Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 21.12. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.10.2018 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1402 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. и Е. П. К. срещу въззивно решение № 454 от 01.11.2017 г. по възз. гр. д. № 638 /2017 г. на Русенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което срещу първия жалбоподател Д. Г. Д. е уважен установителен иск на А. М. М. с правно основание чл.124 ГПК за правото на собственост върху нива с площ 14.799 декара, находяща се в землището на [населено място], [община], област Русе, а по отношение на втория жалбоподател Е. П. К. е уважен иск на А. М. М. с правно основание чл.108 ЗС за същата нива и на основание чл. 537,ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт от 2015 г. в частта, с която Д. Г. Д. е признат за собственик на същата нива.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна А. М. М. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост и по ревандикационен иск за недвижим имот, по което не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:
Процесният имот е възстановен с решение на поземлена комисия в полза на наследниците на Т. Д. М., чийто наследник съгласно представено удостоверение за наследници е ищцата.
Обстоятелството, че в представен по делото акт за раждане на Р. А. М. (едно от децата на наследодателката) като име на наследодателката е посочено Н. Д. Г., а в друг акт за раждане на М. А. М. (друго от децата и, баща на ищцата) е посочено името А. Д. К., а в нейния собствен акт за раждане е посочено името А., не опровергава отразеното в представеното удостоверение за наследници, от което е видно, че ищцата е наследник на лицето, посочено в решението на ПК. Отделно от това идентичността на имената на едно и също лице е установена и с представено по делото удостоверение от [община].
Въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че наследодателят на ищцата е посочена с различно име в друг документ (различен от тези, които легитимират ищцата), е без значение за спора, въпреки, че по делото е доказано, че имената са на едно и също лице. Съдът е приел още, че обстоятелството дали е налице идентичност между Т. Д. М. и Н. Д. Г., като родител на двете лица, би имала значение при преценка дали е правомерно възстановена собствеността върху земята на наследниците, което не е предмет на настоящото производство.
Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на възражението на ответниците по исковете за придобиване на имота по давност от ответника Д. Г. Д.. Въззивният съд се е позовал на ТР № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС и е приел, че тъй като и двете страни се легитимират с документи за собственост, всяка от тях носи тежестта да докаже правото си, т.е. фактическия състав на удостовереното придобивно основание.
Съдът е приел, че с представеното решение на ПК, придружено със скица и с представеното удостоверение за наследници ищцата е доказала, че е наследник на едно от лицата, на които е възстановено правото на собственост. Ответникът не е доказал придобивното си основание.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите извеждат като правни въпроси доводи за неправилност на въззивното решение: за неправилност на извода на въззивния съд за идентичност между наследодателката на ищцата и лицето, в чиято полза е възстановена собствеността и за неправилност на извода на въззивния съд за неоснователност на възражението, че първият жалбоподател е придобил имота по давност, като твърдят обратното на приетото от съда и твърдят, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Доводите за неправилност, предвидени в чл.281,т.3 ГПК, не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС и са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Въведените в изложението доводи за неправилност не могат да бъдат разглеждани в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, защото изискват преценка на събраните по делото доказателства за установяване на релевантните за спора факти, преценка на извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия и на приложението на материалноправните норми, което по същността си би представлявало проверка на правилността на решението, която не се извършва в производството по чл. 288 ГПК.
Жалбоподателите твърдят и че решението е очевидно неправилно, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателите не са изложили аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените доводи за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, за които настоящият състав прие, че не представляват основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).
В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
От изложеното следва, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода то това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на разноски за процесуално представителство от адвокат в размер на 2 000 лева, е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 454 от 01.11.2017 г. по възз. гр. д. № 638 /2017 г. на Русенския окръжен съд, г.о..
Осъжда Д. Г. Д. и Е. П. К. да заплатят на А. М. М. сумата 2 000 (две хиляди) лева за процесуално представителство в касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.