О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
Гр.София, 04.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 3120/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. А. И. и С. П. И. срещу въззивно определение на Софийския апелативен съд № 2143 от 9 юли 2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 1052/2018 г. на 8 с., ГО, с което е отменено определение на СГС по гр.д.№ 12091/2017 г. по описа на същия съд от 16 януари 2018 г., с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК, подадена от ответното сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ София за допълване на определение от 17.11.2017 г. в частта за разноските и вместо него е постановено осъждане на жалбоподателите ищци да заплатят по 6120 лв. разноски на „Н.“ на основание чл.78 ал.4 ГПК. В жалбата се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно доколкото оттеглянето на иска е последица от факти, настъпили след предявяването му и ответното сдружение е дало повод за завеждане на делото, поради което общото правило на чл. 78 ал.4 ГПК не следва да се приложи в процесния случай. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на молбата с искане за присъждане на разноски. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
В срока за отговор на частната жалба ответното сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ изразява становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол.
При преценка на допустимостта на частната жалба съставът на ВКС съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно определение на САС от вида на определенията по чл.274 ал.3 т.2 ГПК и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение по чл.248 ГПК, с което е отменен отказът на СГС за допълване на определението му за прекратяване на производството поради оттегляне на исковете и са присъдени разноски в полза на ответното сдружение, въззивният съд е приел, че последното има право на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на исковете в съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК. Счел е за неприложима при прекратяване на производството нормата на чл.78 ал.2 ГПК, относима към отговорността за разноски при постановяване на акт по съществото на спора. В случаите, при които не се е стигнало до постановяване на решение, съдът не дължи изследване на причините за предявяване на иска и евентуалната им връзка с поведението на ответника. Според цитираната от ищците съдебна практика ответникът няма право на разноски в хипотезата на погасяване на задължението му в хода на процеса. В случая не е налице такава хипотеза. Искането за разноски е своевременно заявено с оглед предприетите действия по прекратяване на производството в закрито заседание, с молбата по чл.248 ГПК са представени доказателства за платен адвокатски хонорар в уговорения размер 12240 лв. с ДДС поради постановяване на прекратителното определение по чл.232 ГПК. При липса на релевантно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът е заключил, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а искането за присъждане на адвокатско възнаграждение – уважено в предвидения размер.
Въпросите относно ненадлежно упражняване на правото на изменение на съдебен акт в частта за разноските поради липса на списък по чл.80 ГПК са неотносими към спора поради обстоятелството, че предявеното с молбата искане е за допълване на определението по гр.д.№ 12091/2017 г. на СГС от 17.11.2017 г., а не за изменение, както неправилно е квалифицирано в определението на СГС /молба по чл.248 ГПК – лист 70 в досието на първоинстанционното дело на СГС, І ГО, 2 с/. Липсата на списък по чл.80 ГПК в хипотезата, в която съдът въобще не се е произнесъл по отговорността за разноските, не е основание да се откаже допълване на съдебния акт в частта му за разноските съгласно т.8 на ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Третият въпрос – има ли право ответникът на разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на иска когато същото е последица от факти, настъпили след предявяването му и ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото – е некоректно зададен. От мотивите на обжалваното въззивно определение е видно, че Софийският апелативен съд е приел на първо място, че не дължи изследване на причините за прекратяване на делото, включително и поведението на ответника при разрешаване на спор за разноски при оттегляне на иска. Формулираният от жалбоподателите хипотетичен трети въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд за присъждането на разноски. Не е налице и допълнителният селективен критерий- противоречие с практиката на ВКС. Според трайно установената съдебна практика при прекратяване на делото поради оттегляне на иска спорът за разноските не може да бъде разрешаване с оглед предположения за евентуалното му уважаване или отхвърляне ако не би бил оттеглен.
На второ място въззивният съд е приел, че оттеглянето на иска не е предприето поради новонастъпили обстоятелства след депозиране на исковата молба, зависещи от ответника и погасяващи заявеното за защита спорно право. Счел е, че сключването на застрахователен договор през 2014 г., представен в хода на процеса от ответника за установяване валидна застраховка „Гражданска отговорност“, не е новонастъпило обстоятелство, нито е свързано с извънпроцесуалното поведение на ответника.
Предвид изложеното следва да се приеме, че изведените от жалбоподателите въпроси не са от значение за изхода на процесуалния спор. Частните касатори се позовават и на очевидна неправилност по съображения за неизвършена от въззивния съд конкретна преценка доколко поведението на ответника има връзка с последвалото оттегляне на исковете. Квалифицираната форма на неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК предполага видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост.
В случая обжалваното определение не е постановено в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл. 274 ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 2143/9 юли 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, постановено по ч.гр.д.№ 1052/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: