О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
гр. София, 10.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2181 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Н. Д. К. срещу решение № 505 от 06. 12. 2017г. по гр.д. № 690 по описа за 2017г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 107 от 26.05.2017г. по гр.д. № 314 по описа за 2017г. на Районен съд – Свищов, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката Н. Д. К. срещу А. И. Т. и И. К. М. искове за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 55, том 6, рег. № 8342, н.д. № 518/2010г. по описа на Нотариус А., с район не действие – РС Свищов, с който Н. Д. К. чрез пълномощника си А. И. Т. е продала на И. К. М., чрез пълномощника му П. Г. П., поземлен имот с идентификатор 65766.181.7, представляващ земеделска земя, находяща в се в землището на [населено място], м. Р., с площ от 10 001 кв.м., поради липса на съгласие: поради липса на оригинал на цитираното в нотариалния акт пълномощно с рег. № 4746 и рег. № 4747, т. 2, № 238 от 21. 12. 2010г. на Нотариус Л. З., с район на действие СРС; поради неавтентичност на горепосоченото пълномощно и поради липса на представителна власт за пълномощника на ищцата – продавач, поради накърняване на добрите нрави и поради сключване на договора за продажба във вреда на представлявания, както и искът на касаторката срещу И. К. М. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху горепосочения поземлен имот – предмет на атакувания договор за продажба.
Касаторката счита, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени, с присъждане на съдебните разноски за цялото производство.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба касаторката – ищца релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в рамките на оплакванията в жалбата и в рамките на определения от страните предмет на делото?; 2. Длъжен ли е съдът да изключи от доказателствата по делото документи, които са представени в препис /ксерокопие/, ако страната, която се ползва от тях, не е представила оригинала при поискване от другата страна, въпреки че е била задължена от съда да стори това?; 3. Създава ли чл. 20 ЗЗД възможност при тълкуване на съдържанието на отделна разпоредба от договора да се достигне до резултат, с който по същество да се променя съдържанието на същата разпоредба до степен, че да се приеме значение, което е обратно на това, което гласи текстът на разпоредбата?; 4. Съставлява ли разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД документ, в който не е посочено основание и размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време и място на плащане, респективно не удостоверява факти, въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената сума и удостоверява ли такъв документ погасяването на дълг?; 5. Имат ли отношение към установяването на обема на учредена представителна власт изявления на упълномощителите, които са с друг предмет и в частност изявления, удостоверяващи получаване на цена, дори и ако са включени в текста на пълномощното, или за установяване на обема на учредената представителната власт от значение са единствено волеизявленията на упълномощителя за извършване на сделки от негово име? Следва ли представителна власт да е учредена чрез ясни и еднозначни волеизявления, или е възможно волеизявлението за учредяването ? да създава възможност за двоумение относно обема на учредената власт и да се изяснява чрез клаузи или други волеизявления, с които не се учредява представителна власт?; 6. От значение ли са за преценката на основателността на иск по чл. 40 ЗЗД обстоятелствата, че договорената цена от пълномощника се различава драстично от обективната му пазарна стойност; обстоятелствата относно принципната ориентираност на насрещната страна, че договорената цена с пълномощника е значително по-ниска от пазарната; че насрещната страна по сделката е заплатила за имота на пълномощника по-висока цена от тази, която са посочили в договора, сключен с представителя и не е ли последното пряко доказателство за сговора за увреждане по чл. 40 ЗЗД?, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решенията по чл. 290 ГПК: № 134/30.12.2013г. по т.д. № 3482013г. на Второ т.о.; № 536/19.12.2012г. по гр. д. № 89/2012г. на Четвърто г.о.; № 37/29. 03.2012г. по гр.д. № 231/2011г. на Първо г.о.; № 244/04.01.2016г. по гр.д.№4363/2015г. на Първо г.о.; № 388/17.10.2011г. по гр.д. №1975/2010г. на Четвърто г.о.; № 19/ 30.05.2011г. по гр. д. №262/2010г. на Второ г.о.; № 176/ 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. на Трето г.о.; № 41/11. 03.2014г. по гр.д.№4402/2013г. на четвърто г.о.; № 231/08.08.2012г. по т.д.№325/2010г. на Второ т.о.; № 81/ 07.07.2009г. по т.д. № 761/2008г. на Първо т.о.; № 192/ 23.01.2014 г. по т.д. № 542/2012 г. на Първо т.о.; № 190/ 23.01.2014г. по т.д. № 483/2012г. на Първо т.о.; № 50/21. 07.2017г. по гр.д.№4880/2014г. на Четвърто г.о., и в т.1 ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторката навежда довод и за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение, което се основава изцяло на очевидно необосновани и декларативни изводи, че на пълномощницата е учредена представителна власт да договаря размера на продажната цена, а клаузата за посочване на цената в пълномощното, е „оставена без внимание по съображения, нямащи нищо общо с основанието на иска.“
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – И. К. М. подава писмен отговор в законния едномесечен срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Ответницата по касационната жалба А. И. Т. не подава отговор на същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищцата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, но не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предявените искове са с правни основания чл. 26, ал. 1, пр. 3; чл. 40 и чл. 42 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
Въззивният съд, препращайки към фактическите констатации на първоинстанционния съд, приема за установено по делото, че на 23.12.2010г. с договор за продажба, оформен в нотариален акт № 55, том 6, рег. № 8342, н.д. № 518/2010 г. по описа на Нотариус А., с район не действие – РС Свищов, ищцата К., действаща чрез пълномощника си – ответника Т., е продала собствения си процесен недвижим имот на ответника И. М., действащ чрез пълномощник П. П., за сумата 931.60 лв., съответстваща на данъчната оценка на имота. Пълномощникът А. И. Т. е действала въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя – ищцата с рег. № 4746 и рег. № 4747, т. 2, № 238 от 21. 12. 2010г. на Нотариус Л. З., с район на действие СРС, в което последната е упълномощила А. И. Т. да извърши продажба на имота на когото намери за добре, при условия и начини на плащане – каквито прецени и по цена, посочена по-горе в пълномощното, каквато не е конкретизирана. Приел е също, че в процесното пълномощно ищцата е декларирала изрично, че е получила напълно и в брой уговорената продажна цена от пълномощника към момента на подписване на пълномощното.
За да обоснове неоснователността на предявените искове за недействителност на процесния договор за продажба на въведените основания: липса на представителна власт поради липса на оригинал на цитираното в нотариалния акт пълномощно, поради неговата неавтентичност и поради излизане извън обема на представителната власт от пълномощника на продавача досежно продажната цена; накърняване на добрите нрави и договаряне във вреда на представлявания, Великотърновски окръжен съд е посочил, че пред нотариуса е бил представен оригинал на процесното пълномощно към релевантния момент на сключване на атакуваната сделка, позовавайки се на материалната доказателствена сила на изявленията на нотариуса, която не е оборена от ищцата в процеса. Взел е впредвид също, че оригинал на това пълномощно е наличен в архива на нотариуса, удостоверил подписа и съдържанието му, а според заключението на приетата и неоспорена по делото графологична експертиза, подписът в оригинала на пълномощното за упълномощител е положен от ищцата и е автентичен. По основанието за липса на представителна власт поради непосочване в процесното пълномощно на продажна цена е счел, че от текста на пълномощното е видно, че продажна цена е обсъдена и приета от упълномощителката – ищца, която изрично е заявила в същото пълномощно, че уговорената цена е платена напълно и в брой от пълномощника на ищцата в деня на подписване на пълномощното, което изявление кореспондира изцяло с направеното пред нотариуса, изповядал атакуваната сделка, изявление на пълномощника на продавача, че продажната цена е заплатена изцяло преди изповядване на сделката. Позовавайки се на т. 1 ТР № 5/12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС, решаващият съд е заключил, че без значение за валидността на пълномощното и продажбата е липсата на конкретно посочена цена на имота, за разпореждането с който е извършено упълномощаването и че атакуваната сделка е сключена изцяло в учредените от ищцата предели на представителната власт на пълномощника.
По иска за нищожност на договора за продажба поради накърняване на добрите нрави, въззивният съд е съобразил разликата между определената от вещото лице в процеса пазарна цена на имота от 4 000 лв. и посочената в нотариалния акт продажна цена от 931. 60 лв. /равна на данъчната оценка/, както и цената в разписката от 23.12.2010г., удостоверяваща получаването от пълномощника на продавача на продажна цена по процесната продажба в размер на 3 300 лв., приемайки, че разликата между стойностите, сама по себе си, не е достатъчна, за да обуслови извод за противоречие с добрите нрави. Посочил е, че макар нееквивалетна, насрещна престация има и тя не е значително и явно нееквивалентна, за да доведе до релевирания недостатък на атакуваната сделка, още повече че сам законодателят в ЗМДТ предвижда, че цената на недвижим имот може да е и по – ниска от данъчната оценка.
По иска с правно основание чл. 40 ЗЗД Великотърновски окръжен съд е счел, че увреждане на упълномощителя – продавач в случая не е налице, тъй като пълномощникът е действал въз основа на общо пълномощно, при отсъствие на законови норми, изискващи изрично такова, и не са ангажирани доказателства за намерението му за увреждане на интереса на упълномощителката чрез непроявена грижа на добрия стопанин. С оглед неоснователността на исковете за недействителност на процесната продажба, като неоснователен е отхвърлен и ревандикационният иск на продавачката по нея срещу приобретателя.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. При горепосочените решаващи правни изводи на второинстанционния съд, поставените от касаторката въпроси не удовлетворяват общото и допълнително основания за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Разрешенията на въззивния съд по поставените от касаторката въпроси са изцяло съобразени с практиката на ВКС, цитирана по – горе и посочена в касационната жалба.
В обжалваното въззивно решение, подробно мотивирано, въпреки препращането към фактическите и правни изводи на първоинстанциония съд, са обсъдени всички доводи и възражения на страните в контекста на оплакванията във въззивната жалба, както и приетите по делото доказателства. Решаващите изводи на въззивния съд се основават на всички предявени доводи, възражения и обстоятелства от страните, формиращи предмета на спора, както и на относимите задължителни разрешения в т. 1 ТР № 5/12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС, което изключва извод за вероятна недопустимост на въззивния акт. Не е игнорирана и разписката от 23.12.2010г., удостоверяваща получаването от пълномощника на продавача на продажна цена по процесната продажба в размер на 3 300 лв., която е в подкрепа на извода за ненакърняване на добрите нрави с атакуваната продажба и за отсъствието на увреждащо спрямо продавача разпоредително действие от пълномощника. Посочването, че сумата от 3 300 лв. е получена от пълномощника на продавача по процесната продажба, навежда че тази сума е част от продажната цена, която ищцата, в случай че не е получила от ответницата Т., би могла да поиска в изпълнение на процесната упълномощителна сделка.
Вторият въпрос на касаторката е обусловен от твърдението й, че пред нотариуса, изповядал продажбата, не е бил представен оригинал на атакуваното пълномощно, какъвто не е бил представен и по исковия процес, с обяснение че оригиналното пълномощно се съхранява в архива на нотариуса, заверил подписа и съдържанието му. Първото обстоятелство според касаторката обуславя нищожност на продажбата поради липса на представителна власт, а второто – изключване на ксерокопието на пълномощното от доказателствата по делото, на основание чл.183 ГПК. Този въпрос не е от значение за крайния изход на делото. Това е така, защото за валидността на представителната власт на пълномощника е обуславящо не представянето на оригинала на пълномощното към момента на нотариалното изповядване на продажбата, а наличието му към същия този момент в обективната действителност. По делото е установено безспорно, че такъв оригинал съществува и вещото лице-графолог е изследвало именно този оригинал, за да достигне до извода, че подписът под пълномощното е на ищцата. Освен това въззивният съд е направил своя извод за съществуване на оригинално пълномощно към момента на нотариалното изповядване на продажбата въз основа на неопроверганото удостоверително изявление на нотариуса по сделката, подкрепено и от допустимите в хипотезата на чл. 165, ал. 1 ГПК свидетелски показания, изслушани в исковия процес. Следователно дори да беше изключен преписа на пълномощното, на основание чл. 183 ГПК, това процесуално действие не би се отразило на формирания решаващ извод за наличие на оригинално пълномощно от ищцата в полза на ответницата Т. към момента на атакуваната продажба.
Третият, четвъртият и петият въпроси, свързани с безспорното обстоятелство по делото, че в атакуваното пълномощно не е посочена цена на разпоредения поземлен имот, макар то да съдържа удостоверителното изявление на упълномощителя, че уговорената продажна цена е получена от него напълно и в брой в деня на подписването му, предадена му от пълномощника, съответстващо на удостоверителното изявление в нотариалния акт в този смисъл, доколкото са от обуславящо значение за крайния изход на делото, са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. Според последната, обективирана в т.1 ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, не съществува задължение в пълномощното продажната цена да е изрично посочена. Тя и без посочване в пълномощното може да е уговорена между упълномощителя и пълномощника, като размерът и заплащането й на упълномощителя в реализация на сделката, за която е издадено пълномощното, подлежи на доказване по общия ред. От значение за предявените искове чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 42 ЗЗД е единствено обстоятелството, че непосочването на цената в пълномощното не опорочава волята на упълномощителя и не води до липса на представителна власт по продажбата, в който смисъл е и горецитираното тълкувателно решение. Следователно по тези въпроси не е осъществено допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Последният шести въпрос на касаторката, ориентиран към исковете с правни основания чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 40 ЗЗД, е по-скоро по правилността на съдебното решение. Въпреки това следва да бъде посочено, че той също е разрешен съобразно с практиката на ВКС, вкл. цитираната в касационната жалба. Приемайки за нееквивалетна насрещната престация на купувача по атакуваната продажба, въззивният съд е посочил, че нееквивалентността не е достатъчно съществена, за да обуслови накърняване на добрите нрави или увреждане на упълномощителя – продавач, доколкото цената по продажбата, посочена в нотариалния акт, следва да се разглежда във връзка с престираната по разписката от 23.12.2010г. на пълномощника Т. сума от 3 300лв., която също е в изпълнение на процесната продажба и подлежи на отчитане на упълномощителката – ищца по силата на процесната упълномощителна сделка. Искът по чл. 40 ЗЗД е приет за неоснователен и поради отсъствието на кумулативно изискуемия елемент от фактическия състав на предявеното спорно право – субективния елемент, т.е. споразумяването във вреда на представлявания между представителя и насрещната страна по договора за продажба, което се изразява в тяхната недобросъвестност /раздел III, т.2, буква „Б“ на ТР №5 от 12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС./. Тази недобросъвестност би се установила, ако беше установено чрез пълно и главно доказване от ищцата, че пълномощникът и купувачът са знаели за действителните пазарни цени в района, че са се занимавали професионално със закупуването на земеделски земи и други подобни обстоятелства, но това не е сторено по делото.
Не е осъществено и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, защото не са налице квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти – явна необоснованост.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, вкл. по служебен почин поради вероятни нищожност или недопустимост на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 505 от 06. 12. 2017г. по гр.д. № 690 по описа за 2017г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: