О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 04.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2698/ 2018 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. В. С. е обжалвал въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 81 от 21.03.2018 г. по гр.д. 50/2018г.
Ответникът „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като в касационната жалба не се поставят правни въпроси от значение за изхода на делото, които да са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е отменил решението на Пернишкия районен съд № 902 от 25.10.2017 г. по гр.д.№ 2040/ 2017 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от М. В. С. срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД иск с правно основание чл. 109 ЗС да бъде осъдено ответното дружество да премахне изградените и използвани от него два стълба и електропроводни линии в собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор ……………. по КККР на [населено място]. Въззивният съд е приел, че процесните съоръжения са изградени в имота на ищеца преди влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./ – 16.07.1999 г., представляват енергиен обект по смисъла на пар. 1, т. 17 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./ и на основание чл. 60 ЗЕЕЕ /отм./ за тях е възникнало сервитутно право в полза на ответното дружество, което съгласно § 26, ал.1 от ЗЕ е запазило действието си и при настоящата правна уредба. Извода си относно това кога са изградени обектите съдът е основал на заключението на вещо лице К., според което мрежата ниско напрежение в имота на ищеца се захранва от трафопост „Ш..“, заприходен като актив през 1996 г. и записан в инвентарната книга на ответното дружество, като от тази мрежа се захранват двама потребители, единият от които бил потребител на ел. енергия от 1994 г. Показанията на разпитания по делото свидетел М. относно момента на изграждане на обектите въззивният съд е приел за опровергани от заключението на експертизата, според която през 2007-2008 г. е направена рехабилитация на мрежата, чрез подмяна на старите стълбове, а не изграждане. Отделно от това въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че процесните съоръжения смущават правото му на собственост, тъй като от една страна не препятстват поставянето на ограда, за която има издадено разрешение, а от друга пълноценното застрояване на имота.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:
1. Когато въззивната инстанция отмени първоинстанционното решение и постанови решение по същество на спора, процесуалният закон задължава ли съда да обсъди всички относими за спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован.
2. Налице ли е сервитут за енергиен обект, ако е построен без строителни книжа и по делото не са събрани доказателства дали при изграждането на този обект не са нарушени правила и нормативи.
Сочи се противоречие по поставените въпроси с решение на ВКС, II г.о. № 92 от 16.03.2012 г. по гр.д. № 980/2011 г. и решение на ВКС, IV г.о. № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. по първия въпрос и с решение на ВКС, I г.о., № 454 от 14.12.2012 г. по гр.д. № 467/2012 г. по втория въпрос.
Първият въпрос не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, защото не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС. С оглед твърденията в исковата молба и изложените от ответника в подадения отговор по чл. 131 ГПК доводи и възражения, обуславящ за решаването на делото е на първо място въпросът кога е построено съоръжението и дали е възникнал законен сервитут към момента на постановяване на възстановителното решение по ЗСПЗЗ, с което е придобита собствеността от праводателя на ищеца. Разрешавайки този въпрос, съдът е основал решението си на неоспорените при приемането на заключението констатации на експертизите за заприходяване на трафопоста като енергийно съоръжение през 1996г. , от който се захранват с мрежа ниско напрежение други потребители, което по техни данни е от 1994г. Точното местоположение на трафопоста, което не е споменато в мотивите не е от значение за делото, защото предмет на негаторния иск не е трафопоста, а мрежата за ниско напрежение, която се захранва от него. При тези данни и при липсата на други доказателства по делото, освен некредитираните показания на разпитания свидетел, няма основани да се приеме, че съдът е игнорирал относими за спора доказателства. При спазване на практиката на ВКС, съдът е обосновал и изводите си за недостоверност на показанията на разпитания свидетел И. М., който не си е спомнил в имота да има други, освен циментови колове, съпоставяйки ги със заключението на в.л. К., че в имота , съществуват стари железотръбни стълбове, заменени с железобетонни. В останалата част изложението в подкрепа на становището на касатора за нарушение на практиката на ВКС по приложението на чл. 235 ГПК по същество се обосновава с доводи за неправилност на решението във връзка с приложение на нормативни актове, но тези доводи са относими към правилността на обжалваното решение, която не се проверява в производството по чл. 288 ГПК. /срв. ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК т.1/ .
Вторият правен въпрос дали е налице сервитут за енергиен обект, ако е построен без строителни книжа и по делото не са събрани доказателства дали при изграждането на този обект не са нарушени правила и нормативи, също не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС – решение № 807 по гр.д.№ 1081/2009г. , І г.о. , че по силата на чл.60, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ от 1999г. /отм./, възниква сервитутна зона около заварения енергиен обект, независимо от законността на изграждането му, а на основание § 26, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, възникналите по силата на ЗЕЕЕ /отм./ сервитутни права в полза на енергийните предприятия, запазват действието си. Процесният обект е земеделска земя – нива, възстановена с решение на Общинската служба по земеделие П. № 2470 от 30.10.2013г. и по отношение на нея е приложим и чл. 4 ал.4 ЗСПЗЗ , който също предвижда задължение за собствениците и ползувателите да опазват съществуващите върху земите им електроенергийни и други съоръжения , както и да не пречат на другите собственици, ползуватели и служебни лица да ползват и поддържат същите. Решение № 454 от 14.12.2012 г. по гр.д. № 467/2012 г. на ВКС, І г.о., на което се позовава касаторът разглежда частна хипотеза за монтирани разпределителни касети в преддверие на тоалетната на ресторант, които са били премахнати в хода на делото. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът е направил и друг решаващ извод, водещ до неоснователност на негаторния иск, по отношение на който не се поставя правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК, а именно, че не са доказани твърденията в исковата молба енергийното съоръжение да пречи за застрояването на имота. За него е издадено само разрешение за строеж на ограда на основание чл. 48 ал.8 ЗУТ, отнасящ се за неурбанизирани територии и неурегулирани части на населените места.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски, поискани с отговора на касационната жалба в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 ал.8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал.2 от Наредбата за правната помощ.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 81 от 21.03.2018 г. по гр.д. 50/2018г.
Осъжда М. В. С. да заплати на „Чез Разпределение България“ АД сумата 100 лв./сто лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: