предл.трето ЗЗД.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания акт позволяват да се приеме, че твърдението в касационната жалба за вероятна недопустимост на същия е неоснователно, тъй като въззивният съд е разгледал спора и е уважил иска на предявеното основание – чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Възприетото от въззивната инстанция разрешение, че кондикционният иск по чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД за връщане на платената цена за достъп до електроразпределителната мрежа е допустим, след постановената от ВАС отмяна на решение № Ц-33 / 14.09. 2012 г. на ДКЕВР, имащо характер на индивидуален административен акт, за определяне на временни цени за достъп, е в пълно съгласие с формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по въпроса за темпоралното действие на постановеното от ВАС решение .Същата е в смисъл, че в сочената хипотеза правните последици от конститутивното действие на съдебното решение настъпват с обратна сила от момента на издаване на отменения административен акт и то по отношение на всички правни субекти. Поради това с обратна сила отпада и основанието на задължението за престиране цената за достъп и получателят й дължи връщане на дадените му парични суми на отпаднало основание, съгласно специалния състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Израз на тази практика са служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 28 от 28. 04. 16 г., по т.д.№ 353 / 2015 г. на ІІ т.о.; № 7 от 26. 01. 2016 г., по т.д.№ 3196 / 2014 г. на ІІ т.о.; № 157 от 11.01.2016 г., по т.д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о.; № 231 от 05.05.17 г. , по т.д. № 2678/15 г. на ІІ т.о.; № 155 от 11. 01. 2016 г., по т.д.№ 2611/14 г. на ІІ т.о.; № 212 от 23.12.2015 г., по т.д.№ 2956 / 2014 г. на ІІ т.о.; № 58/ 16.08.2016 г., по т.д.№ 332/15 на І т.о.; № 136 от 05.10. 2016 г., по т.д.№ 2727/2015 г. на ІІ т.о.; № 164 от 04.10.2016 г., по т. д.№ 160/2015 г. на І т.о.; № 178 от 14.11.2016 г., по т.д.№ 2543/2015 г. на ІІ т.о.; № 126 от 16. 08. 2016 г., по т.д. №1592/2015 г. на І т.о. и мн.други. Макар горепосочената практика на касационната инстанция, с която въззивният съд изцяло се е съобразил, да няма задължителен характер, съгласно новелата на ал.3 на чл.280 ГПК/ ДВ бр. 86/17г./, обстоятелството, че тя е трайно непротиворечива и последователна, споделяща се от всички състави на ГК и ТК на ВКС, като изрично е посочено в ТР № 7/ 2017 г. от 04.10.2018 г. на ОСГТК на ВКС , изключва да е налице основание за пренебрегването и.
С оглед така цитираната практика на ВКС неоснователно се явява искането за допускане на касационно обжалването по формулираните от касатора въпроси с №№ 1 и 5 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. С същата е даден категоричен отговор дали размерът на цената за услугата достъп/ пренос до разпределителната мрежа подлежи на свободно договаряне между страните по сключен помежду им договор за достъп/ пренос и дали той може да е различен от определяният от ДКЕВР/ сега КЕВР/.
Формулираният въпрос № 6, дори и да е важен, не се включва в предмета на възникналия правен спор и не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Затова, като хипотетично поставен и като не попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, този въпрос не обосновава общата главна предпоставка за достъп до касация, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не обосновава приложното поле на касационното обжалване и въпрос № 7. Същият не притежава характеристика на правен въпрос, а е израз на въведеното с касационната жалба твърдение за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт – основание по чл.281, т.3 ГПК, а не предпоставка за достъп до факултативен касационен контрол. Съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната /както е в настоящия случай/, извън решаващите мотиви на въззивното решение с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Същите съображения, че нямат обуславящ характер за решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и за крайния правен резултат по делото, поради което явяващи се изцяло хипотетично поставени, не могат да обосновават общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, се отнасят и за въпроси №№ 8-10 от изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Липсата на общото основание за достъп до касация е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Що се касае до селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то освен, че е останало неаргументирано, съобразно дадените с т.4 от ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения, относно вложеното в него съдържание от законодателя, наличието на формирана задължителна или непротиворечива и правилна практика на ВКС по приложението на конкретна законова разпоредба, по отношение на която няма доказана, в случая, обществена и правна необходимост да бъде променена, то е въобще неприложимо.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват при доказано реално извършване. В случая от приложения договор за правна защита и съдействие от 25.04.2018 г. и ксероксно копие от преводно нареждане на „Юробанк” клон София от 25.04.2018 г. се установява реално осъществено плащане от ”ГРИЙН ЕНЕРДЖИ 210” ЕООД, [населено място] на договорената за изготвяне и депозиране отговор на касационната жалба, сума от 4 000 лв. – адвокатско възнаграждение на адв. М.Ч., неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд №№ 534 /06.03.2018 г., по т.д.№ 4789/17 г., в частта предмет на касационната жалба на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място].
В ОСТАНАЛАТА му част въззивното решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД със седалище [населено място] да заплати на ”ГРИЙН ЕНЕРДЖИ 210” ЕООД, [населено място] сумата 4000 лв./ четири хиляди лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: