2
определение по гр.д.№ 2518 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 25.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2518 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. срещу решение № 1488 от 08.03.2018 г. по в.гр.д.№ 4355 от 2017 г. на Софийския градски съд, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 19.01.2017 г. по гр.д.№ 10971 от 2010 г. на Софийския районен съд, I г.о., 35 състав за отхвърляне на предявения от Н. А. Н. против „Дипломиран експерт счетоводител Виденов“ ЕООД иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да отстрани извършеното строителство в собствения му имот /УПИ ….. в кв.20 по дворищно-регулационния план на [населено място], утвърден с решение № 21 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СО и заповед № РД-09-257 от 15.05.2009 г./, на по-малко от 3 метра от страничната регулационна линия до собствения на ищеца имот /УПИ ….. от кв.20 по същия план, идентичен с парцел ….. в кв.21 по плана от 1965 г./, както и да се въздържа в бъдеще от такова строителство.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на посочената от него практика на ВКС /решение № 274 от 13.12.2011 г. по гр.д.№ 1514 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 378 от 15.01.2016 г. по гр.д.№ 1629 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55 от 03.04.2014 г. по т.д.№ 1245 от 2013 на ВКС, ТК, I т.о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 674 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 263 от 24.06.2015 г. по т.д.№ 3734 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т.д.№ 1544 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.д.№ 362 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. и т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 21015 г./ по следните посочени от касатора и доуточнени от ВКС въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да постанови нарочно определение, с което да съобщи на страните, че приема за общоизвестен даден релевантен за делото факт съгласно чл.155 ГПК ?
2. Съставлява ли общоизвестен факт по делото с оглед чл.155 ГПК следната констатация на съда: Затова и по пладне, когато слънцето следва да бъде от южната страна на имота на ищеца, хвърляната от сградата на ответника сянка ще бъде тясна и няма да засяга чувствително имота на ищеца и че преди и след пладне слънчевото греене е от изток и съответно от запад и поради това сянката на сградата ще се простира в противоположна посока, при което нараствайки в най-голямата си дължина /при изгрев и залез/ ще попада вън от имота на ищеца ?
3. Следва ли въззивният съд да съобрази всички доказателства и доводи на страните по делото, които са от значение за правилното му решаване ?
4. Необходимо ли е за уважаване на иска по чл.109 ЗС, касаещ преустановяване и забрана на строителство в съседен на ищеца имот, на по-малко от 3 метра от страничната регулационна линия, ищецът да доказва, че строителството създава за ищеца пречки за използване на собствения му имот по-големи от обикновените ?
Освен това, касаторът твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по първите два поставени въпроси, както и по следните въпроси:
5. Ако приобретателят на правото на собственост на земя и сграда, притежаващ разрешение да строеж /пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда/ прехвърли на трето лице собствеността върху сградата с принадлежащото й право на строеж, без земята, то учредява ли се с продажбата на сградата и правото на пристрояване и надстрояване или това право като ограничено вещно право, различно от правото на строеж, следва са бъде учредено от собственика на земята по предвидения ред- чрез нотариален акт ?
6. Може ли издадено разрешение за пристрояване и надстрояване да се счита за редовно без лицето, в полза на което е издадено, да е носител на правото на пристрояване и надстрояване и строителните му действия въз основа на това разрешение съставляват ли противоправно поведение, и ако да- следва ли гражданският съд да се произнесе по нищожността на това разрешение ad hoc ?
Не на последно място, касаторът твърди, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В писмен отговор от 15.06.2018 г. пълномощникът на ответника „Дипломиран експерт счетоводител Виденов“ ЕООД оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано или евентуално касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че осъщественото от ответника „Дипломиран експерт счетоводител Виденов“ ЕООД в собствения му имот /съседен на имота на ищеца Н. А. Н./ строителство е законно: извършено е в съответствие с одобрените инвестиционен проект и разрешение за строеж, като липсват доказателства за наличие на някои от другите предвидени в чл.225, ал.2 ЗУТ предпоставки за приемане на този строеж за незаконен. Приел е, че по принцип ищецът по иск с правно основание чл.109 ЗС може да оспорва законността на издадено на ответника разрешение за строеж в съседен имот, но че по конкретното дело ищецът Н. Н., чиято е била доказателствената тежест, не е доказал незаконността на представените по делото разрешения за строеж. От заключението на приетата по делото експертиза било безспорно установено, че строежът е започнал така както е бил разрешен- като пристрояване и надстрояване на съществуващата още към 1965 г. сграда в имота на ответника, с предвидено запазване на съответните конструкции от нея и вграждането им в новата. Обстоятелството, че в хода на строителството част от тези конструкции- зидове са паднали /което било установено с акт, обр.12, находящ се на лист 81 от делото на СРС/ е наложило те да бъдат заменени с нови, но това не представлявало ново строителство на съществуващата сграда. Без значение било дали събарянето на тези конструктивни елементи от съществуващата сградата се дължало на небрежно изпълнение на изкопните работи или на обективни причини като например слягане на основата под тях.
На следващо място съдът е приел, че съгласно чл.36, ал.1 ЗУТ е допустимо с цел запазване на заварени годни масивни сгради с трайност още поне 25 години, в устройствените планове фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискванията за отстояние на сградите до регулационните линии, а съгласно чл.36, ал.2 ЗУТ е допустимо тези заварени сгради да могат да се надстрояват и пристрояват при спазване на изискванията за отстояние със сградите от съседните имоти, без да е необходимо да се спазва изискуемото отстояние на сградите до съответните имотни граници. В конкретния случай по делото било установено, че сградата в имота на ответника е съществувала още към 1965 г., същата е масивна и с трайност още поне 25 години, поради което съгласно чл.36, ал.1 ЗУТ е допустимо да се намира на по-малко от 3 метра от страничната регулационна линия с имота на ищеца. По отношение на пристрояването и надстрояването на тази сграда, съдът е приел, че то не само съответства на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗУТ, но и е на отстояние повече от 3 метра от страничната регулационна линия с имота на ответника съгласно чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ /което е установено от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза/. Поради това е прието, че това надстрояване и пристрояване било напълно законно и не поставяло ограничение пред ищеца да ползва пълноценно имота си, включително и за строителство на нова сграда.
Освен това въззивният съд е изложил мотиви защо счита, че осъщественото от ответника строителство в съседния на ищеца имот не създава пречки на ищеца, по-големи от обикновените, да ползва имота си за производство на земеделска продукция. Според съда, въпреки че имотът на ищеца бил урегулиран в границите на населеното място /представлявал УПИ/ и нямал качеството на земеделска земя, това не било пречка той да се ползва за добив на селскостопанска продукция. С оглед местоположението на сградата и на двата имота, слънцестоенето и сянката, която прави сградата на ответника през различните часове на деня, съдът обаче е приел, че пристроената и надстроена част от тази сграда не пречи- не засенчва имота на ищеца повече от допустимото и съответно не е пречка за пълноценно упражняване на правото на собственост на ищеца върху имота му.
I. С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора правни въпроси:
1,2. Първият и вторият поставени въпроси /1.Длъжен ли е въззивният съд да постанови нарочно определение, с което да съобщи на страните, че приема за общоизвестен даден релевантен за делото факт съгласно чл.155 ГПК ? и 2. Съставлява ли общоизвестен факт по делото с оглед чл.155 ГПК следната констатация на съда: Затова и по пладне, когато слънцето следва да бъде от южната страна на имота на ищеца, хвърляната от сградата на ответника сянка ще бъде тясна и няма да засяга чувствително имота на ищеца и че преди и след пладне слънчевото греене е от изток и съответно от запад и поради това сянката на сградата ще се простира в противоположна посока, при което нараствайки в най-голямата си дължина /при изгрев и залез/ ще попада вън от имота на ищеца ?/ не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които биха могли да обусловят допускането на касационното обжалване на решението, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда в обжалваното решение. Както бе посочено и по-горе, решаващият мотив на съда да отхвърли предявения иск по чл.109 ЗС е, че ответникът не е извършил никакви неоснователни действия: не е строил на по-малко от 3 м. от страничната регулационна линия към имота на ищеца /пристрояването и надстрояването на съществуващата още от 1965 г. сграда в имота на ответника отстои на повече от 3 метра от страничната регулационна линия към имота на ищеца, а замяната на някои разрушили се при пристрояването и надстрояването конструктивни елементи от тази сграда- зидове не представлява ново строителство/. С оглед този основен мотив на съда за отхвърляне на иска, разсъжденията му относно слънцестоенето и сянката, която би правила сградата на ответника върху имота на ищеца в различните часове от деня, са само допълнителни и евентуални и без всякакво правно значение за правилното разрешаване на спора по настоящото дело.
3. По третия поставен от касатора правен въпрос /следва ли въззивният съд да съобрази всички доказателства и доводи на страните по делото, които са от значение за правилното му решаване/ няма противоречие между практиката на ВКС и приетото в обжалваното решение. Напълно в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в решението си въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и се е произнесъл по всички доводи на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение, посочени във въззивната му жалба, както и не е пропуснал да се произнесе по императивни материалноправни норми, приложими към спора по конкретното дело.
4. По четвъртия поставен въпрос /необходимо ли е за уважаване на иска по чл.109 ЗС, касаещ преустановяване и забрана на строителство в съседен на ищеца имот, на по-малко от 3 метра от страничната регулационна линия, ищецът да доказва, че строителството създава за ищеца пречки за използване на собствения му имот, по-големи от обикновените/ също няма противоречие между практиката на ВКС и приетото в обжалваното решение. Напълно в съответствие с приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 21015 г. въззивният съд е приел, че сам по себе си строеж в съседен на имота на ищеца имот, на разстояние по-малко от 3 метра от страничната регулационна линия, представлява пречка за необезпокояваното упражняване на правото на собственост на ищеца върху имота му, но, както вече бе посочено, е отхвърлил иска по други съображения: защото е приел за установено и доказано, че ответникът не е строил на по-малко от 3 метра от страничната регулационна линия с имота на ищеца /надстроеното и пристроеното към съществуващата в имота на ответника сграда отстои на повече от 3 метра от имота на ищеца, а на по-малко от 3 м. се намира съществуваща още от 1965 г. заварена сграда, на която ответникът е подменил само някои разрушили се при надстрояването конструктивни елементи/.
5, 6. Петият и шестият поставени въпроси /5. Ако приобретателят на правото на собственост на земя и сграда, притежаващ разрешение да строеж /пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда/ прехвърли на трето лице собствеността върху сградата с принадлежащото й право на строеж, без земята, то учредява ли се с продажбата на сградата и правото на пристрояване и надстрояване или това право като ограничено вещно право, различно от правото на строеж, следва са бъде учредено от собственика на земята по предвидения ред- чрез нотариален акт ? и 6.Може ли издадено разрешение за пристрояване и надстрояване да се счита за редовно без лицето, в полза на което е издадено, да е носител на правото на пристрояване и надстрояване и строителните му действия въз основа на това разрешение съставляват ли противоправно поведение, и ако да- следва ли гражданският съд да се произнесе по нищожността на това разрешение ad hoc ? / не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело: защото както незаконното строителство /строителството без одобрени строителни книжа/, така и строителството без учредено право на строеж, надстрояване или пристрояване в съседен имот, сами по себе си не са е основание за уважаване на иск по чл.109 ЗС. Такъв иск би могъл да бъде уважен само ако незаконното строителство или строителството без учредено право на строеж, надстрояване или пристрояване в съседния на ищеца имот нарушава такива благоустройствени норми, които са предвидена за защита правата на собствениците на съседните имоти и създава реални пречки за ищеца по иска по чл.109 ЗС да упражнява необезпокоявано правото си на собственост. А в случая по делото е било установено, че извършеното от ответника строителство не нарушава благоустройствени норми, предвидени за защита правата на собствениците на съседните имоти: допустимо е съгласно чл.36, ал.1 ЗУТ съществуващата заварена сграда в имота на ответника да се намира на по-малко от 3 м. от страничната регулационна линия към имота на ищеца; ответникът не е строил тази сграда, а само я е укрепил, като е възстановил разрушените конструктивни елементи на тази сграда, а осъщественото от него пристрояване и надстрояване на сградата е в съответствие не само с нормата на чл.36, ал.2 ЗУТ, но и с чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ- пристроената и надстроена част от сградата се намира на повече от 3 м. от страничната регулационна линия с имота на ищеца. След като в закон изрично е предвидено, че строеж в съседен имот, намиращ се на разстояние повече от 3 м. от страничната регулационна линия не може да създава пречки на собствениците на съседните имоти, то неоснователно би било всяко твърдение на ищец по иска по чл.109 ЗС, че такъв строеж му създава пречки за упражняване на правото му на собственост.
II. Не е налице и посоченото основание на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване- очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗУТ, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, след анализ на събраните по делото доказателства /че действията на ответника по започване на строителство в съседния на ищеца имот не са неоснователни действия/, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
III. Няма и вероятност и решението да е нищожно или недопустимо /основания по чл.280, ал.2 ГПК/: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът е длъжен и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1488 от 08.03.2018 г. по в.гр.д.№ 4355 от 2017 г. на Софийския градски съд, IV-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА Н. А. Н. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на „Дипломиран експерт счетоводител Виденов“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София,[жк], ул.Х. Б.“, [жилищен адрес] на основание чл.78 ГПК сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.