2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 23.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3997 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. Р., лично и като пълномощник на З. Д. Н. и като майка и законен представител на М. Д. Т. против решение №46/02.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 114/2018 г. от състав на Окръжен съд – Разград.
По делото не е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивен съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че за период от две години преди завеждането на иска длъжниците по алеаторния договор не са полагали грижи и не са издържали прехвърлителката по договора, като същевременно не са поискали трансформация на задължението в парично, като са сторили това едва с насрещната искова молба. До този извод съдът е достигнал, като е обсъдил събраните по делото доказателства – свидетелски показания.
В изложението на касационните основания се твърди, че решението е очевидно неправилно – касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК. Това основание е обвързано от касаторите с твърдения за необоснованост на решението, като се твърди, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото.
Първият правен въпрос е свързан със задължението на съда да прецени всички събрани по делото доказателства и на това основание да направи своите правни изводи относно основателността на предявения иск. В обосновката на така поставения правен въпрос се твърди, че съдът неправилно е обсъдил свидетелските показания и не е обсъдил свидетелските показания на М. Т.. В първата си част, оплакванията са по съществото на спора и касаят обосноваността на съдебното решение, като необосноваността не е сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване, а евентуалното й наличие следва да се преценява след допускане на касационното обжалване по критериите на чл.280 ГПК. Обсъждането на фактите по спора и на възприетата от съда фактическа обстановка не е допустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК.
По отношение на твърдението, че не са обсъдени свидетелските показания на М. Т., единственото, което следва да се отбележи, че М. Т. е ответник по предявения иск и не може да бъде разпитвана в качеството й на свидетел по делото, а нейните показания следва да се преценяват като твърдения на страна в процеса, както е процедирал и съда, като отделен е въпросът относно изслушването на М. Т. от съда относно основателността на предявения иск.
Поставя се процесуалноправен въпрос, свързан с недопускането на съдебна експертиза от страна на въззивния съд, поради липсата на предпоставките за това, поради несвоевременното направено искане. Така поставения въпрос не е относим към изводите на съда относно основателността на иска, доколкото съдът е приел от правна страна, че издръжката се дължи в пълен обем, без оглед на доходите на кредитора по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като доходите на кредитора са без значение за изхода на спора. Отделен е въпросът за дъпустимостта на направеното пред въззивната инстанция искане за нова експертиза, предвид ограничението на чл.266 ГПК, в която насока е налице трайна и постоянна съдебна практика на ВКС, съобразена от въззивния съд.
Поставя се правен въпрос, следва ли при определяне размера на дължимата издръжка да се вземе предвид и дохода на прехвърлителя.
Съдът е приел, че издръжката се дължи в пълен обем, без оглед на доходите на кредитора по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Практиката на ВКС по този въпрос е трайна и се споделя и от настоящия състав, като в редица решения, в т.ч. и цитираното от въззивния съд е възприето, че ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. По материалноправния въпрос за обема на престацията за гледане и издръжка по алеаторен договор е даден отговор в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд. / решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр.д. № 1534/2009 г., ІV г.о., решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г., ІV г.о./ Прието е, че съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторен договор се определя по съгласие на страните, които съгласно чл.9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. В този смисъл е р. по гр.д.№ 1210/2012 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС и др.
Въпросът за очевидната неправилност е поставен като алтернатива на основанията по допустимост, описани по-горе, без необходимата обосновка, извън твърденията за необоснованост на решението, поради което не следва да се приеме, че е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допустимостта на касационното обжалване, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Предвид изложеното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №46/02.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 114/2018 г. от състав на Окръжен съд – Разград.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.