1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
гр. София, 14.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3573 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 161 от 28. 05. 2018г. по в. гр. дело № 134/2018г. на Пернишки окръжен съд, с което е уважен предявеният от ищцата Л. Ж. Д. срещу касатора иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата 14 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване: двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в средна степен на тежко чуване, констатирано с ЕР № 0298/028/23.02.2017г. на ТЕЛК към УМБАЛ [фирма], [населено място], потвърдено с решение № 866/126/27.07.2017г. на НЕЛК, ведно със законната лихва от 23. 02. 2017г. до окончателното плащане, и е реализирана отговорността на ответника за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ съобразно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Моли да му бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски.
Касаторът – ответник въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по правния въпрос за съответствието на присъденото процесно обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване с принципа на справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, по който релевира разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в касационната жалба, при което ищцата е обезщетена с несъразмерно високо обезщетение за действително претърпените неимуществени вреди.
Ответницата по касационната жалба /ищца в процеса/ – Л. Ж. Д. подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ с цена над 5 000 лв.. Не е налице обаче допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Въззивният съд е приел по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване по чл. 200 КТ, че през времетраенето на трудовия договор, сключен между страните, по който ищцата изпълнява длъжността „машинист на кран“, с решение № 0298/028/23.02.2017г. на ТЕЛК към УМБАЛ [фирма], [населено място], потвърдено с решение № 866/126/27.07.2017г. на НЕЛК, на работничката – ищца е признато професионално заболяване „неврит на слуховите нерви“, средна степен на тежко чуване и на двете уши 50 децибела, с определен процент на ТНР 35 % от професионалното заболяване, с дата на инвалидизацията – 23. 02. 2017г. и срок до 01. 02. 2020г.. Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /писмени, гласни и съдебно – медицинско експертно заключение/ е счел, че следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя за неимуществените вреди от установеното професионално заболяване, съобразявайки, че към момента на инвалидизацията поради професионалното заболяване ищцата е на 49 години, няма физически болки, но е налично намаление на слуха от професионалното заболяване, което с възрастта ще прогресира и че прогнозата за развитието на професионалното заболяване с течение на времето е неблагоприятна. Съобразявайки претърпените от ищцата болки и страдания, намиращи се в причинно – следствена връзка единствено с професионалното заболяване с дял 35% от трайно намалената работоспособност съгласно решението на ТЕЛК и НЕЛК, въззивният съд отчитайки възрастта на увредената ищца – зряла работоспособна възраст, при която до евентуално пенсиониране остават минимум 14г. с ограничена работоспособност заради професионалното заболяване, която ще се ограничи допълнително заради лошата прогноза на болестта; намалението на слуха, дължащо се изцяло на професионалното заболяване, което е необратимо и ще прогресира във времето; обществено – икономическите условия в страната – непрекъснатото повишаване на минималната и средна работна заплата за страната и съдебната практика за подобни случаи, е увеличил присъденото от първоинстанционния съд процесно обезщетение в размер на 8 000 лв. до сумата 14 000 лв., считайки я за удовлетворяваща принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Приложението на принципа за справедливост от решаващия съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, е съответно на посочения смисъл на закона от задължителната /ППВС №4/23.12.1968г./ и незадължителната безпротиворечива съдебна практика / множество доразвили постановките на ППВС № 4/1968г. решения по чл. 290 ГПК на ВКС напр. № 149 от 02.05.2011г. по гр. д. № 574/2010г., ІІІ г.о.; № 67 от 16.03.2012г. по гр. д. № 1101/2011г., ІІІ г.о.; № 136 от 01.03.2012г. по гр. д. № 414/2010г., ІІІ г.о.; № 407 от 26.05.2010г. по гр. д. № 1237/2009г., ІІІ г.о.; № 259 от 19.12.2014г. по гр. д. № 1746/2014г., ІІІ г. о. и др./, според който размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от професионалното заболяване при отчитане на медицинската прогноза за развитието му напред във времето. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи изцяло с горецитираната практика на ВКС, преценявайки всички правнорелевантни обстоятелства /намаление на слуха от професионалното заболяване, зрялата работоспособна възраст на ищцата – 49г., с рано настъпилото ограничаване на работоспособността, което ще се задълбочава с течение на времето, неблагоприятната прогноза на професионалната болест – нелечима и прогресираща във времето, обществено – икономическите условия в страната/, при което присъденият размер на обезщетението от 14 000 лв. удовлетворява, а не накърнява, изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съобразно гореизложеното не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение.
Не е налице и вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим като основание за служебно допускане на касационно обжалване.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на спора в настоящото касационно производство, касаторът – ответник следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 950 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161 от 28. 05. 2018г. по в. гр. дело № 134/2018г. на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати на Л. Ж. Д., ЕГН: [ЕГН], сумата 950 лв. – хонорар за един адвокат пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.