1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
Гр.София,28.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 689/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Трой“ ООД срещу Решение № 106/23.10.2017 г. по т.д.№ 249/2017 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 267/11 юли 2017 г. по т.д.№ 438/2016 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Трой“ ООД Х. срещу Община Несебър частичен иск за сумата 26 000 лв. – част от платената без правно основание сумата 101 000 лв., представляваща недължимо платена част от цената на недвижим имот 284 кв.м. – обособена част в к.к. „Слънчев бряг-запад“. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му като очевидно неправилно и уважаване на иска.
В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:
1.Трябва ли при регламентирана процесуална възможност за доказване на иска чрез съдебна експертиза съдът да приема частна такава с предварително предубеждение за неотносимост на задачата без мотиви и не е ли задължен да назначи експертиза служебно по свой почин
2.Когато въззивният съд е възпрепятствал процесуалната възможност на страната да докаже претенцията си следва ли тя да понесе последиците от недоказването
В срока за отговор на касационната жалба Община Несебър изразява становище, че не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Бургаския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установена възприетата от Бургаския окръжен съд фактическа обстановка, споделил е правните му изводи и е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите му, като е изложил и собствени мотиви за неоснователност на предявения иск от „Трой“ ООД с правно основани чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Приел е, че не е налице недължимо плащане на част от цената на процесния имот, чийто размер е договорен между страните в предварителния договор между тях от 8.12.2010 г. и плащането е съобразено с клауза на същия предвиждаща, че ако към момента на сключване на окончателния договор срокът за актуализиране на оценката, послужила за определяне на цената е изтекъл, същата се актуализира и ако оценката на имота е по-висока от посочената в чл.3 на предварителния договор, окончателният договор се сключва по цена, съответстваща на по-високата от двете пазарни оценки след заплащането й в едномесечен срок от съставяне на АчОС и влизане в сила на решение на Общински съвет Н. за обявяване на процесните 284 кв.м. улично пространство за частна общинска собственост. Оценката в предварителния договор е определена въз основа на експертна оценка на лицензиран оценител, одобрена от Общински съвет Н. с решение № 1119 от Протокол № 31/ 14.10.2010 г. изпълнението на процедурата по одобрение изменението на ПУП, иницирана от ищцовото дружество и съгласувана с него, се установява чрез събраните от първоинстанционния съд писмени доказателства, неоспорени от тях. Платената от купувача цена 166850 лв. е съобразена с постигнатата договореност между страните в чл.4.2 от предварителния договор за определяне на окончателната цена в съответствие с по-високата от двете оценки на имота. Въззивният съд е заключил, че процесното плащане е извършено на валидно правно основание – предварителен и съответно окончателен договор за продажба на недвижим имот, при ясно изразена воля от двете страни досежно начина на формиране на цената на имота. Единственото договорено от тях условие по отношение формиране на цената в съответствие с по-високата от двете оценки е спазено. Възможностите за застрояване на имота не са въведени като условие, определящо предмета на договора. Не е уговорена и възможност след одобряване изменението на ПУП първоначалната уговорка досежно начина на определяне на цената да се промени в зависимост от условията, свързани с реалните възможности за застрояване на новообразувания парцел. Предвид съдържанието на предварителния договор въззивният съд е приел, че с оставянето на искането за допускане на СТЕ без уважение като неотносимо първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл.266 ал. 3 ГПК. Като е счел, че подновеното пред него доказателствено искане не е съобразено с разпоредбата на чл.266 ГПК, както и, че спорът е изяснен от фактическа страна със събраните по делото доказателства, Бургаският апелативен съд го е оставил без уважение с определение в закрито заседание, проведено на 4.09.2017 г.
Исковата молба съдържа доводи за унищожаемост на договора поради сключването му при крайна нужда, но не се твърди предявяването на иск по чл. 33 ЗЗД. В решението на първоинстанционния съд, към чиито мотиви препраща Бургаският апелативен съд, е прието, че при крайна нужда редът на защита срещу сключен при явно неизгодни условия договор е различен от избрания. Размяната на имуществени блага в процесния случай не е лишена от основание, тя е осъществена в изпълнение на валиден договор, в който липсват допълнителни условия, гарантиращи изпълнението на инвестиционните намерения на купувача. С оглед съдържанието на двата договора – предварителен и окончателен – съдът е приел, че страните са изразили ясно и недвусмислено волята си досежно определяне цената на процесния имот и е преценил заявеното искане за съдебно-техническа експертиза в исковата молба за неотносимо към предмета на спора.
Предвид горното следва да се приеме, че хипотетично зададените от касатора процесуалноправни въпроси в контекста на оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд са неотносими към предмета на спора и не са обусловили решаващата воля на Бургаския апелативен съд за потвърждаване на първоинстанционния акт. Принципен отговор на въпросите се съдържа в ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК. При въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи в основата на първоинстанционното решение, или ако поисканите доказателства са необходими за служебно прилагане на императивни материалноправни норми въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които служебно се събират от съда. Между тях попада и експертизата /т.3 на цитираното Тълкувателно решение/, но в случая поисканите доказателства по преценка на съда не са необходими за изясняване на безспорно установената фактическа обстановка и са неотносими към въведения от жалбоподател-ищец предмет на спора. Съобразно практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК само недопускането на ОТНОСИМИ и НЕОБХОДИМИ за изясняване на делото доказателства се явява процесуално нарушение по смисъла на ГПК.
Съгласно мотивите към т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС изведените от касатора въпроси трябва да са от значение за изхода на спора по конкретното дело, не и за възприемането на фактическата обстановка и за правилността на обжалваното решение и неговата законосъобразност. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на спора по делото, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните селективни основания в изложението на касатора.
Неоснователно е позоваването на последния на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280 ал.1 пр. 3 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 106/23.10.2017 г. на Бургаския апелативен съд по в.т.д.№ 249/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: