1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
Гр.София, 11.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1891/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ДЖИ ВИ СИ КОМОДИТИС ИНК“ срещу Определение № 293/28 май 2018 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д.№ 218/18 г., с което е потвърдено определение № 494/21.02.2018 г. относно частично прекратяване на производството по гр.д.№ 806/2016 г. на Окръжен съд Варна по исковете на жалбоподателя, предявени по реда на чл.403 ал.1 ГПК срещу „ВИСТАМАР“ ООД Бургас и срещу „СЕНИ“ ЕООД Варна – съответно за сумата 111944,97 щ.д. и за сумата 26822,32 щ.д., представляващи обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно обезпечение на бъдещи искове, претендирани със законната лихва от завеждане на делото до окончателното им плащане. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, с което е потвърдено частичното прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл.403 ал.1 ГПК, е неправилно. Претендира се отмяната му. В изложение по чл. 284 ал.1 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение определения за значими за изхода на спора правни въпроси „Кои лица са процесуално легитимирани да предявят иск по чл.403 ал.1 ГПК“. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на определението на Варненския апелативен съд.
Ответниците „ВИСТАМАР“ ООД и „СЕНИ“ ЕООД не са взели становище по жалбата.
При преценка на допустимостта й Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., съобразни следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение от вида на преграждащите развитието на делото и се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, Варненският апелативен съд е приел, че ищцовото дружество – жалбоподател е предявило искове за обезвреда на причинени щети от неправомерно обезпечение на бъдещи искове с ареста на Моторен кораб „К.“ в Пристанище К. за периода 17.11.2015 г. – 11.12.2015 г., когато Окръжен съд Констанца е допуснал замяна на обезпечителната мярка „безсрочен арест на кораб“ с представени от ищеца „ДЖИ ВИ СИ КОМОДИТИС ИНК“ – корабопритежател банкови гаранции и вечерта на 11.12.2015 г. м/к „К.“ е отплавал от пристанище К..
С определение от 7 март 2016 г. арестът на кораба е отменен като незаконосъобразен от Апелативен съд К.. Допуснатата като обезпечение мярка на бъдещи искове против „Шипинг Лоджистик СА“ , предявими от „Вистамар“ ООД и „Сени“ ЕООД, ограничаваща движението на кораба, е отменена, като е прието, че дружеството-ответник по обезпечените бъдещи искове е бивш чартьор, чийто договор е вече прекратен, поради което корабът не се експлоатира от „Шипинг Лоджистик СА“, има нов собственик и нов чартьор и не може да служи като обезпечение на бъдещите искове против бившия беърбоат чартьор. С оглед предприетите уточнения на исковете на настоящия корабособственик „ДЖИ ВИ СИ КОМОДИТИС ИНК“ с молба от 6.12.2017 г. сезираният съд е приел, че главните искове срещу всеки от двамата ответници се основават на причиняване на имуществени вреди чрез незаконосъобразно обезпечаване на бъдещи искове и непредявяването им срещу ищеца, а евентуалните – на злоупотреба с процесуални права в обезпечителното производство по смисъла на чл. 3 ГПК във вр.чл.45 ал.1 ЗЗД.
Изхождайки от твърденията на ищцовото дружество въззивният съд е заключил, че не са налице част от елементите на фактическия състав на чл.403 ал.1 ГПК за реализиране безвиновна отговорност на лицата, чиито искове са били обезпечени. Според него ищецът не твърди, че исковете, чието обезпечение е допуснато и впоследствие отменено, са насочени против него, а твърдението му за незаконосъобразност на обезпечението поради отмяната му по реда на инстанционния контрол не попада като самостоятелен факт в хипотезите на чл.403 ал.1 ГПК. Липсата на твърдения досежно факти от хипотезата на съответната правна норма води до недопустимост на производството.
Процесуално легитимирана страна да реализира отговорността по чл.403 ал.1 ГПК е лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Право на защита срещу обезпечението има всяко лице, чиято правна сфера е засегната от обезпечителната мярка, но в съответствие с редакцията на чл.403 ал.1 ГПК въззивният съд намира, че регламентираната от него специфична безвиновна отговорност за вреди от обезпечението не може да се реализира от лицето, което не е било ответник по обезпечения иск, но чиято вещ е била арестувана без основание.
Предвид горното следва да се приеме, че изведеният от жалбоподателя правен въпрос относно процесуалната легитимация е един от обуславящите изводите на въззивния съд по предмет на спора. Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС намира приложение и при селектиране на частните касационни жалби. Съгласно т. 4 на цитираното ТР правният въпрос, разрешен в обжалвания въззививен акт, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато разглеждането му би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице в случаите, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на споровете според точния смисъл на законите. Соченото допълнително основание за достъп до касация е обосновано с липсата на съдебна практика по въпроса кои са лицата, легитимирани да предявяват иск по чл.403 ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице поддържаното от частния касатор допълнително селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, предполагащо необходимост от тълкуване на конкретни неясни, непълни или противоречиви правни норми. Отговорът на формулирания от него въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.403 ал.1 ГПК, възпроизвеждаща точната и ясна разпоредба на чл.322 ал.1 ГПК /отм./. Текстът им сочи изрично ответника по иска, по който е допуснато обезпечение, като единствено легитимиран да претендира обезщетение по този ред за вредите вследствие обезпечението. По въпроса относно приложимостта на чл.403 ал.1 ГПК и страните по иска е формирана практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според която надлежна страна-ищец е лицето, срещу което е допуснато обезпечението, т.е. ответникът по бъдещия иск /В тоя смисъл Решение № 101 от 5.8.2013 г. по т.д.№ 1029/2012 г. на І т.о. на ВКС/. Обжалваното определение на САС не е постановено в отклонение от практиката на ВКС относно кръга на легитимираните лица и принадлежността на правото на иск по чл.403 ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване.
Определението за потвърждаване на частично прекратяване на производството не е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика, както се поддържа от жалбоподателя, нито е постановено в явно нарушение на разпоредбите на чл.403 ал.1 ГПК и чл.26 ал.1 ГПК. В случая липсват както явна необоснованост, така и видимо тежки нарушения на закона, поради което следва да се приеме, че частният касатор не установява квалифицираната форма на неправилност като предпоставки за достъп до касационен контрол по чл. 280 ал.2 пр. 3 ГПК – ОЧЕВИДНА НЕПРАВИЛНОСТ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.274 ал. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 293/28 май 2018 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д.№ 218/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: