Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 21.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.10.2018 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1491 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Н. срещу въззивно решение № 1706 от 15.11.2017 г. по възз. гр. д. № 1819 /2017 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение на Варненския районен съд, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК на жалбоподателя срещу [община] за установяване, че ответникът не е собственост на идеални части от три магазина и реална част с площ 416 кв.м. от дворно място в [населено място], от което са застроени 289 кв.м. и незастроени 127 кв.м.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [община] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, по което не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:
Ищцата основава иска си на твърдения, че като купувач на апартамент в жилищната сграда, находяща се в процесното дворно място, е придобила идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, но и на идеални части от дворното място и от построените в сградата три магазина, тъй като стойността на строителството и на дворното място е изплатена от собствениците на 12-те апартамента, изградени в жилищната сграда в дворното място, които са снабдени с нотариални актове по реда на чл.55к от ЗПИНМ.
Съобразно решение на ГНС от 12.07.1957 г. процесният парцел е бил отчужден за осъществяване на групово строителство. То е било реализирано, като на организация „Жилищно строителство“ с позволителен билет от 22.10.1960 г. е разрешено изграждане на „жилищна конфекция“ по одобрен архитектурен план и е учредено право на строеж на апартаментите. Взето е решение на ГНС (ОНС) за снабдяване на физическите лица с нотариални актове по чл.55к ЗПИНМ и § 163 от ППЗПИНМ. Ищцата е правоприемник на родителите си, които са придобили на посоченото основание право на собственост върху едно от жилищата в сградата.
От обсъждане на представения от ответника протокол № 56 от 12.04.1961 г., в който се цитира решение от 12.07.1957 г., въззивният съд прави извод за взето решение на ОНС за строеж на магазини в сградата. От заключение на СТЕ въззивният съд прави извод, че тези магазини са актувани с АДС от 1965 г. и АОС от 1997 г. и 2005 г.
Така е направен извод, за правилността на извода на първоинстанционния съд, че собствениците на жилища в сградата, между които и праводателите на ищцата, са придобили единствено право на собственост върху тези обекти и принадлежащите им идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, но в патримониума на собствениците на жилища не се включват магазини и право на собственост върху дворното място, че парцелът и трите магазина са останали държавна собственост, по-късно общинска собственост.
В изложението за допускане на касационно обжалване са изведени следните правни въпроси:
1. Процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, които имат значение за решаване на делото?
Въпросът е изведен във връзка с довод, че въззивният съд е пропуснал да обсъди и формира становище по отношение на изрично направено с писмена молба по делото оспорване на протокол № 56 от 12.04.1961 г. на ГНС Варна. Твърди се, че документът е оспорен по съдържание – че не е подписан от секретар или друго длъжностно лице, че представените две страници от него очевидно се различават по смисъл, номерация, форма, че въззивният съд е направил необоснован извод за съдържанието му.
Доколкото въпросът може да бъде уточнен и сведен до въззивното производство и до доводите на жалбоподателя във въззивната жалба, (в настоящото производство е касационен жалбоподател), въпросът е обуславящ, тъй като се отнася до задълженията на въззивния съд да обсъди доводите за неправилност на първоинстанционното решение, но не е разрешен както твърди жалбоподателят, а в съответствие с установената практика, поради следното:
Документът не е представен и приет във въззивното производство, нито е оспорен в него. Във въззивната жалба не се съдържа довод във връзка с допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с извършено пред него (в първата инстанция) оспорване на документа.
Поради липса на доводи и съгласно правомощията му, предвидени в чл.269,изр.2 ГПК въззивният съд, който по въпросите за правилността на първоинстанционното решение, е ограничен от посоченото (от доводите) във въззивната жалба, не е бил длъжен да обсъжда истинността на документа, а неговото съдържание, което е и направил.
2. Процесуалноправен въпрос: Следва ли съдът да изложи мотиви във връзка с отхвърлянето на направените възражения за недоказаност на факти и твърдения?
Въпросът е изведен във връзка с довод, че въззивният съд не е изложил мотиви по довод, че ответникът не е доказал придобивното си основание и по направено оспорване на АДС и АОС.
Доколкото и този въпрос, както е предишният може да бъде уточнен и сведен до въззивното производство и до доводите на жалбоподателя във въззивната жалба, въпросът е обуславящ, но също не е разрешен както твърди жалбоподателят, а в съответствие с установената практика. Първият довод е обсъден от въззивния съд, вторият не е направен пред него, поради което не е следвало да бъде обсъждан.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК, тъй като съдът изобщо не е коментира как са били формирани идеалните части на магазините, при положение, че сборът на идеалните части на 12 апартамента е равен на 100 % и как така през 1965 г. е актуван новопостроен магазин, при положение, че сградата е завършена през 1963 г.
Очевидна неправилност на въззивното решение. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).
В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
Твърдените факти не обосновават нито нарушение на материалния закон, нито необоснованост и не се отнасят до нарушение на процесуалния закон. Твърдените от ищцата несъответствията на сбора на идеалните части на жилищата не обуславя еднозначен извод, че ищцата е собственик, още по-малко по-късното актуване на възникнал обект на собственост, което не представлява пречка държавата или общината да установяват правото си на собственост в спорно съдебно производство, както е в случая.
От изложеното следва, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В настоящото производство не се претендират разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 1706 от 15.11.2017 г. по възз. гр. д. № 1819 /2017 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.