О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр. София, 18.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Ерик Василев
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 4000/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Б. срещу определение № 2830/ 20.09.2018г., постановено по ч.гр.д. 4177/18г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Кюстендилски окръжен съд за прекратяване на делото и изпращане по компетентност на СГС.
За да приеме, че искът следва да се разгледа от СГС, въззивният съд е констатирал, че К. Б. е предявил иск пред Кюстендилски окръжен съд срещу Софийска адвокатска колегия за плащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от лошо водене на друго негово дело пред Софийски апелативен съд от назначения му служебен защитник от САК по Закона за правната помощ. Според въззивния съд местоизвършването на деянието и седалището на ответника са в [населено място] и тъй като възражението за местна подсъдност е направено своевременно, то компетентен да разгледа делото е СГС.
Срещу това определение в частната касационна жалба са изложени доводи, че местоизвършването на деянието не е в [населено място], както и че по други дела на К. Б. всички съдии от СГС се отвеждат, поради което делото следвало да се разгледа от Кюстендилски окръжен съд.
В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Съществува ли установено от закон предположение по смисъла на чл. 154, ал.2 ГПК по отношение на местоизвършването на деликт, когато се касае за вредоносно поведение на адвокат спрямо страната, която той представлява по дадено дело в качеството си на служебен защитник? 2. Следва ли съдът да уважи възражението за неподсъдност по чл.115, ал.1 ГПК на ответника, ако липсва законова презумпция по смисъла на чл. 154, ал.2 ГПК относно местоизвършването на деликта и ако ответникът не е доказал фактите, свързани с местоизвършването на деликта, на които основава това възражение? 3. Към кой момент следва да се прецени възможността за разглеждане на делото по смисъла на чл.23, ал.3 ГПК? Счита ли се, че е налице невъзможност за разглеждане на дадено дело поради предходно отстраняване на съдии по други дела, водени от същата страна, което отстраняване е довело до невъзможност за разглеждане на тези други дела?
При така поставените въпроси, ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, предвид постановките на т.р.№1-2010-ОСГТК. Тълкуването на разпоредбата на чл.154, ал.2 ГПК в случая е неотносимо, тъй като тази норма не е прилагана от въззивния съд и няма отношение към въпроса за местната подсъдност. Без значение за производството е и тълкуването на нормата на чл.23, ал.3 ГПК, защото отводите по други дела нямат връзка с настоящото дело. А нормата на чл. 115, ал.1 ГПК е приложена в съответствие с практиката на ВКС и липсват основания за промяна в тълкуването и (според т.р.№1-2010-ОСГТК изменението на практиката може да се обуслови от изменение на законодателството или обществените условия).
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2830/ 20.09.2018г., постановено по ч.гр.д. 4177/18г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: