О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 21.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.11.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2554 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД – несъстоятелност против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 921 от 17.04.2018 г., по т.д.№ 3542/2017 г., в частта, с която след отмяна на решението на Софийски градски съд № 1255 от 28.06.2017 г., по т.д.№ 6632/2016 г., за начална дата на неплатежоспособността на ответника „ПАЙН КЕМИКЪЛС ”ООД, гр. София е определена датата 25.06.2014 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу изградения от въззивния съд правен извод, че влошеното икономическо състояние на длъжника през 2006 г. не може да се определи като трайно, предвид настъпило подобрение в периода 2007 -2009 г. и липсата на достатъчно данни, вкл. с оглед отсъствие на достъп до счетоводството на същия и заключението на изслушаната съдебно- икономическа експертиза, за спрени от негова страна плащания след 2009 г., като израз на състоянието му на неплатежоспособност.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280,ал.1, т.3 ГПК и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Твърдението е, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото са следните разрешени от въззивния съд материалноправни и процесуалноправен въпроси: 1.”При извършване преценка за цялостното икономическо състояние на длъжника, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост, финансова автономност и задлъжнялост, кой е моментът на обективната „трайна и необратима”неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни задължения с краткосрочните си активи, който следва да бъде зачетен за начален в случаите, когато са налице данни за влошено икономическо състояние, последвани от данни за подобряване, настъпило единствено в резултат на отпуснат от молителя банков кредит и което икономическо състояние впоследствие отново се е влошило?; 2.”Следва ли да се счита, че е налице обратимост на състоянието на неплатежоспособност, тогава, когато по делото е установено временно подобряване на икономическото състояние на предприятието на длъжника, поради отпуснат му банков кредит?”; 3.”След като значимо за определянето на началната датата на неплатежоспособност, освен наличието на „лоши коефициенти”, е също и установяването на задължения с настъпил падеж в производството по чл.625 ТЗ, чия е доказателствената тежест да докаже тяхното наличие и падеж?” и 4.”В случаите, когато ответникът длъжник е създал пречки за събиране на доказателства относно установяване факта за наличие на задължения с настъпил падеж към кредитори, следва ли да се счете за доказан факта за наличие на задължения с настъпил падеж на датата, посочена от молителя?”
Ответникът по касационната жалба не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, с което приетата от СГС начална датата на неплатежоспособност на длъжника – ответник 31.12.2015 е променена на 25.06.2014 г. вместо твърдяната от настоящия касатор, като ищец – 31.12.2006 г. въззивният съд се е позовал на събраните по делото доказателства, които подробно е анализирал и въз основа на които е установил неговото общото финансово – икономическо състояние. Съобразявайки анализа на показателите ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост в заключението на изслушаната съдебно –счетоводна експертиза, решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел, че независимо от влошеното икономическо състояние на „ПАЙН КЕМИКЪЛС” ООД/н/ през 2006 г. и най- ранния падеж на изискуеми непогасени задължения, то доколкото е безспорно, че след 2007 г. финансово състояние на дружеството- длъжник значително се е подобрило, вкл. поради ползван кредит и този процес е продължил и през следващите 2008 и 2009 г., твърдяната от молителя „КТБ”АД /н/дата не се явява начело на състоянието му на неплатежоспособност по см. на чл.608, ал.1 ТЗ. Съпоставяйки данните на съдебно- икономическата експертиза за посочените от вещото лице референтни стойности на отделните коефициенти – основен и помощни след 2010 г. по години, предназначението на ползвания инвестиционен кредит, обявен за предсрочно изискуем на 1.11.2015 г. и начина на неговото осчетоводяване, събираемостта на вземанията на длъжника и наличните му, според достъпните счетоводни документи, задължения с настъпил падеж, въззивната инстанция е изградила краен правен извод, че начално на неплатежоспособността на ответното търговско дружество, като трайно обективно състояние, съвпада с датата на извършеното последно плащане за частично погасяване изискуемо парично задължение към Банката молител – 25. 06. 2014 г., към която всички коефициенти са изключително влошени.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК, според задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се явява единствено формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос № 3. Неоснователно по отношение на същия се явява поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице визирания критерий за селекция, жалбоподателят следва да установи, че формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване, поради настъпила промяна в обществено- икономическите условия и законодателство, на едно вече дадено в съдебната практика тълкуване, а за развитие на правото – когато приложимата правна норма е непълна, неясна или противоречива и чрез корективното и тълкуване се осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона.
В случая тези изисквания не са осъществени, а и жалбоподателят не навежда доводи в подобна насока.
Отделено е, че нормата на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ е ясна и не поражда трудности при тълкуването и прилагането й от съдилищата.По приложението и е формирана трайно непротиворечива съдебна практика, вкл. задължителна, която прецизно е цитирана от въззивния съд и е изцяло съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, което изключва възпроизвеждането и в настоящето изложение. Наличието на формирана съдебна практика, по отношение на която няма доказана необходимост от промяна или осъвременяване въобще изключва приложението на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите поставени от касатора материалноправни въпроси № 1 и № 2 не обосновават общото основание за достъп до касация, според разяснените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС критерии. Като относими към правилността на обжалването решение отговорът на същите изисква осъществяване на инстанционен контрол върху обосноваността и законосъобразността на преценката на въззивния съд относно определената дата на изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност, според ангажирания доказателствен материал по делото за неговото финансово икономическото състояние, което е извън предмета на производството по селектиране на касационните жалби и правомощията на касационната инстанция по чл.288 ГПК.
Процесуалноправният въпрос № 4 е хипотетичен, тъй като не е бил предмет на обсъждане в мотивите на въззивния съдебен акт, нито решаващият състав на Софийски апелативен съд е процедирал по начин, че не следва да се приемат за доказани факти, по отношение на които страната е създала пречки за събиране на допуснати в процеса, като съществуващи доказателства, относими към същите.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
За да е налице „очевидната неправилност”, като предпоставка за допускане на касационно обжалване, порокът, съдържащ се в обжалвания съдебен акт е толкова съществен, че може да бъде констатиран от съда без необходимост от допълнителен анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Според формираната практика на ВКС това означава, че очевидно неправилен ще бъде съдебен акт, който е постановен „contra legem“ , т.е., в който законът е приложен в неговия противоположен /обратен/ смисъл, или в който е приложена несъществуваща, респ. отменена правна норма. Очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК ще е и съдебният акт на въззивния съд, постановен при явна необоснованост, породена от грубо нарушение на опитните правила и правилата на формалната логика. Следователно няма да е налице „очевидна неправилност” по см. на чл.280, ал.2 пр.3 ГПК /ДВ бр.86/17 г. /, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на материалния и процесуален закони, или когато е постановен в противоречие с практика на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз. Необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, също няма да е предпоставка за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК. Във всички тези хипотези за допускане на касационно обжалване следва да са осъществени предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
В случая обжалваното решение на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не се обосновава и от оплакванията на касатора в касационната жалба, в която отсъства твърдение за такъв съществен порок, който може да бъде констатиран от ВКС „prima facie“.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на ВКС не присъжда такива.
Мотивиран от горното,настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 921 от 17.04.2018 г., постановено по т.д.№ 3542/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: