ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1010
София, 28.12.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2029 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н.Т. като процесуален представител на А. Д. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна от 08.ІІ.2018г. по гр.д. № 2382/2017г.
Ответницата по жалбата А. А. П. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез назначения й служебен адвокат М.Ф. е изложила съображения за липса на предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата И. А. П. от [населено място] в отговора си чрез адвокат Н.С. е заел становище за допускане на касационно обжалване и за нейната основателност.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение В. след връщането на делото от ВКС за ново разглеждане е отменил решението на В. от 25.ІV.2016г. по гр.д. № 10156/2015г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от А. А. срещу А. П. и И. П. иск за разваляне на сключения през 1981г. между ищеца и дъщеря му ответницата по време на брака й с И. П. алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот, подробно индивидуализиран, поради неизпълнението му в периода 01.VІ.2015г. – 18.VІІІ.2015г.
Въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. и чрез свидетелски показания, че до 11.VІ.2015г. ответниците изпълнявали задълженията си по алеаторния договор и че след тази дата А. П. престанала да извършва това, причина за което са влошените отношения между нея и бившия й съпруг И. П. и липсата на съдействие от страна на родителите й, които изпаднали в конфликт с нея. Липсата на съдействие обаче не я освобождава от задължението, което тя не е трансформирала в парично. Влошеното й здравословно състояние и ниската пенсия също не са обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на поетите задължения, нито водят до освобождаването й от тях.
При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че неизпълнението от страна на А. П. е незначително, тъй като касае много кратък период /01.VІ. – 18.VІІІ.2015г./, а в преклузивния срок не е поискано изменение на иска чрез добавяне на нов период на неизпълнение, и развалянето не би било в интерес на кредитора с оглед социалното предназначение на алеаторния договор. Освен това и през този период прехвърлителите не са останали без грижи, тъй като такива са полагани от ответника П.. Позовавайки се и на даденото в ТР № 6/2012г. на ОСГК разрешение въззивният съд е приел, че неизпълнението на само единия длъжник не може да доведе до разваляне на договора в каквато и да било негова част, тъй като намират приложение правилата за солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпроси в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както и наличие на основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
Поставен е въпросът „солидарно ли е договорното задължение по алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от родител на дете, което в момента на сделката е в брак с трето лице, ако съпругът на приобретателя не е страна по договора“. На този въпрос разрешение е дадено от ВКС с решението по гр.д. № 1356/2017г. 4 ГО, с което е отменено първото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане. Прието е с него, че ако по договор за издръжка и гледане кредиторът получава изпълнение само от единия длъжник, неизпълнението на другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора по чл.87 ал.3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като спрямо неделимото задължение за издръжка и гледане намират приложение правилата за солидарните задължения; когато по договора са задължени повече лица, за кредитора е без правно значение от кого получава дължимото изпълнение, и ако е удовлетворен, той не може да иска разваляне на договора по отношение на никое от задължените лица, каквито са приобретателката и съпругът й като ползващ се от договора. Въззивният съд се е произнесъл по поставения въпрос в съответствие с това разрешение на ВКС, респективно с ТР № 6/2011г. на ОСГК. При тези обстоятелства не е налице и соченото от касатора допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Неотносим към изхода на спора е вторият поставен от касатора въпрос „налице ли е точно изпълнение, ако приобретателят по алеаторния договор не изпълнява задълженията си по него, а друг близък на прехвърлителите, който признава основателността на претенцията за разваляне на договора, ги подпомага в ежедневния им бит, изпълнявайки свой личен нравствен дълг към тях“. Въззивният съд не е формирал извод, че ответникът П. е изпълнявал към ищеца и съпругата му свой нравствен дълг. Решаващият извод е, че П. е задължено по алеаторния договор лице, с който /извод/ поставеният въпрос не е във връзка. Хипотетичен характер има и въпросът „дали ако длъжникът по договор не изпълнява задълженията си, а други лица, например низходящи, водени от нравствени подбуди, полагат грижи за родителите си, това ще е основание да се откаже разваляне на договора“, поради което и той не отговаря на предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване по него.
Третият релевиран в изложението въпрос „колко време трябва да продължи неизпълнението на задълженията по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане на възрастни болни хора, за да е налице съществено неизпълнение, което да е основание за развалянето му“ не е от значение за изхода на спора с оглед сам по себе си решаващият извод на въззивния съд, че договорът е изпълняван през процесния период от солидарно отговорният по него длъжник ответникът П..
Следва да се посочи, че част от сочената от касатора практика във връзка с втория и третия въпроси не е относима в случая. С решението по гр.д. № 1591/2014г. ІІ ТО разрешение е дадено на въпроса за възможността за разваляне на двустранен договор /в случая за продажба на дървесина/ с връчване на препис на насрещната страна от исковата молба, независимо от това дали с нея е посочен или не подходящ срок за изпълнение. По такъв въпрос в разглеждания случай няма произнасяне от въззивния съд, а и по силата на чл.87 ал.3 ЗЗД разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот може да се извършва само по съдебен ред /т.е. с постановяването на съдебно решение, но не и с едностранно изявление/. Няма произнасяне от въззивния съд и по въпроса за погасяване на вземането за издръжка и гледане, разрешение на който е дадено с решение на ВКС по гр.д. № 89/98г. ІІ ГО, според което ако изпълнението по договор за издръжка и гледане не е започнало веднага със сключването му, а след изтичане на пет години или изобщо не е започнало, вземането за гледане и издръжка не е погасено за последните пет години преди предявяването на иска, защото то е ставало изискуемо ден по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за правото по чл.87 ал.3 ЗЗД.
С оглед извода в атакуваното решение, че договорът не може да бъде развален поради изпълняването му от едното от солидарно задължените по него лица, останалата сочена от касатора съдебна практика не обосновава наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по втория и третия въпроси, тъй като приетото с решенията: по гр.д. № 1205/2014г. 4 ГО – че кредиторът има интерес да получава цялостно и ежедневно грижи и издръжка в размера, съответстващ на вида и обема на уговореното, нуждата на кредитора от издръжка и грижи не може да остане неудовлетворена дори и при негова забава; при неизпълнение на алеаторна престация кредиторът има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с оглед неговия интерес; по гр.д. № 1853/2014г. ІV ГО – че неизпълнението – пълно или частично, забавено или неточно, е винаги основание за разваляне на договора; и по гр.д. № 295/2002г. ІІ ГО – че задължението за издръжка и гледане изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от длъжника, ако изпълнението е непостоянно и непълно, водещо до невъзможност прехвърлителят да живее спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения му стандарт, то е значително и обосновава развалянето на договора, не е в противоречие с този извод.
По твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение.
Очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице при порок на въззивното решение, който е установим само от неговото съдържание, защото от него е явно, без необходимост от анализ на процесуалните действия на съда и страните, на представените доказателства, на приложените норми, че е допуснато особено съществено нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика. Т.е. очевидната неправилност е видимо тежко нарушение на закона или явно несъответствие между фактическите и правните изводи на въззивния съд. С оглед на това очевидно неправилен ще е съдебен акт, примерно, с който законът е приложен в обратния на вложения в него смисъл, или спорът е разрешен въз основа на несъществуваща или отменена норма или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Няма да е очевидно неправилен съдебен акт поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практиката на ВКС, с решения на Конституционния съд или на Съда на ЕС, при неправилно разрешаване на спорни въпроси относно приложимия закон, действието на нормите във времето, при необоснованост в резултат на неправилно възприемане на фактическата обстановка, на необсъждане на доказателства и др. – във всички тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК предпоставки.
В разглеждания случай наличието на това основание за допускане на касационно обжалване касаторът не е обосновал. Твърденията му в изложението във връзка с поставените по реда на чл.280 ал.1 ГПК въпроси /неправилност на извода за неизпълнение само в периода 01.VІ. – 18.VІІІ.2015г., незначителността следвало да се преценява с оглед интересите на кредитора – двама възрастни хора, два месеца и половина без грижи, не било незначително неизпълнение, защото поставяло под заплаха физическото им оцеляване, дори и факта на прекратяването на брака между ответниците по изключителна вина на П. било показател, че тя не е осигурила на родителите си спокоен и нормален живот, на който те са се надявали, запазването на договора не било в интерес на кредиторите, тъй като единствено задължената по него дъщеря нито преди делото, нито в хода на процеса не полагала грижи и уважение към тях/ са за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон, които представляват касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК. Не се сочи порок, притежаващ характеристиките на явно тежко нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика. Сочените нарушения не явстват пряко от съдържанието на въззивното решение, а преценката дали такива са допуснати или не изисква проверка и анализ на процесуалните действия на съда, на събраните по делото доказателства и съпоставянето им с формираните изводи от фактическа и правна страна. Такава преценка касационният съд може да извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането.
При липсата на основната предвидена в закона предпоставка, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Ответниците по касационната жалба не претендират разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, втори състав, № 204 от 08.ІІ.2018г. по гр.д № 2382/2017г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: