О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 28.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.12. 2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2166 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД ”БУЛ ИНС”АД,гр. София против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1177 от 14. 05.2018 г., поправено с решение № 1218 от 17.05.2018г., двете по в. гр.д. № 381/18 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 7449 от 07.11.2017 г. за уважаване на предявения от М. С. С. пряк иск по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 10 000 лв. до присъдените 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.08.2016 г. на територията на [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26. 09.2016 г. до окончателното и изплащане, както и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, на АД”Георгиева и партньори” в общ размер на сумата 3160 лв. за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне размера на дължимото на пострадалия обезщетение – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационен контрол е обоснован с предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК и на тези по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Последните се поддържат по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и конкретизиран от жалбоподателя със следното съдържание: ”Спазен и приложен ли е принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело?”
Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика е цитирано ППВС № 4/68 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: №93/23.06.2011 г., по гр.д.№ 43/ 2010 г. на ІІ т.о.; № 33 от 21.03.3015 г., по т.д.№ 543/2014 г. на ІІ т.о.; № 36 от 03. 08.2016 г., по т.д.№ 507/15 г. на ІІ т.о.; № 582 от 06.07.2010 г., по гр.д.№ 809/2009 г. на І г.о.; № 18 от 17.06.2014 г., по гр.д.№ 3871 / 2013 г. на І т.о.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност изразява несъгласие и с въведените касационни основания.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производство по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съобразно начина на настъпване на пътния инцидент, качеството на пострадалия на пешеходец, неговата възрастта, тежестта, характера и продължителността на претърпените болки и страдания от травматичните увреждания, в резултат на виновно предизвиканото от застрахования водач на л.а.”Фолксваген Бора” с рег.№ Т 1050 –закрито диафизарно счупване на големия пищял на дясната подбедрица и последвала оперативна интервенция за наместване на фрактурата с поставяне на интрамедуларен заключващ пирон и 4бр. заключващи винтове, справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди се явява сумата от 40 000 лв.. За разликата до пълния предявен размер на исковата сума от 45 000 лв. въззивната инстанция е потвърдил отхвърлителното решение на първостепенния съд.
Съобразени решаващите мотиви на Софийски апелативен съд дават основание да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, макар да е непрецизно формулиран, като включващ се в предмета на делото и обусловил неговия краен изход, попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационен контрол.
Неоснователно по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация.
Относно размера на присъжданите обезщетения за обезвреда на неимуществените вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента е налице задължителна съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД – ППВС № 4/68 год.. Същата не е изгубила своето значение относно основните критерии, които следва да се спазят при определяне на справедлив паричен еквивалент за неимуществени вреди на пострадал от непозволено увреждане. С тази задължителна съдебна практика и последвалата я казуална практика на ВКС по чл.290 ГПК въззивният съд изцяло се е съобразил при преценка моралните болки и страдания на ищеца, установени от доказателствения материал по делото и подлежащи на обезвреда, въз основа на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като е обсъдил както възрастта на пострадалия,начина настъпване на пътния инцидент, по- продължителния от обичайния 4-5 месечен срок за зарастване на счупването, който в случая е бил над 10 месеца и характеризиращите го, според заключението на съдебно- медицинската експертиза, интензивни по характер болки, преживения от С. следоперационен 6-месечен емоционален и битов дискомфорт , поради невъзможността за самостоятелно обслужване, както и пълното възстановяване на същия с липса на неблагоприятна бъдеща прогноза.
Що се касае до съществуващо, като стойностен израз, различие в присъдените от съдилищата обезщетения за неимуществени вреди, възприети за справедливи по см. на чл.52 ЗЗД в цитираната от касатора казуална практика на ВКС, тази разлика, както многократно е изяснявала ксационната инстанция в множеството случаи произтича не от различно тълкуване на закона, а от различните факти и обстоятелства по отделните дела, дори при идентични травми и ангажираните в хода на делото конкретни доказателства относими към посочените в задължителна съдебна практика критерии, поради което същата обективно не може да бъде преодоляна с допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.2 ГПК. Очевидната неправилност, както предпоставка за достъп до касационен контрол, в случая е поставена като алтернатива на разгледаните по- горе предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, но без необходимата обосновка, извън твърдението за явна несправедливост на присъденото обезщетение за средната телесна повреда на ищеца, което само по себе си изключва приложимостта му.
Поради това единствено за пълнота на изложеното следва да се посочи, че съгласно формираната практика на ВКС очевидната неправилност, като основание за достъп до касация по см. на чл.280, ал.2 ГПК, означава да бъде констатирана от съда „prima facie”, т.е същата да е очевидна пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт, без реална необходимост от анализ на доказателствата или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Затова не е очевидно неправилен съдебният акт, когато той е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона или необсъждане на събраните доказателства, както и когато е постановен при неправилно възприемане на фактическата обстановка. В този см. твърдяната от жалбоподателя необоснованост на въззивния съдебен акт би обусловила очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК само при грубо нарушение на опитните правила и правилата на формалната логика.
Обжалваното въззивно решение, видно от съдържането на мотивите му, не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, с оглед правилата на формалната логика.
При този изход на делото в касационната инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски, възлизащи на сумата 1 720 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, което съгласно приложени договор за правна защита и съдействие с АД ”Г. и партньори”от 31.08.2018 г., платежно нареждане от 03.09. 2018 г. е реално заплатено и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1177 / 14. 05.2018 г., поправено с решение № 1218 / 17.05.2018г., двете по в. гр.д. № 381/18 год., по описа на с.с.
ОСЪЖДА ЗД ”БУЛ ИНС”АД, София, да заплати на М. С. С. от [населено място] сумата 1720 лв., деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: