ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 982
София, 13.12. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3092 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.Р. като процесуален представител на З. М. К. от [населено място], област П., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 04.ІV.2018г. по в.гр.д. № 394/2018г.
Ответницата по касационната жалба Н. Н. К. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Л.Н. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 04.VІ.2018г. ПОС е отменил решението на РС Карлово от 19.ХІІ.2017г. по гр.д. № 1395/2017г. в частите относно упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете на страните Н. З. К., определянето на режим на лични отношения и в частта за присъдената издръжка и вместо него е постановил друго, с което е предоставил на майката Н. К. упражняването на родителските права, определил е местоживеенето на детето в дома на майката, определил е режим на лични отношения на бащата с детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, 30 дни през лятото, не съвпадащи с платения годишен отпуск на майката, всяка четна календарна година по време на коледните празници от 10.00 часа на 24 декември до 17.00 часа на 26 декември, всяка нечетна календарна година по време на новогодишните празници от 10.00 часа на 31 декември до 17.00 часа на 2 януари, по време на великденските празници от 10.00 часа на Велика неделя до 17.00 часа на Велики понеделник, и бащата е осъден да заплаща на дъщеря си чрез нейната майка месечна издръжка в размер на 180лв., считано от 13.ІХ.2017г. до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С решението въззивният съд е потвърдил първоинстанционното в частта, с която е прието, че вина за разстройството на брака между страните има съпругата.
Във връзка с обжалваната от касатора част от въззивното решение – относно родителските права, режима на контакти и размера на издръжката, съдът е взел предвид извода на първоинстанционния, че родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата, тъй като жилищните и хигиенно-битовите условия при него са по-добри, а той може да разчита на помощ при отглеждането на детето от неговите родители. Съобразено е от въззивния съд, че съгласно чл.59 ал.4 СК определянето кой от родителите следва да упражнява родителските права следва да се основава на преценка на всички обстоятелства с оглед интересите на детето – възпитателски качества, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към тях, полът и възрастта му, възможността за помощ от трети близки лица, социалното обкръжение и материалните възможности. Прието е, че и двамата родители имат необходимия родителски капацитет да упражняват родителските права, но майката е по-пригодният за това родител. Детето е на около 14 години /родено на 14.10.2004г./, в която възраст то има нужда от майчина подкрепа и грижи, а майката е, която до настоящия момент е осъществявала непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Освен това майката не е трудово ангажирана и би могла да отделя значително повече време за грижи за детето в сравнение с бащата, който работи. Социално-битовите условия при бащата, където детето има самостоятелна стая, са по-добри в сравнение с тези при майката, където тя и детето ползват една стая, но това обстоятелство не може да има решаващо значение относно упражняването на родителските права. Не може да се направи по-различен извод и от настъпилия след постановяване на първоинстанционното решение инцидент, при който детето нарекло майката „луда”, а тя го ударила по гърба – съобразено е, че при извършената от Д”СП” в тази връзка проверка не са установени рискови фактори, за детето се полагат адекватни грижи, то продължава да посещава дома на майка си, не се наблюдава у него емоционална травма от инцидента, касае се за изолиран случай, който не обосновава извод за липса на възпитателски качества у майката.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /без указана конкретна съдебна практика/ по въпроса „следва ли предоставянето на родителските права да се извърши след съвкупен анализ на всички обстоятелства от значение за интереса на детето”. Изложени са твърдения за незадълбочено обследване и обсъждане на събраните и във въззивната инстанция доказателства, които категорично подкрепяли първоинстанционното решение; установило се, че детето не се чувства по-добре и че бил налице постоянен конфликт с майка му, че между двете нямало такава близка връзка, както с бащата и неговите родители, детето нямало уважение към майка си, а тя го обиждала, нагрубявала и дори му посягала физически, не станало ясно къде видял съдът по-добрите родителски качества на майката.
ВКС на РБ намира, че поставеният въпрос не покрива предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика въззивният съд е взел предвид приетите за установени относими към спора обстоятелства – притежаването и от двамата родители на необходимия родителски капацитет, възрастта и пола на детето и нуждата му от майчина подкрепа и грижи, досегашното полагане от нея на такива и възможността да ги осъществява повече време в сравнение с бащата, тъй като не работи, взети са предвид по-добрите битови условия при бащата, като е преценено, че те не може да имат решаващо значение относно определянето на родителя, който да упражнява родителските права. Преценено е и значението в тази насока на данните за настъпил инцидент между майката и детето – изолиран случай, провокиран от детето, без установени във връзка с това рискови фактори и емоционална травма, продължилото посещаване на дома на майката и полагане на адекватни грижи за детето от нея. Именно съвкупната преценка на тези обстоятелства е мотивирала решаващият съд да направи извод, че майката е по-пригодният да упражнява родителските права върху непълнолетната дъщеря на страните. Следва да се посочи, че в атакуваното решение липсва извод майката да притежава по-добри родителски качества – прието е в тази насока, че и двамата родители имат необходимия родителски капацитет.
Твърденията на касатора в изложението му за незадълбочено обсъждане на доказателствата, както и за установено по делото, че детето не се чувствало по-добре, че бил налице постоянен конфликт между него и майката, че между двете нямало такава близка връзка, както с бащата, че то нямало уважение към майка си, че тя го обиждала, нагрубявала и му посягала физически, са израз на личната преценка на касатора на данните по делото и за дължимия с оглед на нея изход по спора, което представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК, по което касационният съд се произнася, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени 500лв. направени за настоящата инстанция разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.VІ.2018г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, 6 състав, № 473 от 04.ІV.2018г. по гр.д № 394/2018г.
ОСЪЖДА З. М. К. от [населено място], област П., да заплати на Н. Н. К. от с.с. 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: