О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
гр. София,14.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1702 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Академика 2011” ЕАД срещу решение №806 от 04.04.2018 г. по в.т.д.№3355/2017 г. на САС. С обжалваното решение е обезсилено решение от 05.05.2017 г. по т.д.№5761/2015 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от „Академика 2011” ЕАД срещу „Лили спорт 74” ЕООД иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД за установяване нищожността на договор за наем №01-35 от 12.06.2014 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради наличието на правен интерес за ищеца да води иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД, а е извършено и неправилно тълкуване на нормите на чл.229 от ЗЗД и тези от ПРУПДТДДУК, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се преповтарят наведените в касационната жалба доводи и се поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата по отношение на правния интерес от водене на иска.
Ответникът по касация – „Лили спорт 74” ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване – поради липсата на формулиран правен въпрос, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от водене на иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД, както с оглед липсата на твърдения за съществуващ между страните правен спор във връзка с процесния договор за наем, така и поради непосочването на конкретно накърнено материално право, което ще бъде защитено чрез предявения иск, като наведените доводи за хипотетично нарушение на императивни правни норми и допуснати нарушения при провеждане на конкурсната процедура, предхождаща сключването на договор за наем, не са достатъчни да обосноват правен интерес от водене на иска.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението твърдения за наличието на противоречива практика на съдилищата не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право, още повече че противоречива практика на съдилищата, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване/ и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 248 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №806 от 04.04.2018 г. по в.т.д.№3355/2017 г. на САС.
ОСЪЖДА „Академика 2011” ЕАД[ЕИК] да заплати на „Лили спорт 74” ЕООД[ЕИК] сумата от 1 248 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.