1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
Гр.София, 21.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1816/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК във вр.чл. 613 а, ал.1 ТЗ.
Образувано е по касационни жалби на П. „Единство“ против Решение на Великотърновския апелативен съд по в.т.д.№ 286/2017 г. № 267/13.12.2017 г., с което е потвърдено решението на Плевенския окръжен съд № 83/17 май 2017 г. по т.д.№ 129/2016 г. по описа на същия съд. С решението на съд по несъстоятелност е обявена неплатежоспособността на Производствено търговска и земеделска кооперация „Единство“ с. Малчика, Община Левски, област Плевен, с начална дата на неплатежоспособността 28.10.2015 г., открито е производство по несъстоятелност на кооперацията, представлявана от председателя й И. А. А., назначен е временен синдик и е насрочено първото събрание на кредиторите. В касационната жалба на адвокат Л.Т. – пълномощник на кооперацията, се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на молбата на „БОСАР“ ЕООД, кредитор с цедирано вземане, за откриване производство по несъстоятелност поради временен характер на затрудненията на длъжника и разполагане с имущество, достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивния съд по свой почин да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за решенията му. Въпросът е изведен в контекста на оплакването за отказ на въззивната инстанция да назначи съдебно-икономическа експертиза за изясняване финансовото състояние на кооперацията и определяне на съответните коефициенти на ликвидност при наличието на данни за притежавано имущество на значителна стойност – недвижими имоти, моторни превозни средства и др. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
В касационната жалба на председателя на кооперацията И. А. са изложени съображения срещу определението за допускане на предварителни обезпечителни мерки. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани процесуалноправни въпроси от адвокат С. Г., пълномощник на кооперацията, с твърдения за неправилност на въззивното решение по съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т.1 ГПК. В жалбата подадена, чрез процесуалния представител на П. „Единство“, се съдържат и доводи за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.
Ответникът по касация „Босар“ ЕООД не е взел становище по жалбите.
След преценка на данните по делото и доводите на касатора Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., намира следното:
Касационните жалби са подадени от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на АС В.Търново, с което е потвърдено решение по чл.630 ал.1 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на кооперацията – длъжник. Нередовностите им са отстранени, поради което се явяват процесуално допустими.
За да потвърди първоинстанционното решение на Плевенския ОС, въззивният съд е приел, че същото е валидно и допустимо, молителят е обосновал качеството си на кредитор с влязло в сила съдебно решение. Установеното цедирано вземане произтича от разваляне на договор за търговска продажба на 400 000 кг. маслодаен слънчоглед – реколта 2009 г. и възлиза на 100 000 лв., престирани на отпаднало основание – развален договор за продажба между търговци. Прието е за установено по делото чрез заключение на СИЕ, че кооперацията не е в състояние да изпълни съдебно установеното изискуемо задължение по силата на оборимата презумпция на чл.608 ал.2 ТЗ за неплатежоспособност. В.л. е установено, че П. „Единство“ не е обявила в Търговския регистър ГФО за 6 поредни години – от 2010 до 2015 г., включително, поради което не разполага с балансови счетоводни данни за посочените години за установяване стойността на активите на кооперацията и тяхната структура. От събраните писмени доказателства от съда по несъстоятелност е видно, че жалбоподателят притежава земи, сгради, МПС и земеделска техника, но в.л. не е в състояние да установи балансовата стойност на дълготрайните материални активи без данни от инвентарните книги, без счетоводни баланси и отчети за приходи и разходи, нито да изчисли коефициентите за ликвидност, финансова автономност, да посочи финансовите резултати на кооперацията по балансите от 14 юли 2010 г. до датата на изготвяне на експертното заключение, както и да отговори на въпроса дали финансовите затруднения имат траен и необратим характер или са само временни. Поради неизпълнение на указанията на съда да представи ГФО и техните съставни части по чл.26 ЗСч жалбоподателят осуетява и възможността за изготвяне на заключение за установяване финансовото му състояние. Споделени са изводите на първоинстанционния съд за определяне датата на неплатежоспособността съобразно датата на влизане в сила на осъдителното решение и създаване пречки от длъжника за установяване действителното му икономическо и финансово състояние.
Приети са за неоснователни възраженията на въззивника за нарушеното му право на участие и защита в производството. Същият е надлежно уведомяван за насрочването на съдебните заседания, а многократните му искания за отлагане на делото се явяват злоупотреба с процесуални права в нарушение на принципа за добросъвестност. Поради необслужване на процесния дълг, както и задължение към НАП продължителен период от време съдът приема, че не е оборена презумпцията на чл.608 ал. 2 ТЗ. Пред двете инстанции не са представени доказателства за извършени плащания. В тежест на длъжника е да докаже, че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите.
Въпросът в изложението към жалбата на процесуалния представител „Следва ли в производството по несъстоятелност съдът да установява релевантни за спора факти и да събира доказателства за тях по свой почин, е хипотетично зададен и неотносим към изводите на въззивния съд, обуславящи изхода по конкретното дело.
Първоинстанционният съд е допуснал експертиза за установяване финансовото състояние на кооперацията по искане на молителя-кредитор, заявено още с молбата по чл.625 ТЗ и с поведението си длъжникът е създал пречки за събирането на допуснатите релевантни за спора доказателства чрез СИЕ. Назначаването на такава е поискано и от ответника-жалбоподател пред въззивната инстанция, но е оставено без уважение поради липса на нови доказателства, чиято проверка би направила възможно изпълнението на формулираните от страните задачи.
Независимо от горното утвърдителният отговор на изведения от касатора правен въпрос се съдържа в нормата на чл.621а, ал.1 ТЗ, даващ възможност на съда по несъстоятелност да установява по свой почин релевантните за спора факти. Според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по принцип е разрешено и събирането на доказателства служебно от въззивния съд за гарантиране установяването на действителното икономическо и финансово състояние на търговеца, чиято динамичност е наложила засилване на служебното начало в производството по несъстоятелност с новелата на чл.621а. Разпоредбата на ал.1 т.2 на цитирания член предвижда възможност за съда да установява по свой почин факти и да събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения. Тя се явява специална спрямо нормата на чл.266 ал.1 ГПК, с която се преклудира правото на страната да се позовава на нови обстоятелства, да сочи и представя доказателства, които е могла да посочи и представи в първоинстанционното производство. Прието е, че преклузията за представяне на доказателства по чл.266 ал.1 ГПК не се прилага в производството по несъстоятелност /в тоя смисъл са постановените от състави на ТК на ВКС решения с номера 153/23.12.2010 г. по т.д.№ 255/2010 г. на І т.о., Р № 241/21.06.2013 г. по т.д.№ 158/2012 г. на Второ т.о., Р.. № 164/30.11.2016 г. по т.д.№ 284/2016 г. на Второ т.о. и др./. В случая обаче съдът по несъстоятелност своевременно е сезиран с искане за експертиза от ищеца, а отказът на въззивния съд да допусне ССЕ не се основава на процесуална преклузия на заявеното от въззивника-ответник искане, поради което формулираният от процесуалния представител на кооперацията адв. Т. правен въпрос не съответства на изведените в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК критерии за общо основание за достъп до касационен контрол.
Въпросите в изложението на адвокат С. Л. Г. са теоритични и зададени извън контекста на оплакванията в касационната жалба на И. А. вх. № 6345/29.02.2017 г. срещу въззивното решение, насочени срещу влязлото в сила определение за допускане на привременни обезпечителни мерки. Независимо от несъответствието между съдържанието на касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, подписано от адв.С. Г., следва да се приеме, че формулираните от последния въпроси относно процесуални нарушения на съда и прилагане на презумпцията на чл.162 ГПК не са обсъждани в обжалваното въззивно решение и не са надлежно въведени като предмет на спора пред Великотърновския апелативен съд.
Двете касационни жалби съдържат доводи за очевидна неправилност на въззивното решение. „Квалифицираната“ форма на неправилност по смисъла на чл.280 ал. 2 ГПК предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика. Обикновени грешки на съда при прилагане на опитните правила, на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията не обуславят квалифицирана форма на неправилност. Във всички останали случаи извън явната необоснованост порокът на въззивното решение, произтичащи от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа обвързаност е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1 т.1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице сочените в двете жалби и изложенията към тях основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 267/13.12.2017 г.на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.т.д.н. № 286/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: