О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
Гр.София, 28.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 696/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. П. срещу Решение № 2113/12.10.2017 г. по в.гр.д.№ 2019/2017 г. на Софийския апелативен съд в отхвърлителната му част до размер на 25 000 лв. неимуществени вреди от ПТП на 11 май 2014 г., в резултат на което е пострадала пътуващата на задната седалка на мотоциклет „СУЗУКИ“ А. П.. С обжалваното въззивно решение на САС е отменено решението на СГС от 29.11.2018 г. по гр.д.№ 904/2015 г. на СГС, І ГО, 1 състав, в осъдителната му част за разликата над 35 000 лв. до 45 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлен предявеният от касаторката иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД до размер на 10 000 лв., като в останалата обжалвана част решението на СГС е потвърдено. С първоинстанционния съдебен акт частичният иск е уважен за сумата 45 000 лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер 70 000 лв. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно в обжалваната му част по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му в отхвърлителната част за разликата над 35 000 лв. до 60 000 лв. и уважаване на иска за още 25000 лв. ведно със законната лихва от 11 май 2014 г. до окончателното плащане на сумата. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси. Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал. 2 ГПК.
Ответникът по касация „ЛЕВ ИНС“ АД София не е взел становище по жалбата.
Настоящият състав на ВКС, Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийски апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени елементите от фактическия състав на чл.226 ал.1 КЗ /отм./- наличие на увреждания от управляващ застрахован при ответното застрахователно дружество автомобил, противоправно поведение и вина, както и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищцата вреди. Съдът е заключил че вследствие инцидента ищцата е получила счупвания на 11-ти и 12-ти гръдни прешлени, контузия на гръдния кош и сътресение на мозъка. Проведено е консервативно лечение в болнични и домашни условия, назначен е постелен режим и обезболяваща терапия. При приемане заключението на съдебно-медицинската експертиза в.л.Д. е пояснило, че при такава фрактура възстановителният период е не по-кратък от 6-7 месеца. Две години след ПТП ищцата се оплаква от болки при интензивно натоварване, продължително ходене и промени на времето. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди – 35 000 лв. – са съобразени възрастта на ищцата към момента на ПТП – 38 години, характерът на уврежданията, начина на причиняването им, вида на проведеното лечение – консервативно и медикаментозно, общата продължителност на възстановителния процес, поставянето на корсет, преживения стрес, неустановените твърдения за загуба на съзнание, пълното възстановяване, липсата на оперативна интервенция и на необходимост от чужда помощ, както и на усложнения. Отчетени са социално-икономическите условия към 2014 г.
Формулираните от касатора правни въпроси в молбата-изложение към жалбата могат да бъдат обобщени в два въпроса:
Кои са критериите за определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД при телесни увреждания и релевантни ли са за тях лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната.
Предвид съдържанието на мотивите на въззивния акт следва да се приеме, че първият въпрос – относно критериите при определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД е обусловил решаващата воля на САС по предмета на спора. Не са налице обаче допълнителните селективни основания за достъп до касационен контрол, сочени от жалбоподателката. При определяне размера на обезщетението въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК и със задължителните указания по т.ІІ на ППВС № 4/1968 г. Същият е обсъдил и анализирал релевантните за конкретния спор по размера на обезщетението факти и обстоятелства – телесните увреждания и тежестта им, активната възраст на пострадалата, неудобствата при използване на корсет, вида и продължителността на лечението, сравнително краткия възстановителен период, липсата на трайни неблагоприятни последици, интензитета на болките през първия месец от възстановяването, както и продължаващите субективни усещания за болка при натоварване и промяна на времето. И. от касатора правен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Не се развиват и съображения за неточно тълкуване на приложими правни норми, за необходимост от осъвременяване на съдебната практика. Допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено.
Вторият въпрос – относно задължението на съда да се съобрази с конкретната икономическа обстановка и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ не е обусловил решаващата воля на съда по предмета на конкретния спор. Въззивният съд е декларирал, че е съобразил обезщетението с конкретните обществено-икономически условия в страната към датата на процесното ПТП. Според формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика при произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се съобразява и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Нивата на застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за самото обезщетени за неимуществените вреди. Не е налице и допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, при чието наличие може да се прояви общото основание за достъп до касация. Не са развити от касатора съображения защо изведеният от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Неоснователно е и позоваването на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2113/12.10.2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, постановено по в.гр.д.№ 2019/2017 г. по описа на същия съд, в обжалваната му от А. Д. П. част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: