1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 10.01. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2589/2018 година по описа на І г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. Й. А. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V – 21 от 01.03.2018 г. по гр. д. № 71/2018 г.
Ответникът Х. В. Б. е подал писмен отговор, в който изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Бургаския районен съд № 1774 от 06.11.2017 г. по гр. дело № 2787/2017 г., с което е уважен предявеният от Х. В. Б. против Г. Й. А. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено между страните, че Х. В. Б. е носител на право на собственост върху недвижим имот, представляващ таванско помещение „И“ с площ 25.47 кв.м., като прилежаща част към апартамент с ид. № …, построен в сграда, намираща се в имот с ид. № … съгласно КККР на [населено място] на основание договор за групов строеж от 1990 г. и съдебна спогодба от 12.11.1998 г. по гр.д. № 1356/1997 г. на БРС и за осъждане на ответника Г. Й. А. да му предаде владението върху имота.
Въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на таванското помещение по силата на сключения на 16.04.1990 г. договор за групов строеж и извършената въз основа на него съдебна делба по гр.д. № 1356/1997 г. на обектите в новопостроената сграда. В негов дял е поставен апартамент № 4 – мезонетен тип, ведно със складово помещение № 1 на гаражния етаж, процесното таванско помещение „И“, гараж № 4 и 25,13 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж. По възражението на ответника за нищожност на основание чл. 75 ЗН на делбата , от която извежда правото си на собственост ищецът, съдът е изложил съображения, че договорът за групов строеж по смисъла на чл. 192 З. /отм./ има облигационен характер и с него не се учредяват взаимни права на строеж на съсобствениците на парцела за построяване на конкретни обекти в предвидената за изграждане сграда. Приобретателят на права по този договор не би могъл да придобие в изключителна собственост отделен обект в сградата, ако не притежава идеални части от правото на собственост или правото на строеж върху терена, а участникът може да прехвърли правата си по договора за групов строеж по силата на чл. 192 ал.5 З. /отм./ само със съгласието на останалите участници в групата. При липса на доказателства за взаимно учредяване на права на строеж по предвидения в закона ред както към момента на сключване на договора за строеж, така и към момента на замяната, съдът е приел, че праводателите на ответника не са притежавали право на строеж за конкретния обект, което да прехвърлят и са били легитимирани да участват в делбата, като съсобственици на терена. След анализ на свидетелските показания, въззивният съд е счел за неоснователно и второто правоизключващо възражение на ответника, че е придобил спорния имот чрез упражнявано давностно владение в периода от 2002 г. до предявяване на иска, тъй като е приел, че до 2010 г. ответникът е упражнявал фактическа власт като държател, а от този момент до предявяване на иска през 2017 г. не е изтекъл предвиденият десетгодишен давностен срок.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване намира следното:
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите, за които се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК:
1. Нищожна ли е делбата на построена сграда в изпълнение на договор за групов строеж, сключен по реда на чл. 192 З. /отм./, ако в нея не са участвали приобретателите на правото на строеж върху терена към момента на завършване на строежа и което право на строеж е придобито от първоначален съсобственик в терена, участник в договора за групов строеж.
2. Представлява ли фактическата власт върху самостоятелен обект в жилищна сграда, когато е упражнявана със съзнанието и без изричното противопоставяне на собственика, демонстрирано намерение на владелец да придобие имота.
Обосновава се противоречие с решение на ВКС, I г.о., № 453/08.06.2012 г. по гр.д. № 252/2012 г. по първия въпрос и решение на ВКС, I г.о., № 31/27.02.2015 г. по гр.д. № 5276/2014 г. по втория. Касаторът счита също, че обжалваното решение е очевидно неправилно.
По първия правен въпрос не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В решение на ВКС, I г.о., № 453/08.06.2012 г. по гр.д. № 252/2012 г., на което се позовава касаторът, е прието, че делбата на изградени въз основа на договор за групов строеж обекти, следва да извърши между лицата, които са съсобственици на дворното място, респ. на правото на строеж върху терена към момента на завършване на строителството или към момента на извършването й, ако след завършване на строителството са настъпили вещноправни промени в съсобствеността. Правните изводи на съда в обжалваното решение не са в противоречие, а са съобразени с тази съдебна практика, защото съдът е приел, че преди извършване на делбата , участниците в груповия строеж не са могли да прехвърлят валидно правото на строеж върху конкретен обект, съответно поради ненастъпване на вещнотранслативния ефект на разпореждането в полза на праводателя на ответника, в делбата е участвал действителния собственик, притежаващ идеални части от мястото. Ето защо по този правен въпрос не е налице поддържаното от касаторите основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият правен въпрос, свързан с правоизключващото възражение на ответника за придобиване на собствеността по давност, не е обуславящ, защото не се основава на данните по делото и фактическите изводи на въззивния съд. Съдът не е направил извод, че ищецът не се е противопоставял на владението на неговото таванско помещение, а ответникът – владелец е демонстрирал спрямо собственика намерението си да придобие имота. Напротив, съдът изрично е посочил, че ответникът е ползвал помещението от 2002г., когато е бил допуснат в него, но не като владелец, а като държател и го е ползвал съвместно със собственика / в помещението са се намирали вещи и на ищеца и на ответника, и двамата са имали ключ и са го посещавали по различни поводи/. Едва след 2010 г. ответникът е предприел действия, демонстриращи собственическо отношение, заявявайки, че помещението е негово и отнемайки самостоятелния достъп на собственика до помещението. От този момент съдът е счел, че ответникът е започнал да владее за себе си, но до предявяването на иска не е изтекъл изискуемия се по чл. 79 ал.1 ЗС десетгодишен срок , необходим за придобиване на тавана по давност при недобросъвестно владение.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V – 21 от 01.13.2018 г. по гр. д. № 71/2018 г.
ОСЪЖДА Г. Й. А. да заплати на Х. В. Б. сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: