ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21
София, 08. януари 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4014 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 152/04.05.2018 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 1092/2018, с което е потвърдено решение № 1313/05.12.2017 на Старозагорския районен съд по гр. д. № 1306/2017, с което е уважен предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди, вследствие трудова злополука в размер на 35.000 лева на основание чл. 200 КТ.
Недоволен от решението е касаторът „Агроленд“ ЕООД, представляван от адв. Б. К. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за съответствието между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по жалбата М. К. М., М. А. Р., С. А. Р. и М. А. Р., представлявани от адв. Св. Р. от САК, я оспорват като неоснователна и считат, че поставеният материалноправен въпрос няма претендираното значение и въззивното решение не следва да се допуска до касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като първоначалният ищец бил общ работник, като при почистването на силоз на 21.08.2015 г. е претърпял злополука, призната за трудова с разпореждане № 91/08.09.2015 на НОИ, при която е получил тежко нараняване, състоящо се в голяма разкъсно-контузна рана в областта на задната повърхност на ниво средна горна трета (по дорзалната повърхност на глезенната става; липсвали импулси на артериите, кракът бил блед и студен). Видно от приложените епикризи и амбулаторни листове – се установява, че на лицето са извършвани множество хирургични интервенции, ампутирани са пръстите на левия крак, поставяни и вадени са метални тела (К. и.). С eкспертно решение № 0733-03/18.03.2016 на ищеца са признати 53% трайно намалена работоспособност. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 8/20.10.2016 на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът е починал на 03.04.2017 г., като на негово място са конституирани неговите наследници. По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, от която се установяват уврежданията на ищеца към момента на настъпване на увреждането, както и към момента на неговата смърт, като са описани извършените оперативни намеси, посочено е, че травмата му не е подлежала на пълно възстановяване, като е уточнено, че не се касае за осакатяване или загуба на крайник, а за трайно затруднение на движенията на левия крак. След извършена проверка (съгласно приложен протокол № П.) е установено, че работодателят е поставил надписи с наименованието и означението, съгласно схемата на уредбата, на командните табла на силози с плоско дъно „D.“, но същите са нечетливи, в нарушение на правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V. Заключението по извършената съдебно-техническа експертиза установява, че в силоза се влиза през отвор в стената, като от вътрешната й част има вертикална стълба с три стъпала (от стълбата по посока центъра на силоза има отвор с размери 26 см. на 26 см. и дълбочина до шибъра – 40 см.). Работникът е събирал останалото по пода на силоза зърно и го е подавал към двата отвора на винтовия транспортьор, единият, от които е описаният. Транспортьорът е работел, за да може да се придвижва подаденото зърно. В един момент работникът се качил по стълбата от вътрешната страна на силоза, за да извика помощник, но никой не го е чул и затова е слязъл обратно с гръб към центъра на силоза; след като е стъпил на пода, се е обърнал и е тръгнал към центъра на силоза; след две-три крачки, левият му крак е попаднал в отвора на транспортьора, който го е захванал и повлякъл ходилото и крака на работника. Механизмът на осъществяване на травмата е такъв, че е без значение дали работникът е носил специални предпазващи обувки или не (металната пластина в бомбето на обувките има за цел и възможност да предпази пръстите, като разпредели натиска, който попада върху тях, но не и глезена или долната част на подбедрицата, които са пряко засегнати в случая). Съгласно показанията на снахата на ищеца, преценени съгласно чл. 172 ГПК, след инцидента, той е бил продължително време в болница, като след изписването му е имал силни болки, вследствие травмите по крака му, смяната на превръзките била изключително болезнена за ищеца (превързочни материали били предоставени от работодателя), който е приемал болкоуспокояващи и започнал да се придвижва с инвалидна количка. Посочва, че преди инцидента той е бил жив и енергичен, грижел се за зеленчуковата градина, страдал е от диабет (без случаи на припадъци или прилошаване), употребявал умерено количество алкохол, но след това животът му се променил изцяло – имал нужда от помощ, не можел да се обслужва сам, до смъртта му. Свидетелката е посочила, че ищецът й е разказал подробности от инцидента, като самата тя на два пъти е ходила да почиства силоза (без да е получила инструктаж, какъвто не е бил провеждан и на ищеца). Свидетелите К. и И. посочват, че нямат впечатления пострадалият да е работел при отворен шибър и работещ шнек, че е закупено предпазно облекло (което не е ползвано, но обувките нямало да помогнат в случая), че в силоза имало прожектор за допълнително осветление; че не е имало възможност да се постави решетка над шибъра, който по принцип не се пускал; в предприятието имало практика в силоза да влиза и още един човек, който не бил определен; не знаят дали шнекът има защитен механизъм, който да го изключи при попадане на чуждо тяло. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е посочило, че диабетът е такова заболяване, което се изостря от всякакъв вид травми, като счита, че смъртта на пострадалия е без причинна връзка както с диабета, така и с настъпилия инцидент, но до пълно възстановяване нямало да се стигне. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е уточнило, че наличието на металното бомбе на предпазните обувки, обвиващо пръстите на краката е без значение, тъй като защитата на транспортьора е задействана от това, че ходилото се е премазало между транспортьора и винта; при останали незначителни количества зърно трябвало в силоза да влезе работник, които да го въвежда в централния отвор и при работещ транспортьор да се изкара навън. По-голяма безопасност имало, ако транспортьорът се изключи, но така не можело да бъде изпълнен необходимия обем от работа. При едно обичайно внимание, според вещото лице, не би могло ходилото да попадне в отвора. В силоза нямало осветление, тъй като би било пожароопасно, като в слънчев ден през отвора прониквало достатъчно количество светлина.
Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране на отговорността на работодателя. Възражението за наличие на 100 % съпричиняване от страна на работника е отхвърлено, като по делото е прието, че съпричиняването е в размер на 30 %, доколкото ищецът не е положил необходимата грижа, за да предотврати настъпването на злополуката: имал е възможност да използва осветление в силоза – всички свидетели посочват, че такова е било налично); да изчака помощ от друг работник, преди да започне почистването сам; трябвало е да напълни шнека, да излезе от силоза и тогава да включи транспортьора. В тази връзка съдът е приел, че ищецът действително е проявил груба небрежност, но това не изключва отговорността на работодателя, тъй като включването на транспортьора е било необходимо с оглед на извеждането на подаваното зърно (съобразно показанията на вещото лице); приложените по делото справки за проведен инструктаж не показват на работника да е провеждан такъв за работа с тези силози; не е доказано ръководството за експлоатация на силози с плоско дъно „D.“ да му е било предавано за запознаване или обяснено; работодателят е имал задължение да организира процеса на работа така, че за почистване на силозите да има двама човека; табелите и означенията по силоза не са четливо написани. Като неоснователно е отхвърлено искането за прихващане за сумата от 3.576,45 лева – заплатени от работодателя медицински и други разноски, доколкото с предявения иск се претендират неимуществени, а не имуществени вреди. При определяне на размера на дължимото обезщетението, въззивният съд е съобразил: характера на увреждането, начина на извършването му, допълнителното влошаване състоянието на здравето – влошаване на живота на пострадалия; ампутация на пръстите на левия му крак, премахване на мускула на прасеца му; изключително болезнената смяна на превръзките, прием на обезболяващи лекарства; силно затруднено движение, без да има възможност да се грижи самостоятелно за себе си; проведени осем оперативни процедури (пет от които са били под обща или венозна анестезия), при които е налице временна опасност за живота. Предвид преживените от страна на ищеца тежки болки и страдания е прието, че сумата в общ размер на 50.000 лева, съответно 35.000 лева (след намаляване с определения процент съпричиняване) справедливо ще обезщети наследниците на ищеца.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставеният въпрос да обуславят решението по делото, но няма претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че „при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. В наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване)“ – решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 4075/2013 г. В този смисъл не е налице противоречие и с посочената от касатора съдебна практика на ВКС, която еднозначно приема, че грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента съпричиняване е конкретният принос на пострадалия (решение № 140 от 24.07.2013 г. на ВКС, III г. о. по гр. д. № 1328/2012 г.). Въззивният съд се е произнесъл и в съответствие с посоченото разрешение с решение № 79 от 27.02.2012 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 673/2011 г., „ …тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване“.
При този изход на делото на ответниците по касацията следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 152/04.05.2018 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 1092/2018.
ОСЪЖДА „Агроленд“ ЕООД, [населено място] да заплати на М. К. М. [населено място], сумата 1.500 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Агроленд“ ЕООД, [населено място] да заплати на М. А. Р. [населено място], сумата 1.500 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Агроленд“ ЕООД, [населено място] да заплати на С. А. Р. от [населено място], сумата 1.500 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Агроленд“ ЕООД, [населено място] да заплати на М. А. Р. от [населено място] сумата 1.500 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.