Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 02.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14.11.2018 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1745 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. К. срещу въззивно решение № 6364 от 15.12.2017 г. по гр.д. № 311 /2017 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение на Санданския районен съд, с което са уважените отрицателни установителни искове на жалбоподателя, че ответниците не са собственици на поземлен имот с площ 345 кв.м. за разликата над 180 кв.м. до 230 кв.м. (за 2 /3 ид.ч. от имота) и с което на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за частта от 50 кв.м.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни А. Д. Ч., К. Д. С., К. П. Д. и Д. А. Д. твърдят в писмен отговор, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Насрещните страни Р. Н. М. и Б. Н. М. твърдят в писмен отговор, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за които след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК след ДВ, бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел следното:
Ищецът иска да бъде установено, че ответниците не са собственици на 2 /3 ид.ч. от дворно място (за разликата над 1 /3 до 2 /3) и иска отмяна на констативни нотариални актове за тези идеални части. Правният интерес ищецът обосновава с накърнени собственически права от издаден констативен н.а. от 1965 г. и последващи прехвърляния. Ищецът е признат за собственик на 50 кв.м. ид.ч. от същия парцел, тогава с площ 442 кв.м.. Ответниците – на 2 /3 ид.ч. на парцел от 306 кв.м. и жилищна сграда. Безспорно е и наличието на други съсобственици на недвижимия имот.
Въззивният съд е обосновал извода си, че за ищеца липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.
Въззивният съд се е позовал на ТР № 8 /2013 г. на ОСГТК на ВКС за това, че интерес от такъв иск има, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече тези на ответника, но е приел, че в случая отсъства коя да е от изброените хипотези.
В случая представените по делото доказателства легитимират страните като собственици на идеални части от посочения имот на различни фактически (придобивни) основания, реализирани в отделни моменти, в които общият имот е имал различна площ. Съпоставката на доказателствата сочи на редуцирането на площта, което не се оспорва. При това положение се намаляват притежаваните от страните квоти, понеже се касае до идеални части и всяка промяна неизбежно рефлектира върху обема права на всеки от съсобствениците. Математическото съотнасяне на правата на страните към сегашната площ сочи на отсъствие на каквото и да е засягане от ответниците на правата на ищеца към момента на приключване на устните състезания. От това следва, че няма оспорване от ответната страна на правата на ищеца нито извънсъдебно, нито в хода на процеса, а изрично признаване на правата на ищеца.
Липсва възможност, а също и твърдения от ищеца за евентуално придобиване от него на права, ако отрече тези на ответниците, респективно позоваване на фактическо състояние.
Поради това въззивният състав счита ищеца за лишен от правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, както и от положителен такъв, който би довел до признаване на правата на ищеца, без да засегне правата на ответниците по иска, тъй като те не се припокриват.
Данните за наличието на други съсобственици допълнително обосновават липсата на правен интерес, предвид неизследвания им обем права. Те не са страни по делото. Наличието на спор за дялове също не може да обоснове правен интерес.
В изложението за допускане на касационно обжалване са изведени следните процесуалноправни въпроси, за които жалбоподателят твърди, че обосновават основания за допускане на касационно обжалване:
1. Налице ли е правен интерес в хипотеза, в която ответниците не оспорват правата на ищеца в хода на процеса, но са се снабдили с констативен нотариален акт върху идеални части от имота, в обема на които се включват претендираните от ищеца права и последващите въз основа на този констативен нотариален акт прехвърлителни сделки неизменно показват отричане или ограничаване правата на ищеца?
Въпросът не е обуславящ, тъй като видно от мотивите на въззивния съд по делото не е установена фактическата обстановка, на която е основан въпросът – че ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт върху идеални части от имота, в обема на които се включват претендираните от ищеца права, а обратното, че правата, за които ответниците притежават титул за собственост, са различни от правото, за което ищецът притежава титул за собственост, че страните по делото притежават различни идеални части от процесния имот. Към това може да се добави и че самият ищец не е твърдял такова нещо – ответниците да са се снабдили с констативен нотариален акт върху идеални части от имота, в обема на които се включват претендираните от ищеца права, а че ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за права в обем, каквито не притежават (стр.4 от исковата молба, абзац първи), въпреки, че част от тези права (1 /3 от 2 /3 ид.ч.) са били прехвърлени от техния праводател.
2. Наличието на правен интерес (от предявяването на иска) обусловено ли е от поведението на ответника?
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както твърди жалбоподателят (че ответниците оспорват правата на ищеца).
Видно от написаното за мотивите на въззивния съд, той е приел, че въпросът е обуславящ, че има значение дали ответниците оспорват правата на ищеца, но че в случая не е установено нито съдебно (по делото), нито извънсъдебно оспорване от страна на ответниците на правата на ищеца.
3. Допустимо ли е да се извърши преценка за наличие на правен интерес от предявения иск по математически принцип при липса на уеднаквяване при една и съща мерна единица на квотите на страните, т.е. може ли да се сравняват 50 кв.м. ид.ч. с дял от 2 /3 ид.ч. и по този начин да се съотнасят към общата площ на имота, не следва ли всички мерни единици да са или в квадратни метри или в дробни идеални части?
Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с ТР № 8 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал съдът.
Въпросът не е обуславящ първо защото, както беше посочено по-горе, въззивният съд е приел, че правата на ответниците върху процесния имот не засягат правата на ищеца върху същия имот и че ответниците не оспорват правата на ищеца нито по делото, нито извънсъдебно.
Въпросът не е обуславящ и тъй като, видно от мотивите на въззивния съд, той е съпоставил правата на страните, като е съобразил съотношението им към една и съща площ на процесния имот – тази по актуалния му статут, т.е. използвал е една и съща мерна система.
Към това може да се добави и че въззивният съд не е допуснал противоречие и с посоченото тълкувателно решение, в което не е прието противно разрешение (че при определяне на правата на съсобствениците върху един и същ имот, те се изчисляват върху различни площи, които имотът е имал в различните моменти, в които различните съсобственици са придобивали права върху него), а съвсем различно (кога е налице правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск).
Настоящият състав намира, че обуславящ е въпросът: дали при упражняване на правомощията си по чл.269 ГПК – при преценката на допустимостта на първоинстанционното решение и на допустимостта на иска, и по основателността на доводите за неправилност на първоинстанционното решение по иск за собственост на поземлен имот въззивният съд следва да съобрази актуалния териториален статут на процесния имот и да установи правата на страните към момента на приключване на съдебното дирене, който е разрешен положително в съответствие с установената практика.
Към това следва да се добави, че видно от изложеното по-горе за неговите мотиви, въззивният съд е обсъдил правата на страните, така, както са посочени от ищеца в исковата молба и ги е установил въз основа на представените по делото доказателства, от които е установено, че площта на процесния имот е била различна към различните моменти, в които са се осъществили различните придобивни основания.
Жалбоподателят твърди и че решението е очевидно неправилно, поради това, че в противоречие с ТР № 8 /2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е правил неясни и недопустими математически изчисления и че това е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Т.е. разгледаният по-горе като правен въпрос се навежда повторно като довод за очевидна неправилност. Като довод за очевидна неправилност се сочи и това, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).
В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито в противоречие с посоченото тълкувателно решение, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
Към това може да се добави и че преценката на допустимостта се извършва преди преценката на доводите за неправилност, че преценката за наличие или липса на правен интерес се извършва въз основа на фактическите твърдения на ищеца и че при извод за недопустимост на първоинстанционното решение, поради недопустимост на иска, поради липсата на правен интерес, не се достига до проверка на събраните доказателства, поради което в случая не следва да се приеме, че решението е очевидно неправилно.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещните страни М. за присъждане на направените разноски е основателно и доказано за сумата 500 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство. Останалите насрещни страни не претендират разноски и не са представили доказателства да са направили такива, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 6364 от 15.12.2017 г. по гр.д. № 311 /2017 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Осъжда В. А. К. да заплати на Р. Н. М. и Б. Н. М. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.