О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2404 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. В., Я. И. Г., Г. И. С., И. С. В., Г. П. В., Р. П. В., Д. Д. К., И. Д. Д., Л. Д. Г., И. Д. Г., М. Н. Р., И. Н. П., И. С. Д., Д. С. О., Г. Н. Г., П. Н. Л., Д. И. П., К. И. П., Л. И. Й., С. Н. Г., М. Н. Г., Д. С. Тикова, Д. Б. П., Г. Б. Д., И. Т. Т., Н. Т. Т., М. Я. Д., И. Д. Д., С. Д. Д., Г. С. П., Д. М. Д., Т. Д. Т. (починала в хода на производството и заместена от наследниците си Д. П. Т., А. П. Т. и Д. С. Т.), К. Л. С., Е. В. П., З. Е. С., П. П. Г., К. Г. П. срещу решение № 230 от 23.11.2017 г. по в.гр.д.№ 497 от 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, II граждански състав, с което е:
1. обезсилено решение № 105 от 05.04.2017 г. по гр.д.№ 141 от 2016 г. на Старозагорския окръжен съд по отношение на Г. Д. Г., М. Н. Г., С. Н. Г., Д. Н. Г., З. Е. С., А. З. С. и В. Н. И., както и определение № 473 от 31.05.2017 г. по гр.д.№ 141 от 2016 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и
2. отменено решение № 105 от 05.04.2017 г. по гр.д.№ 141 от 2016 г. на Старозагорския окръжен съд по отношение на останалите ищци и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от тях срещу [община] иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за следния имот: ПИ с идентификатор 35167.507.67 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-88 от 26.11.2015 г., находящ се в [населено място],[жк], който е идентичен с имот № 149 по кадастралния и регулационния план на „Минерални бани“, [населено място] от 1939 г., имот № 67 по помощния план на „Минерални бани“, [населено място] от 1994г.-1995 г., както и с имот № 67 по кадастралния план на [населено място] от 2000 г. (отм.) и с имот № 67 по кадастралния и регулационния план на „Казанлъшки минерални бани“ от 2007 г. и 2008 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. В изложенията си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставят следните въпроси, цитирани дословно:
1. След като съгласно приетото от ВКС задължително за прилагане становище в решение № 259 от 08.01.2013 г. по гр.д.№ 299 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., съдът е длъжен служебно да се произнесе по иск по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, дори и ищецът да не е посочил в своята искова молба точно това правно основание за основание на искането си, но е изложил и доказал в нея фактическите обстоятелства, обуславящи безспорното наличие на неговото право и въз основа на тези обстоятелства и доказателства в подкрепа на претенцията му за възстановяване на незаконносъобразно отнет негов имот, е направил и искане за възстановяване на правата му върху този имот, трябва ли сезираният съд да се произнася само по едно от посочените в исковата молба основания- това по чл.108 ЗС ? По този въпрос касаторите твърдят противоречие на обжалваното решение с посочена от тях съдебна практика: решение № 315 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 370 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 957 от 05.11.2008 г. по гр.д.№ 6536 от 2007 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 259 от 08.01.2013 г. по гр.д.№ 299 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 465 от 18.01.2010 г. по в.гр.д.№ 339 от 2009 г. на Старозагорския окръжен съд и решение № 69 от 03.07.2014 г. по гр.д.№ 7512 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о.
2. Задължително ли е съгласно чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК да се представя и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивно решение по всички хипотези, уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, след като вече към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване при хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, учредена в новата ал.2 на чл.280 от ГПК, обн.ДВ, бр.86 от 2017 г. ? По този въпрос считат, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Освен това твърдят, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В писмен отговор от 07.03.2018 г. ответникът [община] оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за обезсилване на първоинстанционното решение по отношение на част от ищците, въззивният съд е приел, че в решението се съдържа произнасяне по отношение на лица, които не са посочени като ищци в исковата молба и които не са учредили представителна власт на адв.С., поради което решението спрямо тях е недопустимо. За да отмени първоинистанционното решение в останалата му част /по отношение на останалите ищци/ и да отхвърли предявените от тях субективно съединени ревандикационни искове за процесния имот, въззивният съд е приел, че ищците не са провели пълно и главно доказване на твърдяното от тях обстоятелство, че претендираният в исковата молба имот с идентификатор 35167.507.67 по кадастралната карта на [населено място] от 2015 г. с площ от 9323 кв.м. е идентичен с част от имота, собственост на техния общ наследодател Г. К. В., който е описан в крепостен акт № 702 от 22.12.1909 г. Поради това е приел, че ищците не са придобили собствеността върху имот с идентификатор 35167.507.67 по наследство от Г. В. и реституция на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, поради което не се легитимират като негови собственици към настоящия момент.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на това решение:
I. Не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: След като съгласно приетото от ВКС задължително за прилагане становище в решение № 259 от 08.01.2013 г. по гр.д.№ 299 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., съдът е длъжен служебно да се произнесе по иск по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, дори и ищецът да не е посочил в своята искова молба точно това правно основание за основание на искането си, но е изложил и доказал в нея фактическите обстоятелства, обуславящи безспорното наличие на неговото право и въз основа на тези обстоятелства и доказателства в подкрепа на претенцията му за възстановяване на незаконносъобразно отнет негов имот, е направил и искане за възстановяване на правата му върху този имот, трябва ли сезираният съд да се произнася само по едно от посочените в исковата молба основания- това по чл.108 ЗС ? По този въпрос обжалваното решение не противоречи на посочената съдебна практика:
1. В решение № 315 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 370 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и в решение № 69 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 7512 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. по въпроса достатъчно ли е имотът да е одържавен от дадено лице, за да настъпи в негово лице, респективно в лицето на наследниците му, възстановяване на правото на собственост е прието, че за легитимацията за правото на ищците за възстановяване на собствеността е без значение наличието и липсата на документи за собственост, а е достатъчно да се установи, че одържавяването е извършено от лицето, претендиращо възстановяване на собствеността, респективно от неговия наследодател или праводател. Тези решения на ВКС са неотносими към настоящото дело, по което нито се твърди, нито е установено процесният имот да е бил одържавен от наследодателя на ищците с нарочен акт /например решение на Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС, заповед за отчуждаване или други подобни/. Напротив, твърди се незаконно отнемане на имота, без издаването на акт за отчуждаване.
2. В решение № 957 от 05.11.2008 г. по гр.д.№ 6536 от 2007 г. на ВКС, ГК, III г.о. е прието, че съдът следва да квалифицира спорното право съобразно твърдените от ищците юридически факти, които пораждат това право и от заявеното в исковата молба искане. Видно от мотивите на обжалваното решение, напълно в съответствие с това решение на ВКС, въззивният съд е дал правна квалификация на иска въз основа на твърдените в исковата молба юридически факти и заявеното искане- като иск с правна квалификация чл.108 ЗС за собственост на основание наследствено правоприемство и реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
3. В решение № 259 от 08.01.2008 г. по гр.д.№ 299 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че реституцията по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ не е самостоятелен способ за придобиване на правото на собствеността и че активната материалноправна легитимация по иска за защита на възстановеното право на собственост ще е налице макар и ищецът да не се е позовал изрично на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, а да е заявил наследствено правоприемство, както и липса на валидно отчуждаване на имота от неговия наследодател за периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., стига да са били установени по делото всички предпоставки за възстановяване на собствеността по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
Напълно в съответствие с тази съдебна практика, а и със закона, въззивният съд не е отказал да се произнесе по въпроса дали ищците са станали собственици на процесния имот на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Напротив, въззивният съд по същество се е произнесъл по него: отхвърлил е иска за собственост, тъй като е приел, че ищците, чиято е била доказателствената тежест, не са доказали наличието на една от предпоставките за настъпване на реституцията по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, а именно, че претендираният в исковата молба имот е бил собственост на наследодателя на ищците към момента на неговото отнемане без законно основание или отчуждаване не по установения в закона ред /тъй като не било доказано, че претендираният с исковата молба ПИ с идентификатор 35167.507.67 по кадастралната карта на [населено място] от 2015 г. е идентичен с част от имота, собственост на общия наследодател на ищците Г. К. В., който е описан в крепостен акт № 702 от 22.12.1909 г./.
4. Посоченото решение № 465 от 18.01.2010 г. по в.гр.д.№ 339 от 2009 г. на Старозагорския окръжен съд не е основание за допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд. Действително, до изменението на ГПК със ЗИД на ГПК, публ.в ДВ бр.86 от 27.10.2017 г., противоречието с влезли в сила решения на въззивните съдилища беше основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Тъй като обаче настоящата касационна жалба е подадена след горепосоченото изменение на ГПК /на 11.01.2018 г./, по отношение на нея е приложима редакцията на чл.280 ГПК след изменението с ДВ бр.86 от 2017 г., която не предвижда възможност противоречието на обжалваното решение с други влезли в сила въззивни решения на окръжните или апелативните съдилища да е основание за допускане на касационното обжалване.
II. Не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: Задължително ли е съгласно чл. 284, ал. 2, т. 1 от ГПК да се представя и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивно решение по всички хипотези, уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, след като вече към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване при хипотезата за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, уредена в новата ал.2 на чл.280 ГПК, обн.ДВ 86 от 2017 г. ? Този въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- не е обусловил изводите на въззивния съд в обжалваното решение и не е от значение за правилното решаване на спора по делото от въззивния съд, поради което не би могъл да е основание за допускане на касационното обжалване на това решение.
III. Не е налице и соченото от касаторите основание на чл.280, ал.2, предл.трето ГПК за допускане на касационното обжалване- очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗВСОНИ, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК /включително и разпоредбите за подлежащите на доказване в гражданското производство факти и за разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес/ в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, след анализ на събраните по делото доказателства /че не е доказана идентичността на претендирания имот с част от имота на наследодателя на ищците по крепостен акт от 22.12.1909 г./ , не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
IV. Няма и вероятност и решението да е нищожно или недопустимо /основания по чл.280, ал.2 ГПК/: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявен иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на спора и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК, касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 3 000 лв., съобразно представените списък за разноски, пълномощно и извлечение от банковата сметка на адв. М. С..
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 230 от 23.11.2017 г. по в.гр.д.№ 497 от 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, II граждански състав.
ОСЪЖДА Т. П. В. от [населено място], общ.К., [улица]; Я. И. Г. от [населено място], ул.„23-ПШП“ № 101, вх.В, ет.2, ап.24; Г. И. С. от [населено място],[жк], [улица], ет.7, ап.14; И. С. В. от [населено място], общ.К., [улица]; Г. П. В. от [населено място], общ.К., [улица]; Р. П. В. от [населено място], общ.К., [улица]; Д. Д. К. от [населено място], общ.К., [улица]; И. Д. Д. от [населено място], общ.К., [улица]; Л. Д. Г. от [населено място], общ.С., [улица]; И. Д. Г. от [населено място], общ.С., [улица]; М. Н. Р. от [населено място], общ.К., [улица]; И. Н. П. от [населено място], общ.К., [улица]; И. С. Д. от [населено място], общ.К., [улица]; Д. С. О. от [населено място], общ.К., [улица]; Г. Н. Г. от [населено място], общ.К., [улица]; П. Н. Л. от [населено място],[жк], вх.1, ап.9; Д. И. П. от [населено място], общ.К., [улица]; К. И. П. от [населено място], общ.К., [улица]; Л. И. Й. от [населено място], общ.К., [улица]; С. Н. Г. от [населено място], [улица], вх.1, ет.7, ап.21; М. Н. Г. от [населено място], [улица]; Д. С. Тикова от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; Д. Б. П. от [населено място], общ.К., [улица]; Г. Б. Д. от [населено място], общ.К., [улица]; И. Т. Т. от [населено място],[жк], вх.Д, ет.4, ап.102; Н. Т. Т. от [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.11; М. Я. Д. от [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.14; И. Д. Д. от [населено място], [улица], ет.3, ап.8; С. Д. Д. от [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.14; Г. С. П. от [населено място], общ.К., [улица]; Д. М. Д. от [населено място], общ.К., [улица]; Д. П. Т. от [населено място], общ.К., [улица]; А. П. Т. от [населено място], общ.К., [улица]; Д. С. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] № 03, ап.127; К. Л. С. от [населено място], Столична община, [улица](15-ТА), № 29; Е. В. П. от [населено място], Столична община,[жк]; З. Е. С. от [населено място], Столична община, [улица]; П. П. Г. от [населено място], Столична община,[жк]; К. Г. П. от [населено място], Столична община,[жк], да заплатят на [община] на основание чл.78 ГПК сумата 3 000 лв. /три хиляди лв./, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.