Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 02.01. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28.11.2018 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1978 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Ш. срещу въззивно решение № 819 от 06.02.2018 г. по гр.д. № 6887 /2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение на Софийски районен съд., с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост в частта за 61.91 /371.50 ид.ч. (за разликата над 38.09 /371.50 ид.ч. до 100 /371.50 ид.ч.) от УПИ VI-97, в кв.8, по плана на [населено място], местността „Кривата река“, целият с площ от 371.50 кв.м., и вместо това искът е отхвърлен в тази част – за 61. .91 /371.50 ид.ч. от описания УПИ.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна В. С. С. – Д. и третото лице – помагач на тази страна – [фирма] твърдят в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за които след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК след ДВ, бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел следното:
Основният спорен между страните въпрос е противопоставимо ли е на ответницата В. С. С. – Д. и на праводателя и [фирма] решението по посочено гражданско дело, с което дарението на 1 /6 ид.ч. от имота, направено от П. П. Ш. в полза на праводателя на [фирма] – Л. П. Ш., е отменено на основание чл.227,ал.1,б„в“ ЗЗД.
Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.121,ал.3 ГПК от 1952 г. (отм.), (чл.226,ал.3 от действащия ГПК) и е приел, че влязлото в сила решение има действие и спрямо приобретателя на спорното право в хода на висящ процес, с изключение на действието на вписването, което се отнася за недвижим имот (чл.114 ЗС). Приел е, че съгласно чл.114,б.„а“ ЗС исковите молби по искове по чл.227 ЗЗД подлежат на вписване и че съгласно чл.227,ал.5 ЗЗД вписване на искова молба по чл.227,ал.3 ЗЗД има оповестително-защитно действие. Приел е, че отмяната на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил. Приел е, че след изтичане на шестмесечния срок по чл.115,ал.2 ЗС оповестително – защитното действие на вписването на исковата молба губи действието си. А ако срокът бъде спазен, отбелязването на решението консолидира и продължава оповестително-защитното действие на исковата молба. Вписването поражда ново оповестително – защитното действие, но само от момента, в който е било извършено. Пропускане на шестмесечния срок по чл.115,ал.2 ЗС има за последица заличаване с обратно действие на вписването на исковата молба. Въззивният съд се е позовал на установената практика на ВКС, отразена в решение № 414 /29.10.12 по гр.д. № 222 /2012 г. на ВКС, I г.о..
Въззивният съд е приел, че в случая срокът по чл.115,ал.2 ЗС е пропуснат – вписването на съдебното решение е извършено след придобиване на права от трето лице. Поради това влязлото в сила решение по иска по чл.227 ЗЗД е непротивопоставимо на третото лице, сключило сделка за придобиването на имота. Вписването на исковата молба е изгубило действието си и не обвързва правоприемника на ответницата по иска по чл.227 ЗЗД. Същото се отнася и до последващото прехвърляне, поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
В изложението за допускане на касационно обжалване във връзка с доводи, че вписването на съдебното решение по иска за отмяна на дарение (след изтичането на срока по чл.115,ал.2 ЗС) е породило действието си, са изведени следните правни въпроси, за които жалбоподателят твърди, че обосновават основания за допускане на касационно обжалване:
1. След като прехвърлянето на недвижим имот е станало след вписване на искова молба за да намаляване (отмяна) на дарение, то от кой момент се счита, че правото на приобретателя по последваща сделка е отпаднало – от датата на влизане в законна сила на решението за намаляване на дарението или от датата на вписване на решението за намаляване на дарението в Службата по вписванията?
Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпросът не е обуславящ, защото не описва пълно установената по делото фактическа обстановка – юридическият факт, че е пропуснат срокът по чл.115,ал.2 ЗС за отбелязване на решението, постановено по вписаната искова молба.
Обуславящ е въпросът дали в хипотезата на пропуснат срок по чл.115,ал.2 ЗС, влязлото в сила решение може да се противопостави на трето лице, придобило процесния имот след вписване на исковата молба по време на висящото дело, или не. Или: искът не е отхвърлен поради това, че правата на праводателя на ответника не са отпаднали по силата на влязло в сила решение, а поради отпадане на действието на вписването в резултат на приложението на чл.115,ал.2 ЗС (поради заличаване с обратно сила на действието на вписването на исковата молба).
Към това може да се добави и че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като по въпроса има практика, на която въззивният съд се е позовал.
2. Следва ли съдът при постановяване на решението да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.235 ГПК?
Въпросът е свързан с довод за неправилност на изводите на въззивния съд, че при наличие на вписана искова молба по иска за отмяна на дарението, която е породила оповестително- защитно действие и при уважаването на иска, придобилият след вписване на исковата молба е обвързан от решението, с което е уважен искът за отмяна на дарението.
Следва да се добави и че нито в касационната жалба, нито в изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не твърди, че въззивният съд не е обсъдил конкретен довод от значение за спора, а че изводите му за неоснователността на доводите на жалбоподателя са неправилни, което е различно от визираното в правния въпрос необсъждане на довод на страна по делото. Не се твърди и че въззивният съд не е обсъдил доказателство за релевантен факт.
Доколкото е свързан със задължение на въззивния съд по всяко разглеждано въззивно дело, въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика, на която се е позовал жалбоподателят. Въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя, но видно от изложеното за мотивите му, ги е намерил за неоснователни, поради това, че е установил пропускане на установения в чл.115,ал.2 ЗС шестмесечен срок за отбелязване (вписване) на съдебното решение. Или: излагането на мотиви за неоснователност на доводи на страна по делото е различно (и обратното) на необсъждането им.
Тоест изведеният въпрос няма връзка нито с наведените доводи за неправилност, нито с установеното за мотивите на въззивния съд.
Общото за двата въпроса е, че в касационната инстанция, както и във въззивната, жалбоподателят се брани с доводи, които игнорират установения по делото релевантен факт за пропуснатия срок, установен с разпоредбата на чл.115,ал.2 ЗС, за вписване на съдебното решение и игнорират правното значение на този пропуснат срок.
Жалбоподателят твърди и че решението е очевидно неправилно и че това е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Не излага аргументи за очевидната неправилност.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).
В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна В. С. С. – Д. за присъждане на разноски при условията на чл.38,ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА съгласно приложения списък и договор за процесуално представителство и пълномощно е основателно за сумата 700 лева. Третото лице – помагач не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 819 от 06.02.2018 г. по гр.д. № 6887 /2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Осъжда П. Д. Ш. да заплати на В. С. С. – Д. сумата 700 (седемстотин) лева разноски за процесуално представителство в настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.