4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
Гр.София, 11.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2294/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност, А. Н. Д. и К. Х. М. срещу Определение № 1806/11.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 1894/2018 г. на САС с което е потвърдено Определение № 1419/12 март 2018 г., постановено по т.д.№ 1589/2017 г. по описа на СГС, 18 състав, за прекратяване на производството поради недопустимост на иска срещу „Прима консулт индъстри“ ЕООД, предявен като евентуален на основание чл. 60а ал.1 т.1 ЗБН. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно по съображения за нарушение на чл.60а ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:
1.Дали с иска по чл.60а ЗБН следва да се претендира най-напред установяване на относителна недействителност на сделките и действията, с които длъжник на банката в несъстоятелност е извършил прехвърляне на имущество, придобито с пари от кредит или с иска по чл.60а ЗБН следва да се търси пряко осъждане на третите лица, в чийто патримониум се намира имуществото, придобито със средства с произход от банката и срещу което те не са извършили никаква престация или са извършили неравностойна такава, които да върнат това имущество директно в масата на несъстоятелността на банката.
2/ Как следва да бъде тълкуван текстът „в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, употребен в параграф 1, т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗБН, с оглед приложението на чл.60а ЗБН и с оглед на това какъв е видът на имуществото с произход от банката, за което се иска връщане; дали под „променен вид“ законът има предвид само парични средства или включва и имуществото, придобито с тези парични средства – вещи, имоти, акции, дялове и др., които могат да бъдат обект на претенция по реда на чл.60а ЗБН и
3/ Следва ли за имущество с произход от банката да се считат единствено придобити от трето лице акции в акционерно дружество, които са били пряко заплатени с парични средства, получени от банката в несъстоятелност или за такова имущество с произход от банката следва да се приемат и придобитите в последствие от трето лице акции от капитала на акционерно дружество, които макар да са заплатени от третото лице с негови средства и по реда на особен закон, водят до придобиване на активи на акционерното дружество, които са били част от активите, придобити чрез покупка на акции с парични средства, получени от несъстоятелната банка.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване синдиците се позовават и на очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК. Претендират отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на евентуалния иск от СГС.
„Прима консулт индъстри“ ЕООД – ответник по касационната частна жалба – изразява становище в срока за отговор, че същата не следва да бъде допусната до касационен контрол.
След преценка на данните по делото и доводите на страните Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо определение на Софийски апелативен съд по чл.274 ал. 3 т.1 ГПК, с което е оставена без уважение частна жалба на синдиците на „КТБ“ АД, в несъстоятелност, срещу определение от вида на преграждащите развитието на делото и нередовностте й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е споделил доводите на СГС за недопустимост на предявения в отношение на евентуалност иск срещу „Прима консулт индъстри“ ЕООД с правно основание чл.60а ал.1 т.1 ЗБН за връщане на имущество с произход от „КТБ“ АД, понастоящем собственост на ответното дружество – 930 740 бр. безналични обикновени поименни акции с право на глас, представляващи 100% от капитала на „Петролна база Варна“ ЕАД, както и 14980080 бр. обикновени поименни налични акции, с право на глас, всяка с номинална стойност 1 лв., представляващи 100% от капитала на „Петролна база – Петрол Варна“ ЕАД, ПОРАДИ ЛИПСА НА ПРАВЕН ИНТЕРЕС. Производството по главния установителен иск за собственост върху процесните акции е прекратено поради нередовности на исковата молба с влязло в сила определение от 1.11.2017 г. на СГС, което не е обжалвано. Въззивният съд е приел, че особеностите на конкретния случай-придобиване на акции по реда на ЗОЗ и неоспорване действителността на договорите за особен залог, както и на легитимацията на заложния кредитор изключват правния интерес от воденето на иск по чл.60а ал.1 т.1 ЗБН. Предпоставка за допустимостта му е обявяване по исков ред недействителността на договорите за особен залог.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалвания въззивен акт следва да се приеме, че изведените от жалбоподателя въпроси не са от значение за изхода на процесуалноправния спор.
Въпросът относно вида на иска и търсената с него защита, формулиран в т.1 на изложението, не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на претенцията.
Въпросът как следва да бъде тълкуван текст от допълнителната разпоредба на параграф 1, т.7 от ЗБН с оглед вида на имуществото с произход от банката не е обсъждан от съдилищата в мотивите им и зададен хипотетично е неотносим към предмета на процесуалния спор.
Неясната формулировка на въпроса по т.3 на изложението прави невъзможно извеждането на волята на жалбоподателя и уточняване на въпроса съобразно правомощията на касационната инстанция по селектиране на жалбата според т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСТГК. Непосочването на правен въпрос, значим за спора по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания.
Неоснователно е и позоваването на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал. 2 пр. 3 ГПК. Определението не е постановено в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице квалифицираната форма на неправилност, следва да се констатира видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен въззивен съдебен акт.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.274 ал. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 1806/11.06.2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 1894 по описа на същия съд за 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: