ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 977
София, 11. декември 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3526 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 115/14.06.2018 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 243/2018, с което е отменено решение № 82/07.03.2018 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 91/2017, като П. е осъдена да заплати сумата от 4.000 лева обезщетение на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът Е. Т. И., представляван от адв. Ив. З. от М., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, която прилага.
Ответникът по жалбата П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с постановление от 10.09.2009 г. срещу ищеца и още две лица е образувано досъдебно производство за това, че в условия на продължавано престъпление, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили у М. и Т. Т. заблуждение и с това извършили опит да им причинят имотна вреда в размер на около 30.000 лева, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване, вредата е в големи размери и деянието е останало недовършено по независещи от дейците обстоятелства – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Впоследствие ищецът е привлечен като обвиняем за това, че през периода 15.08.2008 г. – 23.12.2008 г. в условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал пред Районен съд – Стара Загора от частни документи с преправено съдържание – запис на заповед от 27.01.2005 г. за сумата 5.000 лв., издаден от М. Т. и запис на заповед от 02.02.2007 г. за сумата 3.500 лв., издаден от Т. Т., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Последвало е ново привличане, като е внесен в съда обвинителен акт срещу ищеца, по който е образувано нохд № 1626/2010 по описа на Старозагорския районен съд, прекратено с разпореждане делото е върнато на Районна прокуратура с указания. След връщане на делото ищецът е привлечен като обвиняем с прецизиране на обвинението, при същата мярка за неотклонение „подписка“, като е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано нохд № 28/2011 по описа на Старозагорския районен съд, прекратено с разпореждане от 06.01.2011 г. и върнато с указания. С постановление от 11.02.2011 г. ищецът е привлечен като обвиняем и на 21.02.2011 г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано нохд № 328/2011 на Старозагорския районен съд, като ищецът и другите обвиняеми са оправдани с присъда № 53/19.03.2012, потвърдена с решение №155/31.07.2012 по внохд № 1175/2012 на Старозагорския окръжен съд. От приложена справка за съдимост, съдът е приел за установено, че ищецът е трикратно осъждан с влезли в сила присъди, а паралелно на процесното наказателно производство, спрямо него е водено и друго производство, по което е образувано следствено дело по преписка на Специализираната прокуратура, за престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1, пр. 4, т. 2, пр. 2, вр. с ал. 1, пр. 2 НК, по чл. 252, ал. 2, предл. 2, вр. с ал. 1, пр. 1 НК, по чл. 253, ал. 5, ал. 3, т. 1, пр. 4, вр. т. 2, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 2 НК и по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК, по което му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Въззивният съд е приел, че предишните осъждания на ищеца не са основание да се приеме, че той не търпи никакви или търпи незначителни страдания по повод процесното обвинение, като по делото липсват доказателства другото висящо наказателно производство спрямо ищеца да е приключило и по какъв начин, както и липсва причинно-следствена връзка между процесното наказателно производство взетата в другото производство мярка за неотклонение „задържане под стража“ (подлежащо на евентуално обезщетяване по друг ред). Прието е, че ищецът е претърпял типичните неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, свързани с притеснения във връзка с воденото производство, като в тази връзка са показанията на разпитаните по делото свидетели – съпругата и братът на ищеца, че след образуване на наказателното производство ищецът се притеснявал да не го осъдят ефективно, станал унил, затворил се в себе си, изолирал се от приятели и познати, част от които също започнали да странят от него. Като недоказани са приети претендираните от ищеца неимуществени вреди, свързани с неговото професионално развитие, доколкото той в качеството си на управител на заложна къща е имал забрана да осъществява дейност при осъждане за престъпление от общ характер (чл. 5, т. 1 Наредбата за дейността на заложните къщи), а не когато е привлечен като обвиняем по висящо наказателно производство, както и няма данни воденото наказателно производство да е създало пречки за работа и реализиране на доходи. По отношение на неговата съпруга, която е била служител в секретно поделение на Българската армия, липсват доказателства за предприемане на действия по отстраняването й от служба. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид следното: обстоятелството, че повдигнатото обвинение е за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; наложената най-лека мярка за неотклонение „подписка“; продължителността на наказателното производство 2 години 10 месеца и 21 дни в досъдебната и съдебната фаза на две инстанции е протекло в разумен срок (като неоснователни са приети възраженията на ищеца, че е бил привлечен в качеството на обвиняем на по-късен етап от образуването на досъдебното производство, тъй като при образуване на досъдебното производство по реда на чл. 212, ал. 1 НПК, в прокурорското постановление, съгласно чл. 214, ал. 1 НПК, не се посочва лицето, извършило престъпление, дори да са налице данни за него и в този смисъл е и новата разпоредба на чл. 214, ал. 3 /ДВ, бр. 63/2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ НПК, а се привлича като обвиняем със съответно постановление по чл. 219 НПК, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство); в съдебната фаза делото двукратно е било връщано на прокуратурата, като още на първа инстанция ищеца е бил оправдан; както и липсата на претърпени от ищеца специфични, с оглед неговата личност, обществено положение и други фактори, неимуществени вреди. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че сумата в размер на 4.000 лева справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос, тъй като съдът е съобразил задължението си да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 115/14.06.2018 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 243/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.