Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 02.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14.11.2018 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1570 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. П. А. срещу въззивно решение от 11.01.2018 г. (то е обявено на 15.01.2018 г.) по гр.д. № 368 /2017 г. по описа на Окръжен съд Монтана в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателката срещу Й. А. П. и Г. И. П. с правно основание чл. 108 ЗС за реална част с площ 700 кв.м. от земеделска земя – лозе и иск с правно основание чл.72 ЗС за заплащане на извършени в частта от имота подобрения в размер на 19 650 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за които след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК след ДВ, бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване, съединен с искове с правно основание чл.72 ЗС с цена над 5 000 лева.
Въззивният съд е приел следното:
Посочил е трите предпоставки за основателността на иска по чл.108 ЗС и че те трябва да са налице едновременно – че ако която и да е от трите предпоставки не е налице, искът следва да бъде отхвърлен. Посочил е и предпоставките за осъществяването на наведеното от ищцата придобивно основание. След което ги е разгледал.
Въззивният съд е приел, че искът за собственост е неоснователен, тъй като наведеното придобивно основание – придобивна давност в резултат на давностно владение в продължение на 49 години не е осъществено, защото наследодателят на ищцата и самата ищца не са проявили субективния елемент на владението – намерението за своене на вещта, третирането и като своя (анимус). Наследодателят на ищцата е подал молба за закупуване на имота в отдел „Общинска собственост“ (на общината), а ищцата също е ходила в общината със същата цел – закупуването на имота. Въззивният съд е приел, че когато едно лице прави постъпки да закупи определен имот, това означава, че не се счита за собственик. Следователно наследодателят на ищцата и самата ищца не са третирали имота като свой, те са упражнявали единствено фактическа власт върху имота, което не е достатъчно за придобиването му по давност.
Въззивният съд е приел, че искът по чл.72 също е неоснователен, тъй като легитимиран да води такъв иск е само добросъвестният владелец, а ищцата дори няма качеството на владелец.
Във връзка с довод за неправилност на обжалваната част от решението – бланкетен довод за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения – че съдът не е обсъдил всички доводи на жалбоподателката (ищца) и събраните по делото доказателства и във връзка с твърдения по съществото на исковете жалбоподателката извежда следния процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите на страните и всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти, с излагане на правни изводи, с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил, за който твърди, че е разрешен в противоречие на установената практика.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът не е обуславящ, тъй като исковете не са отхвърлени поради това, че съдът е приел за недоказани твърденията на ищцата, а обратно – защото е приел за осъществени определени факти, които ищцата твърди в исковата си молба, които имат значение за спора, на които тя основава исковете си (че наследодателят на ищцата и тя самата са правили опити да купят имота от общината). Тези факти не се оспорват от насрещните страни. Те са неизгодни за ищцата. Поради това тези факти не се нуждаят от доказване. На доказване подлежат само тези факти, които имат значение за спора, които се оспорват от насрещната страна (чл.153 ГПК).
Или: Както беше посочено, в случая въззивният съд е приел, че неоснователността на иска следва от самите твърденията на ищцата в исковата и молба, които са за неизгодни за нея факти. Както и че при отсъствието на някоя от предпоставките за уважаването на исковете, които е посочил, следва тяхната неоснователност.
Жалбоподателят твърди и че решението в обжалваната част е очевидно неправилно и че това е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК.
Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят сочи следните аргументи: въззивният съд се е позовал само на една част от събраните доказателства. Това са вече изложените доводи за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).
В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и не са представили доказателства да са направили такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 15.01.2018 г. по гр.д. № 368 /2017 г. по описа на Окръжен съд Монтана,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.