2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
гр. София, 19.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4697 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. С. М. против определение №1190/31.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 726/2018 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Ответникът оспорва частната касационна жалба с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото, поради предявен недопустим иск.
Видно от исковата молба, ищецът е предявил установителен иск, с направено искане да се признае по отношение на ответника, че трудовия му стаж за посочения в исковата молба период е положен на определена длъжност. Съдът е приел с обжалваното определение, че не се касае за иск за установяване на трудов стаж, а за установяване на факт, относим към установяване на категорията труд при пенсиониране. Съдът е приел, че за установяване на категорията труд е предвиден специален ред в КСО и ищецът разполага с друг процесуален ред за да защити правата си, но предявения иск за установяване на факт е процесуално недопустим, тъй като не е за допустимите от закона факти, подлежащи на установяване чрез установителен иск.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и ал.2 на чл.280 ГПК.
Единствения правен въпрос, който е обосновал извода на съда за недопустимост на предявения иск е извода, че се касае за иск за установяване на факт, който не се допуска от закона, като за установяването на този факт е налице специален предвиден в закон административен ред.
Въз връзка с този извод на съда не се сочи правен въпрос, който да е разрешен при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Сочените въпроси касаят задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, да изложи собствени мотиви, както и правото на всеки да защити правата си по съдебен ред, при наличието на правен интерес от това. Съдът не е отрекъл правото на всеки да защити правата си по съдебен ред, но само при наличието предявен допустим иск, но е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим. Изложените мотиви касаят допустимостта на иска, като в тази насока правни въпроси не се сочат.
В тази насока е налице и практика на ВКС, съобразена от въззивния съд. Така с решение № 538 от 03.08.2010 г., постановено по гр. д. № 479/2009 г. III г. о. ВКС е прието, че предявяването на такъв иск по съдебен ред е недопустимо, тъй като установяването на съществуването на факти с правно значение е допустимо само в случаите, изрично предвидени в закона. Такъв е установителният иск, регламентиран с разпоредбите на Указ № 527/61 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред (отм.). Единственият установителен иск във връзка с трудовия стаж е този, предвиден в чл. 1 от посочения Указ и се отнася до неговата продължителност, но не и до категорията труд, обусловена от вида, характера на извършваната работа /в този смисъл и решение № 606/1992 г. III г. о. ВС, решение № 1443/2009 г. IV г. о. ВКС/. Следва да се отбележи, че Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ДВ бр. 26/29.03.2011 г./, с който се отменя Указ № 527/61 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, в чл. 1, ал. 4 е уредил хипотезата на установяване на категорията труд при установен осигурителен стаж по реда на този закон, като е посочено, че в този случай категорията труд се установява в производството по чл. 98 КСО. Всичко това води до извод, че не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1190/31.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 726/2018 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.