О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 03.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.11.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2057 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 741 от 28.03.2018 г., по т.д.№ 6668/2017 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 26.07.2017 г., по т.д.№ 6796/2015 г. за уважаване на предявените от „СМАРТА СЪРВИЗ” ЕООД срещу настоящия касатор, като ответник, обективно кумулативно съединени искове: по чл.208, ал.1 КЗ/ отм./ за сумата 162 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Имущества” № 2200140300000055 / 20. 02. 2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.20.2015 г. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 10 230.61 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.03.2015 г. – 18.10.2015г., както и в частта за присъдените деловодни разноски от 16 439.02 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност– касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд, че в качеството си на застраховател не е спазил „добрата застрахователна практика”, изискваща да се осведоми за състоянието на застрахования обект и да извърши оглед на застрахованото имущество преди сключване на застрахователния договор,считайки същия за необоснован и материално незаконосъобразен. Поддържа, че доколкото понятието „добра застрахователна практика” не е легално дефинирано, то съществува неяснота както относно действията, които се включват в съдържанието му, така и кому е възложено спазването им – нему или на застрахования и тази празнота в закона е непреодолима „чрез самоволните разсъждения на въззивния съд, изградени в ущърб на застрахователя”.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право: 1.”Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и съответно да изложи самостоятелни мотиви защо кредитира едни доказателства, а не взема предвид други, респективно следва ли при извеждане на мотивите да обсъди и доводите на страните във вр. със спорното право?”; 2.” Следва ли съдът при невъзприемане на едно експертно заключение за сметка на друго такова, прието по делото да изложи мотиви за недостатъците на невъзприетото от него заключение?”; 3.”Следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост?”; 4.”Следва ли въззивният съд при изготвяне на доклад по делото да даде указания на страните в какво се изразява „добрата застрахователна практика”, предполагаща преди сключването на застрахователния договор задължителните действие на страните по него, в чия тежест е установяването на това обстоятелство, както и дали се сочат доказателства в тази насока?”
Като израз на твърдяното противоречие по поставените процесуалноправни въпроси са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: № 3/15.03.2016г., по гр.д.№ 2526/15 г. на ІІІ г.о.; № 57 / 06.07.2016 г., по гр.д.№ 5932/2015 г. на ІІ г.о.; № 23/02.02.2018 г., по гр.д.№ 920/2017 г. на ІV г.о.; № 54 от 25.03.2014 г., по гр.д.№ 3066 / 2013 г. на ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп до касационен контрол, излагайки подробни съображения за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. При уславията на евентуалност изразява несъгласие и с въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд за наличие на основание за ангажиране договорната отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на застрахования имуществени вреди, настъпили в резултат на предвиденото в договора застрахователно събитие „пожар”, съобразно общото правило на чл.208, ал.1 КЗ/ отм./. Съпоставяйки безспорните по делото факти – наличие на валидно застрахователно правоотношение между „СМАРТА СЪРВИЗ” ЕООД и ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” по сключен помежду им договор за имуществено застраховане – клауза 001 „Пожар и други опасности” за обект на застрахователна закрила – сграда със смесено предназначение – „Бизнес Център Слатина”, заедно с намиращите се в нея машини, съоръжения, оборудване, инвентар и стока, обективиран в добавък № 3 към застрахователна полица № 2200140300000055 /20.02.2014 г. с датата на възникналия „ пожар” – 06. 11.2014 г. Софийски апелативен съд е счел, че застрахователното събитие, покрит застрахователен риск, е настъпило през времетраене на застрахователния договор, за което застрахователят е своевременно уведомен и което в определените по делото граници е засегнало застрахованото имущество, собственост на ищцовото търговско дружество. Позовавайки се на условията при който процесната застраховка е сключена и на изричното уведомление на бенефициера „ОББ”АД, заведено при застрахователя под вх.№779/08.02.2016 г., че не желае да се ползва от предоставените му със същата права, а следва застрахователно обезщетение да бъде платено на застрахованото търговско дружество, решаващият състав на въззивния съд е отрекъл основателността на защитното възражение на ответника за липса на активна легитимация на ищеца по предявения иск, основан на чл.208, ал.1 КЗ/ отм./. Анализирайки представените по делото строителни книжа, свързани с изграждането на застрахованата сграда, приложения нотариален акт за собственост на терена върху който същата е построена по н.д.№ 1048/2003 г. и показанията на разпитаните свидетели, въззивната инстанция е отхвърлила като неоснователно и другото защитно възражение на застрахователя, с което е оспорена принадлежността на правото на собственост върху застрахованото имущество на ищеца. В допълнение възприетото разрешение е аргументирано с липса на заявено от застрахователя подобно възражение срещу правото на собственост на „СМАРТА СЪРВИЗ” ЕООД към момента на сключване на застрахователния договор, значително предхождащ момента на настъпване на застрахователното събитие и с отсъствие на установено в хода на процеса изгубване правото на собственост върху същото това имущество от страна на ищеца, за което доказателствената тежест е на ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”.
По отношение на основния спорен във въззивното производство въпрос, свързан с непокритите от процесната застраховка рискове, ясно определени в ОУ на застрахователя, въззивната инстанция е счела, че те не намират приложение към разглежданото застрахователно събитие. Изложените съображение са обосновани с добрата застрахователна практика, изискваща застрахователят да се е осведомил за обекта на застрахователна закрила преди сключване на съответната имуществена застраховка и при констатирани недостатъци в същия, включващи се към непокритите по ОУ рискове, да откаже финализиране на сделката.
Затова и липсата на подобни констатации, вкл. за начина на изграждане на коминната инсталация в застрахования обект, по арг. от чл.188, ал.2 КЗ/ отм./, означава че той не е обстоятелство, което да е съществено за риска. Процесната имуществена застраховка е сключена за описаната сграда и изградените в нея инсталации в това си конкретно и непроменено към датата на застрахователното събитие техническо състояние, което означава, че чрез тези свои действия съконтрахентите са дерогирали всички несъвместими с него клаузи от ОУ, предвиждащи непокрити рискове /чл.186, ал.1, изр.3 КЗ/ отм./. В допълнение е посочено още, че хипотезата на непокрити рискове в р.ІІІ,б.”О” от ОУ на застрахователя предполага съответният строителен недостатък да е пряката причина за конкретното настъпило застрахователно събитие. В разглеждания случай, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, такава причинно- следствена връзка не само е останала недоказана, тъй като безспорно пожарът е настъпил от допълнително развилите се процеси – натрупване на сажди и мазнини в коминното тяло, но според данните от заключението на приетата по делото разширена комплекса СТЕ, недоказани са останали и твърдяните от ответника строителни дефекти в изградената коминна инсталация. С оглед показанията на разпитаните свидетели / Г.Л. и П.Ц./, преценени от Софийски апелативен съд заедно с останалия доказателствен материал по делото, въззивният съд е отрекъл да налице и неизпълнение задълженията на застрахования за предприемане на предохранителни противопожарни мерки по опазване на имуществото, което му поведение да е обусловило осъществяване на хипотезите на чл. 207, ал.1 и чл.211, т.2 КЗ/ отм./, респ. тези по р.VІІІ, т.2, б.”Д” и „Е” и б.”Л” от ОУ.
Съдържанието на решаващите мотиви, изложени в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
Съгласно задължителните постановки в т. 1 на ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове достъпа до касационен контрол, правният въпрос, формулирането на който е изцяло в тежест на касатора, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.
Поставените от жалбоподателя в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не попадат в приложното поле на касационния контрол, съобразно разпореденото от чл. 280, ал. 1 ГПК.
Процесуалноправните въпроси №№ 1, 2 и 3, израз на твърдяната в касационната жалба процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и несъгласието на касатора с извършената от съда преценка на доказателствения материал, вкл. заключението на изслушаната разширена СТЕ, в същността си са доводи за неправилност – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК,които дори и евентуално основателни, не обосновават общото главно основание за допускане на касационното обжалване.
Нещо повече, дори да се възприеме тезата на жалбоподателя, че в случая същите тези въпроси имат обуславящ за изхода на делото характер, то недоказано по отношение на същите е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Не съществува спор в практиката на ВКС относно задължението на въззивния съд да изложи свои собствени съображения за приетата за установена фактическа обстановка, да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства, да даде свое разрешение по спорния предмет на делото, да формира свои изводи по съществото на спора и по приложението на закона. Именно в съответствие с тази съдебна практика въззивният съд се е произнесъл по спорния предмет на делото, подложил е на самостоятелна преценка доказателствата, вкл. заключението на разширената комплексна строително- пожаротехническа експертиза, назначена след оспорване на изслушаната еднолична пожаротехническа експертиза, обсъдил е доводите и възраженията на страните, спазвайки очертаните с въззивната жалба граници на въззивното производство, основал е решението върху приетите за установени обстоятелства и релевантните за спора доказателства, изложил е изводите си по приложението на закона. Следователно възприетото от въззивната инстанция разрешение на поставените от касатора процесуално правни въпроси не е в отклонение от задължителната съдебна практика, част от която цитирана и от последния.
Единствено за пълнота на изложеното следва да се посочи, че според прието в задължителната съдебна практика – т.10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и във формирана по реда на чл.290 ГПК практика на касационната инстанция, съдът не е длъжен да приеме заключението на в.л. независимо дали то е било оспорено или не от страните, а е длъжен да го обсъди наред с всички останали доказателства по делото и да прецени доказателствената му сила,според неговата обоснованост. Именно по този начин е процедирал и Софийски апелативен съд, който въз основа на критериите за преценка, установени в чл.201 ГПК е допуснал разширена СТЕ по см. на чл.200, ал.3 ГПК и след приемане на заключението и е изложил мотиви, с които е обосновал съображенията си за неговата годност и възприемането му.
Не обосновава приложното поле на касационното обжалване и въпрос № 4. Освен, че той е некоректно поставен, няма и самостоятелно значение за решаващите правни изводи на въззивния съд. Липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглежда поддържаното допълнително основание за това ,в който смисъл са и задължителните постановки в т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват в размер на сумата 3 500 лв. – реално заплатено в брой и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адв.М.Г. от 20.07.2018 г. Доколкото,обаче, уговореното и заплатено, според съдържанието на същия този договор, адвокатско възнаграждение от общо 7 000 лева обхваща освен изготвяне отговор на касационната жалба, така и процесуалното представителство на „СМАРТА СЪРВИЗ” ЕООД пред ВКС, без да са съответно разграничени и конкретизирани отделните платени суми, то с оглед характера на производството по чл.288 ГПК, дължима в случая се явява единствено сумата от 3 500 лв.
Мотивиран от изложеното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 741 от 28.03.2018 г., по т.д.№ 6668/2017 г., по описа на с.с.
ОСЪЖДА ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София да заплати на „СМАРТА СЪРВИЗ” ЕООД сумата 3 500 лв./ три хиляди и петстотин лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: