О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
Гр.София, 27.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2664/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Българо-американска кредитна банка“ АД София срещу определение № 2296/20 юли 2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д.№ 2702/2018 г., с което е потвърдено определение на СГС от 9.02.2018 г. І ГО, 23 състав, за частично прекратяване на производството по гр.д.№ 14254/2017 г. по описа на същия съд. С потвърденото определение на Софийски градски съд е прекратено производството по предявения в отношение на евентуалност косвен ревандикационен иск на жалбоподателя по чл.134 ЗЗД във вр. чл.108 ЗС за осъждане на „Айленд“ АД София да предаде на „Равна“ АД, в несъстоятелност, със седалище В., владение на недвижим имот, придобит от несобственици чрез покупко-продажба без транслативен ефект. В касационната частна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно. Претендира се отмяната му след допускане до касационно обжалване, обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на обявените за значими за изхода на процесуалния спор правни въпроси в изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК във вр.чл.274 ал. 3 ГПК.
Ответното дружество „Айленд“ АД В. не е взело становище по жалбата.
След преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба против определени от вида на преграждащите развитието на делото и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди определението, с което е оставен без разглеждане сурогационният иск на „Българо американска кредитна банка“ АД, въззивният съд е приел, че една от предпоставките за възникване правото на кредитор по чл.134 ЗЗД да упражни правата на свой длъжник по исков ред е наличието на интерес от упражняването им. Кредиторите на несъстоятелността не могат да предявяват права от името на дружеството в несъстоятелност освен при бездействие на синдика, каквито твърдения няма наведени в исковата молба.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалвания въззивен акт следва да се приеме, че единственият процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора по конкретното дело е дали ищецът навежда твърдения, достатъчни да обосноват правен интерес от предявяването на косвения иск по чл.134 ЗЗД. Интересът предпоставя бездействие на длъжника и невъзможност да кредитора да се удовлетвори от останалото му имущество.
Изведените от жалбоподателя правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са обуславящи прекратяването на производството в частта по косвения иск и решаваща воля на въззивния съд да го потвърди, т.е. не отговарят на възприетия в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС критерий за общо основание за достъп до касационен контрол според мотивите на т.1 от цитираното тълкувателно решение. Въпросът „Налице ли е преминаване на имущество от патримониума на отчуждителя в патримониума на приобритателя в случай на нищожност на сделката на основание чл.26 ал.1 ЗЗД“ въобще не е обсъждан в определението на САС. В него не се съдържа и отговор на въпроса по т.2 – „Налице ли е предполагаемо бездействие на длъжника по смисъла на чл.134 ЗЗД, когато същият е обявено в несъстоятелност дружество с прекратени правомощия на управителните органи и единствен представител – синдикът, при предявяване на ревандикационен иск в защита на имуществени права, произтичащи от недействителност на сделка, сключена по реда на чл.718а ТЗ от самия синдик“. В мотивите не е обсъждана спецификацията на сделката „продажба на жилище с наематели работници или служители“ по чл.718а ТЗ.
Въпросът по б.“Б“ е некоректно зададен. Той е формулиран по следния начин:
При наличие на нищожна покупко-продажба, извършена по реда на чл.718а ТЗ задължително условие за предявяване на ревандикационен иск по реда на чл.134 ЗЗД от кредитор на несъстоятелния длъжник ли е успешно провеждане на иск за установяване недействителност на сделката и последващо бездействие на синдика или е достатъчно да са налице общите предпоставки на 134 ЗЗД.
Жалбоподателят-ищец сам е въвел като вътрешнопроцесуално условие за разглеждането на предявения от него ревандикационен иск уважаването на един от исковете за нищожност на продажбата на процесния недвижим жилищен имот, осъществена по нотариален ред между синдика на ответното дружество в несъстоятелност – „Равна“ АД и ответницата Р. С. Р. по време на брака й с ответника И. С. С.. Въпросът не съдържа уточнение на вида на претндираната недействителност на сделката – нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделка с имот от МН, сключена след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност не по установения в ТЗ ред – по чл.646 ал.1 т. 3 ТЗ или претендирана по общия ред на ЗЗД нищожност поради противоречие със закона или в заобикаляне разпоредби на ТЗ, но и при двата иска – косвен /сурогационен/ по чл.134 ЗЗД и специален – по чл.646а, ал.1 т.3 ТЗ – за установяване нищожност на разпореждане с имот от масата на несъстоятелността по отношение на кредиторите й ищецът-кредитор има правното положение на процесуален субституент, чийто интерес от упражняване правата на длъжника се състои в увеличаване възможността да се удовлетвори. Интересът се обуславя и в двата случая от бездействието на обявения в несъстоятелност длъжник.
Преценявайки решаващите мотиви на обжалваното определение, настоящият съдебен състав намира, че поставените от жалбоподателя въпроси не обосновават наличието на общата главна предпоставка за достъп до касация.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания за това.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 2296/20.07.2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, постановено по ч.гр.д.№ 2702/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: