О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
гр. София, 27.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1468 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Консулт строй холдинг” ЕООД срещу решение №411 от 20.02.2018 г. по в.гр.д.№3165/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №8741 от 02.12.2016 г. по гр.д.№4984/2015 г. на СГС, с което на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД е обявен за недействителен спрямо П. Г. И. – Г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №1, том ІІ, рег.№2768, н.д.№172/2010 г., с който „Консулт строй груп” ЕООД е прехвърлило на „Консулт строй холдинг” ЕООД, правото на строеж за изграждането на жилищна сграда с Р. от 2 535 кв.м., която е следвало да се изгради върху недвижим имот, представляващ УПИ №ІХ-75,76 от кв.3а по плана на [населено място], [жк], [улица]
В жалбата се навеждат доводи, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържат доводите за недопустимост на обжалваното решение, предвид липсата на правен интерес от ищеца да води дело – с атакуваната сделка е прехвърлено право, което към настоящия момент не съществува и към него не може да се насочи изпълнение, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Допустим и основателен ли е иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, когато действията, чието обявяване за относително недействителни се иска, се изразяват в прехвърляне на право /имущество/, което не съществува към момента на предявяване на иска. 2. Допустим и основателен ли е иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, когато действията, чието обявяване за относително недействителни се иска, се изразяват в прехвърляне на право на строеж, което е реализирано и погасено съгласно чл.181 от ЗУТ и не съществува към момента на предявяване на иска. 3. Основателен ли е искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД, когато са налице поредица от увреждащи кредитора сделки и последната е с добросъвестен приобретател, а е поискано от ищеца обявяване на относителна недействителност само на първата и следва ли съдът да обсъжда и взема предвид и последващите от поредицата сделки, за които са представени доказателства, но не е поискано от ищеца обявяване на тяхната относителна недействителност, а ответникът е направил такова искане за обсъждане и вземане предвид на последващите сделки.
Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, че са от значение точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че решението е очевидно неправилно.
Ответникът по касация П. Г. И. – Г. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
„Консулт строй груп” ЕООД не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предмет на сключената между ответниците юридически лица сделка, която е предмет на иска по чл.135 от ЗЗД, е вещно право на строеж за изграждането на сграда, включваща апартаменти, ателиета, магазини, гаражи и паркоместа, като не се спори, че сградата е била завършена на фаза груб строеж преди подаване на исковата молба в съда, поради което следва да се приеме, че правото на строеж е реализирано и се е трансформирало в право на собственост върху самостоятелни жилищни и нежилищни обекти. Посочил е, че следва да се прави разграничение между вида на разпоредителното действие извършено от длъжника и правните последици на постановеното по този иск решение, съответно възможността на кредитора да насочи изпълнение върху имущественото право, което е било предмет на тази сделка – последните излизат извън предмета на производството. Изложил е съображения, че първият ответник се е разпоредил възмездно с учреденото му право на строеж, което означава, че за ищцата е налице интерес да атакува това действие, тъй като именно то води до намаляване активите на дружеството, а дали решението, с което съдът е приел, че сделката е относителна недействителност ползва кредитора, е въпрос, който касае изпълнение на евентуалното осъдително решение за вземането му срещу длъжника. Счел е, че ищцата е кредитор на първия от ответниците, вземането е установено с влязло в сила решение, като е налице увреждане на кредитора, тъй като предприетото разпоредително действие води до невъзможност за неговото удовлетворяване. Посочил е, че общите оплаквания, че такова увреждане не е налице са неоснователни, тъй като по делото не са ангажирани надлежни доказателствени средства от ответниците, че длъжникът е имал и друго секвестируемо имущество, от което кредитора може да се удовлетвори. В този смисъл и тъй като атакуваната сделка е възмездна, но в случая знанието за увреждане се презюмира, тъй като едно и също лице е било собственик на капитала и управител на двете дружества към момента на сключване на прехвърлителната сделка, въззивният съд е достигнал до извод, че са налице материално-правните предпоставки за уважаване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място при постановяването на акта по същество, въззивният съд се е съобразил изцяло с даденото в решение №136 от 15.08.2017 г. по гр.д.№61238/2016 г. на ВКС, ГК, споделяно и от настоящия състав разрешение, според което реализирането на право на строеж, предмет на увреждащата сделка, чрез построяване на сградата от приобретателя на правото и трансформирането му в право на собственост няма значение на препятстващо приложението и последиците на чл.135 от ЗЗД обстоятелство, поради което не се установява наличие на твърдяната евентуална недопустимост на решението, респективно касационно обжалване не може да бъде допуснато по първи и втори от формулираните от касатора въпроси.
От друга страна въпросът за наличието и правното значение на последващи, процесната сделка, увреждащи сделки, не е формирал правната воля на съда – този въпрос не е обсъждан в мотивите на решението, а и въззивният съд не е бил длъжен да го прави с оглед въвеждането му едва с въззивната жалба и предвид ограниченията в обсега на въззивната дейност, отнасящи се до установяване на фактическата страна на спора, респективно ограниченията във възможността въззивният съд да установява факти и да ги субсумира под определена правна норма, които факти обаче са били известни на ответника още към момента на получаване на препис от исковата молба, по която е образувано делото, но не са били твърдяни от него в отговора.
Предвид изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
С оглед изхода на спора касаторът дължи на П. Г. И. – Г. направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 8 840 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №411 от 20.02.2018 г. по в.гр.д.№3165/2017 г. на САС.
ОСЪЖДА „Консулт строй холдинг” ЕООД[ЕИК] да заплати на П. Г. И. – Г. [ЕГН] сумата от 8 840 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.