1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр. София, 27.12.20182018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 2315/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. А. П. чрез процесуалния пълномощник адв. Св. С. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 2362 от 15.02.2018г. въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-119 от 10.01.2018г. по въззивно гражданско дело № 1346/2017г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – отрицателен установителен иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [община] не е изразил становище по касационната жалба.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Бургаския районен съд № 1099 от 24.07.2017г. по гр.д.№ 6192/2016г. , с което е отхвърлен предявеният от Д. А. П. против [община] иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за установяване, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 07079.659.416 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изп.директор на АГКК, представляващ дворно място с бивш пл.№ 1068 ,кв.5, парцел VІ по плана на града от 1985 година.
Въззивният съд е приел, че процесният имот, заснет сега с идентификатор № 07079.659.416, е попадал към 1926 г. в езерото „Вая“, намирал се е в заблатената му част и е бил засипан с пръст от наследодателя на ищцата преди 1962г., за да бъде ползван и застроен. На плана от 1926г. имотът не бил отразен, а по действащия регулационен план от 1998 г., който е първи за процесния имот, същият е отреден за ниско жилищно застрояване. Правните изводи на съда са, че имотът е бил държавна собственост, тъй като съгласно чл. 39, т. 4 и чл. 88 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите от 1904 г., отм. на 16.12.1951 г./, езерата и блатата, които са образувани естествено в обществените земи на държавата, както и техните легла, са били включени в обществените имущества на държавата, аналогично на приложимата уредба на публичната държавна собственост, като собственикът на езерата и блатата запазва правото на собственост върху земята, дори и обемът на водата да се намали. Според последващата нормативна уредба – чл. 1 от Закона за водостопанството /отм./, чл. 1 от Закона за водното стопанство /отм./, Закона за водите обн. ДВ,бр.29 от 11.04.1969 г./ държавната собственост е запазена, независимо, че не е бил съставен акт за държавна собственост. С влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост, имотът е придобил статут на частна общинска собственост, за който е установен с § 1 от ЗИД на ЗС /обн.ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г./ мораториум върху придобивната давност, който действа и понастоящем.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Правните въпроси, които касаторката поставя, са свързани с доказването на правата на държавата: дали е задължително по отрицателен установителен иск, общината да представи акт за публична държавна собственост, ако се позовава на трансформирането на държавната собственост в общинска на основание ЗОС, при несъставяне на акт за държавна собственост преди влизане в сила на този закон. По поставените въпроси се поддържа основанието на чл. 280 ал.3 ГПК, но то не е налице предвид последователната и непротиворечива практика на ВКС, включително и по чл. 290 ГПК – решение № 391 от 18.10.2012 г. по гр.д.№ 1139/2011 , решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на І г.о., решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г. на І г.о. и др. В тези решения се приема, че актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие. С тях се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост по предвидените в чл. 77 ЗС придобивни способи. С тази съдебна практика въззивният съд се е съобразил, като е изследвал въведените от ответника защитни възражения срещу предявения иск , основани на твърдения за държавния произход на имота, произтичащ от действащите през годините уредба на собствеността и ги е приел за основателни, проследявайки законодателната уредба от ЗИСС /отм./ до настоящем.
С оглед на изложеното , не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-119 от 10.01.2018г. по въззивно гражданско дело № 1346/2017г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: