О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 57
гр. София, 21.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№103 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Т. П. срещу определение №2663 от 17.08.2018 г. по в.ч.гр.д.№3592/2018 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено решение №665 от 29.03.2018 г. по т.д.№4200/2011 г. на СГС, ТО, в частта му с характер на определение, с която е прекратено като процесуално недопустимо производството по предявените от Л. Т. П. срещу Е. Г. И. искове по чл.125 и чл.133 от ТЗ.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Кой е пасивно легитимиран да отговаря по искове по чл.125 и чл.133 от ТЗ – само дружеството или и физическото лице, което е съдружник и управител в него. 2. Налице ли е пасивна солидарна отговорност на дружеството и физическото лице управител и съдружник при искове по чл.125 и чл.133 от ТЗ.
Ответникът по частната касационна жалба – „Лапис” ЕОД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становището на жалбоподателя, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че легитимиран ответник по иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ вр. чл. 127 от ТЗ за вземане за дружествен дял и по иск с правно основание чл.133 от ТЗ за припадащата се част от печалбата е съответното дружество, а не неговият управител или друг съдружник.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Освен, че позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, дори и селективното основание да се приеме за надлежно въведено, въпросите не могат да се квалифицират като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – с оглед заявените от ищеца права /за уреждане на имуществените последици предвид преустановяване на участието му в капиталово търговско дружество, правно и структурно обособено в ООД и за заплащане на припадащата му се част от печалбата на дружеството/, които обуславят не само неговата, но и процесуалната легитимация на ответника и предвид ясните и непротиворечиви, императивни разпоредби чл.125, чл.127 и чл.133 от ТЗ, е несъмнено, че надлежен ответник в производството по посочените искове е дружеството, но не и физическото лице управител и съдружник, в какъвто смисъл е константната и непротиворечива практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №2663 от 17.08.2018 г. по в.ч.гр.д.№3592/2018 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.